Какво биха променили кредитите за медици

Ползата от задължителното опресняване на знанията ще е минимизирането на риска от лекарска грешка и употребата на съвременните методи за диагностика и терапия

От години у нас продължаващото медицинско обучение съществува като възможност, чието развитие се дължи основно на маркетинговите потребности на фармацевтичните компании и тези за медицинска апаратура. Заради това индустрията финансира десетки научни конгреси, конференции, лекции, анализи и изследвания. Между 20 и 30 млн. лв. инвестират иновативните фармацевтични компании в повишаване квалификацията на лекарите у нас ежегодно. С тези средства те спонсорират национални симпозиуми и посещения на международни, провеждане на научни проучвания, изнасяне на лекции. А според данните на БЛС в тях участие под някаква форма вземат около 60% от медиците или поне тази цифра обяви д-р Николай Брънзалов през седмицата. Какво е нивото на придобитите знания обаче, е друг въпрос.

Сътрудничеството между медицинските дружества и индустрията за повишаване квалификацията на лекарите не е изключение, характерно за България, а практика, наложена в целия свят. В западните държави, където обучението отдавна е задължително обаче, има някои съществени разлики, които част от лекарската гилдия от години иска да наложи и тук, но за съжаление засега това не се получава.

Научната информация

Качеството на научната информация, която се предлага на медицинските специалисти по време на задължителното продължаващо обучение е във фокуса на провеждането му и вероятно най-важната разлика с българския модел. За гарантиране качеството му в ЕС съществува международна организация в лицето на UEMS и структурата за акредитация на продължаващото обучение – EACCME. На практика тази оценка гарантира, че научните активности са свободни от всякакви търговски отклонения и манипулации, а са свързани само с поднасянето на полезна и достоверна информация, дори, ако събитието е спонсорирано и от бизнеса. Организацията обаче не акредитира събития и обучение, които са доминирани от индустрията – фармацевтична, за медицински изделия или друга. Акредитация се дава само на болници, научни организации, лекари и университети и то при условие, че трудът им не е повлиян от търговски интереси. За тази цел има клауза и за оповестяване на конфликти на интереси. Освен това всеки обучаващ трябва да обясни какви са нуждите, на които отговаря обучението му, както и какъв е очакваният резултат от провеждането му. За още по-добра оценка на научните събития се иска и обратна връзка от страна на участниците в тях.

Ако кандидатите за акредитация отговорят на високите изисквания, те стават част и от програмата на UEMS, която се публикува на страницата на организацията. Сред получилите акредитация събития фигурират такива на Европейското дружество по кардиология, Европейското дружество по алергология, Европейското дружество по анестезиология, Американския център за контрол на заболяванията и т.н. Съответно кредитите, които лекарите получават от участието си в обученията имат стойност за всяка държава в ЕС и в САЩ след съответното приравняване.

Формата на обучение

Формите на обучение са различни и включват всички възможности – събития на живо, онлайн или хибриден вариант. За всички събития има график, както и различни кредити и такси за участие. Обучение може да се прави дори по запис на конференция. Например, ако гледаш записа до 6 месеца след провеждането на живото събитие, получаваш същия брой кредити и попълваш и въпросник за оценка на наученото срещу 25% от пълната такса.

Сред другите форми на продължаващо обучение, които се признават са обучения, публикуване на статии в списания, индексирани в PubMed. За всички тях съответният лекар може да кандидатства за оценка в UEMS. А спечелените точки му дават възможност да отговори на изискванията на здравните системи в ЕС или САЩ.

Задължителните кредити

Задължителното кредитиране според анализа на БЛС е налично в 13 държави в ЕС – Австрия, Люксембург, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Словакия, Словения, Нидерландия. Но то е такова не само там, а практиките са много различни. Дори само в една държава като САЩ те варират според специалностите и регионите. Така например при фамилните лекари, за да практикуват, е нужно на година да имат поне по 50 кредита, като са изброени формите, от които могат да се придобият. При психиатрите и невролозите изискването е за 30 кредита на година, а за ортопедите е 120 кредита за 3 години, и т.н

Ползите от продължаващото обучение

Най-голямата полза от опресняването на знанията при медиците е минимизирането на риска от лекарска грешка. Това обаче не пази само пациентите им, а и самите тях, защото броят на делата в тази посока се увеличават по цял свят. Друго безспорно преимущество е достъпът до иновациите в диагностиката и лечението, което отново е важно не само за болните хора, но и за самите специалисти, защото ги прави по-добри лекари и оттам повишава търсенето и приходите им. При задължителната система на кредитиране отделно обучението носи и правото изобщо да работиш или да получаваш по-висока цена за труда си.

Какво се предлага у нас

За първи път от години БЛС отново повдигна въпроса за въвеждането на задължително продължаващо обучение и у нас. Идеята на съсловната организация обаче не е много ясна. Засега по-скоро тя е на етап, в който да сондира мнението на членовете си, а то е доста разнопосочно. Липсата на ясна визия за промяната пък може само да увеличи негативната реакция срещу неизвестната промяна. Така или иначе възможностите са няколко. Първата е да се въведе задължително обучение, което да не е обвързано с нищо. Реално това няма да промени сегашното резистиране срещу провеждането му. Второто предложение е то да се обвърже с отнемане на права, както е в повечето страни, а последната – със стимули, като по-високо заплащане за лекарите с кредити. Вероятно, ако изобщо се стигне до промяна у нас, тя ще е ориентирана към последния модел – кредити срещу повече пари. Другата важна промяна обаче е в организацията на самото обучение. Както вече стана ясно, то ще трябва да се извършва по ясни критерии без никакви търговски влияния. Идеята е да се реализира от университетите, а да регистърът да се поддържа от БЛС.

Защо не става

Разумен отговор за съпротивата на гилдията срещу въвеждането на задължителното продължаващо обучение няма, въпреки че има много причини, които можем да изброим. Основната е обвързана с финансирането на дейността, тъй като досега никога не е ставало ясно кой ще заплаща за обучението на медиците. Втората е свързана с натовареността им – заради кадровата криза или много болници повечето работят на повече от едно място и не разполагат с достатъчно време за учене. Не на последно място е важна и възрастовата структура на лекарите, средната е над 50 години. А при джипитата, които са сред основните критици на идеята, тя е 60 години. Всички тези причини могат да се решат, но за целта е нужна сериозна промяна на здравната система, която на първо място да адресира ненужното разрастване на лечебните заведения и кадровата криза, така че да освободи място за нормализиране на сектора. Това вероятно ще доведе и до по-голямо желание за развитието сред самите медицински специалисти. Вероятност това да стане на този етап на задълбочаваща се политическа криза обаче - няма.