Бяла лястовица от Германия

След повече от 20 години успешна кариера в Европа д-р Иван Николов се върна в България и оглави Урологичното отделение в МБАЛ-Хасково

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Иван Николов е роден на 26 септември 1983 г. Хасково. Завършва Немска езикова гимназия. През 2010 г. придобива магистърска степен по хуманната медицина в Медицинския университет „Еберхард Карлс" в Тюбинген, Германия. Специализира урология, онкоурология и палиативна медицина в редица утвърдени германски клиники. От 2019 до 2023 г. работи като старши ординатор в Урологичната клиника „Линдентал" в Кьолн. В професионалната си практика се е срещал с изключително интересни и разнообразни клинични случаи. Като част от екипа на Урологичната и Трансплантационна клиника към Катариненхоспитал – Щутгарт е участвал и бъбречни трансплантации. В Ландау и Шпайер натрупва опит в детската урология, а в клиника „Линдентал" в Кьолн задълбочава своите знания и умения в областта на онокоурологията. Същевременно там той се усъвършенства с перфектността на германец да планира и извършва химио- и имунотерапии, както и да усвои опит в палиативната медицина. Бил е ментор в хиляди урологични операции, получил е специализация и по безкръвно лазерно разбиване на камъни в бъбреците и безкръвна лазерна хирургия на простата. Носител е на FEBU – европейска диплома по урология. През есента на 2023 г. прави решителна крачка и идва да работи в България, където досега не е практикувал. Началник е на Отделението по урология в УМБАЛ-Хасково, в което не само работата, но и отношението към пациентите вече

е като на тези в Германия.

Изборът на професията

За д-р Иван Николов той бил предопределен. Баща му д-р Николай Николов е общопрактикуват лекар и педиатър. Дългогодишната му практика е една от най-успешните и предпочитани от пациентите в Хасково. „Как реших да стана лекар?, замисля се той. Вероятната причина изглежда е точно баща ми, макар и никога да не ми е казвал, че непременно трябва да продължа традицията. Беше ми интересно да слушам негови разкази за работата му, както и на негови колеги. Желанието медицината да стане моя поприще, се е оформило подсъзнателно у мен", допълва той. Към професионалната му ориентация допринесла и майка му – Маргарита Николова. До пенсионирането си тя работела като библиотекарка в Окръжната библиотека в града. Носела му интересни книги, но в един момент синът й започнал да предпочита такива за естествените науки. И към двамата той изпитва пиетет. Говори за тях с уважение. Казва, че семейството на неговите родители му служи за образец – разбирателство, взаимно уважение и зачитане мнението на другия. Тези три така ценни качества д-р Иван Николов се старае да са неизменни в делниците и на неговото семейство.

Камъкът и мястото

„Даа, той наистина си тежи на мястото. Толкова години съм прекарал извън България, че започнах да разбирам тази народна мъдрост. Където и да си по света, корените винаги те привличат. Така се случи и с мен. Обсъдихме го със съпругата ми и решихме – връщаме се там, където сме родени", разказва за решението си д-р Иван Николов. Казва, че по дух не е авантюрист, но като всеки млад човек, решил преди години да изживее нещо ново, непознато. И заминал за Германия, макар и тя да не му била съвсем непозната. Познавал историята й, системата на образование, културата му харесвала. Освен това, условията за учене и специализация били твърде изгодни за нас, българите. „Германия е силно развита икономически държава със сериозни традиции в социалната сфера. Здравната й система е същевременно и модерна, и стабилна", казва той и не крие, че обичайният въпрос задаван му, откакто е тук, защо, какво може да накара един успешен лекар точно в Германия да избере пътят назад. „Това са съвкупност от причини. От една страна България е прекрасно място за живеене. Вярвам, че моето семейство, децата ми могат да са здрави и щастливи тук. Освен това, условията за практикуване на медицина от най-високо ниво вече са почти едни и същи", пояснява д-р Николов.

Разликите там и тук

Началникът на урологичното отделение в МБАЛ – Хасково и притежател на не една и две авторитетни дипломи ги очертава пределно ясно. Здравната система в Германия позволява обгрижването на пациента изцяло. Наблюденията му са, че в България едва в последните години тя е показала стабилност и започнала наистина да се развива въпреки по-скромните бюджети. „Доплащането на някои от консумативите тук позволява да се полагат високо специализирани медицински грижи. В Германия също има доплащане за доста неща. Специфичното там е, че системата сякаш е по-регламентирана във всеки един нейн диапазон. На пациента се дава възможност по-прозрачно да разбере какво доплаща и кога трябва да доплаща. Впечатлението ми от скромния ми едногодишен опит в българската система е, че объркването и несигурността и на пациентите, и на медицинските работници, създава напрежение и чувство за непрозрачност", казва д-р Иван Николов.

Прав ли е Иван Хаджийски

Българинът не е доволен от здравната ни система. Не се чувства в нейния център, показват многобройните анкети и проучвания в последните години у нас. На какво се дължи това – на безпощадната истина или на народопсихологията ни на, кажи – речи, професионални мрънкачи? След кратко замисляне, д-р Николов е убедителен „Не бих казал, че народопсихологията ни прави от нас по-недоволни, по-самооплакващи се хора. Мисля, че българите имат основание по отношене на системата, която действа сега в сферата на здравеопазването. Всички ние трябва упорито да работим, за да я подобрим, тъй като тя има много слаби страни. Навсякъде в Европа продължава борбата за подобряване на здравните системи", казва лекарят и уточнява, че в Германия също се подготвя огромна реформа в тази сфера. И посочва, че проблемите в момента навсякъде са много. Изразява надежда обаче, че ще дойде време, когато и българският пациент ще бъде поставен в центъра на системата, и няма да гравитира, както сега, все в по-крайните й орбити.

Не крие първите си впечатления, като лекар в България, в МБАЛ-Хасково. „Бях приятно изненадан от мотивацията на медицинския персонал и желанието за развитие. Смятах, че ще ме посрещнат със скептицизъм. Случи се точно обратното. В Отделението по урология хората бяха готови за промяна в начина на работа. Дори я приеха с известна доза ентусиазъм", казва д-р Иван Николов. Той не пропуска случай да благодари и на управителя на болницата д-р Георги Гелов, че му е дал възможност да работи така, както в Европа и да не се меси в работата му, и на екипа на Отделението по урология, че е приел вижданията му и организацията, която е създал.

Съпругата и децата

За него те са № 1, за тях си струва човек да прави всичко. Такова е убеждението му. Семейството живее в Пловдив. Д-р Николов пътува на работа до Хасково всеки ден. „Пътят ми е един час. Идеална магистрала, сутрин няма задръствания. Има и алтернатива - старият път. Това беше другата ми приятна изненада, когато дойдох в България", казва той. Съпругата му Екатерина не е медик, работи в представителството на фармацентична компания. Синовете му Андрей и Иван, на 12 и 10 години, все още не говорят за избор на професията. По думите на баща им, интересува ги повече дали ще победи любимия им футболен тим и ще имат ли достатъчно време за тренировки.

Семейството познава Европа, както се казва, на петте си пръста. България обаче остава все още недотам позната. Затова през уикендите и отпуските д-р Николов и съпругата му се стараят да заведат момчетата на нови, невиждани досега места в Родината им.