Продължаващото обучение трябва да е задължително

Но то не трябва да е свързано с рестрикции, а със стимули, които да мотивират колегите да повишават своята квалификация, казва проф. Николай Габровски

- Проф. Габровски, защо е нужно да има продължаващо обучение при медицинските специалисти?

- Медицината е изключително динамична област на познанието и науката и ако преди години нашите познания можеха да бъдат актуални 10, дори 15 години, то в момента този цикъл е безкрайно съкратен. Заради това е възможно познанията, които имаме и приемаме, че са актуални, да не бъдат такива и то в рамките само на няколко години. Това е много добра новина за нашите пациенти, защото промените обикновено са в тяхна полза, но за нас като лекари, това е проблем, защото трябва непрекъснато да подобряваме своето познание. А това подобряване на медицинското познание може да се гарантира и улесни само чрез системите за продължаващо медицинско обучение и продължаващо професионално развитие.

- Какви са възможностите колегите ви да бъдат в крак с толкова бързо развиващото се с познание?

- В Европа има изграждана и развивана в продължение на десетилетия система за продължаващо медицинско обучение. В различните страни практиката се различава, но натрупания опит е значителен и няма необходимост да се откриват нови методи и правила - те вече са измислени, тествани са във времето, доказали са, че работят и трябва просто да бъдат приложени и у нас.

- Какви са различните форми в Европа?

- В повечето случаи се включват всички възможни форми – участие в курсове, научни форуми, конгреси по определени специалности, публикации в национални или международни списания, преподаване и други. През последните години станаха актуални дигиталните форми на обучение – от уебинари, до платформи за представяне на лекции и видеоматериали, включително и с последваща възможност за попълване на тест, с който да се удостовери успешното приключване на обучението. Тоест, решения има.

- Възможно ли е да има задължително продължаващо обучение без то да е обвързано със стимули или рестрикции?

- Накратко – задължително и с позитивно стимулиране. За мен лично няма никакво съмнение, че трябва да има задължителна регистрация на научните събития и форми на обучение и най-общо казано – събиране на акредитационни точки. Дали те ще водят до рестриктивно поведение или до стимул е въпрос на избор. Според мен, за България, по-правилния начин ще е да се насърчава продължаващото медицинско обучение чрез позитивни стимули. Тоест, тези, които имат повече точки, повече самоусъвършенстване в годините и повишаване на квалификацията, трябва да получават по-високо заплащане или да имат други форми на стимулиране. Тук не става дума някой да бъде наказан или да се явява отново на изпит за специалност, както е в някои държави, а да се въведе система, с която да се стимулират хората да повишават своята квалификация чрез насърчаване.

- Какво време би отнело повишаването на квалификацията в най-минималистичния й вид на година на един лекар?

- Не мисля, че сега може да се прецени. Това е въпрос на детайлно развитие на системата, в зависимост от възможностите и нуждите. Но регистрацията на събитията трябва да бъде задължителна, а оттам нататък ще се решава какво е количеството точки, които ще гарантира, че е постигната основната цел – по-добра квалификация на лекарите.

- В България голяма част от обученията се правят от фармацевтичните компании, тази форма трябва ли да продължи или те ще се делегират на МУ?

- В цяла Европа, а и в света, развитието на познанието на лекарите в голяма степен се подпомага от фармацевтичните компании. Това става по един прозрачен начин, чрез повишаване на тяхната подготовка, но без да се допускат изкривявания, базирани на търговски интереси. Това означава, че трябва да е ясно декларирано кой провежда обучението и дали знанието, което се предава е базирано на съвременните научни доказателства. Практиката и тук е пределно ясна и има как да се приложи.

Що се отнася до медицинските университети, те са естествения, най-подготвен и желан партньор за провеждане на обучения с висока научна стойност. Университетите както и научните дружества.

- Оптимист ли сте, че в България колегите ви ще приемат тази промяна?

- Този процес узрява в България повече от 25 години. В началото на века беше направен един не съвсем удачен опит, който беше компрометиран както поради липсата на зрялост към този момент в съсловието, така и поради липса на улегнали и прозрачни механизми за провеждане на процеса. Сега ситуацията е различна и особено по времето на и след КОВИД, имаше голямо съзряване в гилдията и значително отваряне към дигиталните платформи, дигиталната комуникация, неприсъствените научни форуми. Всички видяха колко лесно може да се ползват електронните платформи, как можем да комуникираме без да губим време в път и т.н. Тоест, всички условия да се направи тази важна стъпка са налични и се надявам БЛС да убеди колегите, че е важно и е в защита на съсловието да сме в крак с времето и да отговорим на изискванията, които съвремието ни налага. 

Всъщност, аз съм сигурен, че повечето колеги полагат усилия да се развиват като професионалисти, да учат нови неща и да бъдат по-добри в професията си. Те вече осъществяват това продължаващо обучение. Те вече са част от този процес. Но е време това да става по един организиран и прозрачен начин.