Стресът струва на бизнеса най-малко 80 млн. годишно

Едва 6% от фирмите у нас имат програми срещу „бърнаут”, алармира Томчо Томов от БСК

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

- Бих казал, че компаниите са в процес на осъзнаване по този въпрос. Едва 6% от фирмите у нас, предимно с международно участие, имат системи и програми за управление на стреса, защото са осъзнали, че здравето е в основата на работоспособността и жизнеността на техните организации. Принципно, работодателите се стремят да спазват изискванията на нормативната уредба, свързана с безопасните и здравословни условия на труд, защото, ако не го правят, търпят санкции. Тази уредба обаче в основната си част акцентира върху физическите параметри на работната среда – опасностите, заради които можем да паднем, да се ударим, да вдишаме вредни химикали или така да пострадаме, че да се наложи да се лекуваме в болница. Подходящите условия на труд обаче включват и всички психологически аспекти, които се отразяват на работата. Такива са вътрешното удовлетворение от работата, възможностите за развитие, натовареността, похвалите и стимулите, вида на поставените задачи, начина на управление и много други. И има достатъчно изследвания, които показват, че психологическите аспекти, които влияят на трудоспособността и ефективността на служителите и компаниите, са два пъти повече от физическите. 

- Какво се случва, когато един мениджър подцени психологическите фактори, които влияят на служителите му?

- Първата посока, в която рефлектира това, са отсъствията по болест. Има данни, че над 50% от тези отпуски са свързани с високи нива на стрес, в това число и „бърнаут”, и генерират около 80 млн. лв. годишни загуби, на фона на 144 млн. лв., похарчени за болнични през 2016-а. Отделно държавата, в лицето на НОИ, е изплатила още 445 млн. лв. за същата година. Проблемът е, че спрямо 2009 г., разходите за временна нетрудоспособност са нарастнали почти двойно.

Другите последствия са свързани с индиректни загуби, които никой не може да изчисли, но се смята, че те са два пъти по-високи от преките парични загуби. Причината е, че високите нива на стрес водят до влошаване на качеството на работа. Когато служителите са под напрежение, не могат да се концентрират, влошават комуникацията си с колегите, допускат конфликти във взаимоотношенията, стигат до емоционални изблици, отчуждават се от работата и екипа и като цяло не могат да изпълняват ефективно задълженията си. Това се отразява и на желанието им да се обучават и да освояват нови умения и технологии, като всички последствия от това са за компанията.

И не на последно място, стресът на работното място е основната причина за текучество на персонала. „Бърнаут” е един от факторите, който повлиява решението на 30% от хората, напуснали работа. Те споделят, че не се чувстват комфортно в организацията си, не са достатъчно оценени, страдат от разминаването между изискванията в работата и нивото на собствените им умения, оплакват се от лоша организационна среда и неадекватен стил на управление. И това е сериозен проблем, защото при сегашното състояние на трудовия пазар в България, е изключително важно да се задържат способните, качествените и талантливи хора.

- Как могат да се създадат здравословни условия на труд, като се взимат в предвид и психологическите особености на трудовата среда?

- Преди всичко трябва да се проучат факторите, които пораждат напрежение и стрес у хората. Обикновено те са свързани със справедливостта по отношение на заплащането, организацията на работа, работното време, стила на управление на мениджърите – как разрешават възникнали конфликти, например. Нивата на стрес се влияят и от кратките срокове. Също така е важна обратната връзка между служителите и преките ръководители, защото един неинформиран човек, който не знае какви са задачите му и дали се справя с работата, също е в състояние на стрес. Трябва да се дават възможности хората да изразяват мнението си – нещо като отдушник на напрежението. И също така да се разнообразява работата, защото монотонността и еднообразието са рисков фактор за стрес.

- Нужно ли е всичко това да бъде описано в трудовото законодателство или е въпрос на вътрешна организация в отделните компании?

- Трябва малко да се конкретизират нещата по отношение на психологическите аспекти от условията на труд. Лошото е, че повечето

хора, които пишат законите, са технократи и много малко от тях са психолози. Но бихме могли да възприемем някои добри практики от чужбина. Например, в Русия и Дания по-големите предприятия с над 200 служители са задължени да имат специалисти по трудова профилактика. И те се занимават основно с профилактика на стреса, при това не само сред служителите, а и сред ръководните кадри. Трябва да се подобри и контролът. Обикновено се контролират трудово-правни злоупотреби, аварии, злополуки, технически повреди. Нямам спомен от инспекцията по труда някой да се е интересувал дали в предприятието има конфликти, защо има текучество на кадри или хората са неработоспособни. Има специални методики за измерване на тези неща.

- Профилактиката на заболяванията, в това число и общественото здраве, са част от правителствената програма за управление в сектор „Здравеопазване”. Предвиждат ли се там мерки за профилактика на стреса?

- Коментира се, че има по-високи нива на стрес, но в България няма изследвания на това състояние. Според мен трябва да се обърне много по-голямо внимание на хората, работещи в системата на здравеопазването. Те са едни от най-рисковите групи в тази сфера. Можете да си представите на какво напрежение е подложен човек, който оперира по 5-7 часа на ден, без прекъсване. Сега наблюдаваме и всички тези случаи на побоища и насилие над здравни работници. Дори в тази област да се заложат промени, те ще имат много голям ефект. Знаете също така, че медицинската етика е изключително важна за ефекта от оказаните здравни услуги. Ако един пациент отиде при лекар, който е професионално прегорял, вместо да го излекува, той може да го доразболее. Това е изключително подценяван проблем. Включително и в самото медицинско образование. Лекарите трябва да учат и психология, и начин на комуникиране, и да притежават емоционална интелигентност като допълнителни компетенции, за да могат да помагат на пациентите, а не да влошават положението и да създават критични ситуации. 

- Ако психологическите аспекти на стреса върху работната среда бъдат описани в трудовото законодателство, не съществува ли риск с тях също да се злоупотребява така, както сега се случва с решенията на ТЕЛК - много хора да се изкарат нетрудоспособни, защото са в „бърнаут синдром”?  

- Това е сериозен проблем, защото действително човек с минимални усилия може да се трудоустрои и да получи свидетелство. Отделно ние, като работодатели, сме потърпевши, защото хората не са длъжни да декларират, че са трудоустроени. Правят го след като започнат работа и имаме много сериозни проблеми след това. Нужна е реформа в тази сфера, но не бива да се отива от едната крайност в другата. Като цяло концепцията трябва да е прозрачна и да се базира на строг обществен контрол. Нямам предвид да е по-сложна и по-бюрократична, а да има механизми за контрол. Например, трябва да се взима мнението на независими експерти, защото когато те са от едно учреждение, то естествено се корумпира. Когато има експертно становище, трябва да се търсят и други, неангажирани с този процес лица. Корупцията в тази сфера е висока и трябва да се вземат мерки за нейното преодоляване.

- Какви средства ще са необходими на здравната система, за да въведе адекватни промени и ефективно да се бори със стреса?

- Няма нужда от много пари. Има нужда от разбиране на проблема и друг стил на управление на тези процеси. Достатъчно е наличните средства да се преразпределят по-ефективно и резултатите ще бъдат налице.

- Добра идея ли е да се вдигне здравната вноска, за да се покрият допълнителните разходи за лечение на заболявания, не само провокирани от стрес?

- Това е въпрос на друга дискусия, но със сигурност първо трябва да се види какво е разпределението на разходите. Проблемът е, че в здравеопазването непрекъснато се наливат средства и те изтичат. Вдигането на здравната вноска трябва да е съпроводено със здравна реформа, но която дава ефект. Когато наливаш пари в една нереформирана система, не можеш да видиш ефект.