КРАСИВ УМ

Изпепеляването отключва язва и високо кръвно

22-03-2017 10:45
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
Изпепеляването отключва язва и високо кръвноПарите не са стимул, уважението ни прави щастливи на работа, обяснява психотерапевтът д-р Велислава Донкина
Напрежение и неудовлетворение – в сериозни дози и редовно. Това е класическата „рецепта" за бърнаут. Как стремежът за успешна кариера ни изпепелява неусетно? И възможно ли е да възкръснем като феникс от пепелта на амбициите си? Clinica.bg потърси отговорите от клиничния психолог и психотерапевт д-р Велислава Донкина. Тя е част от екипа на Центъра на психично здраве и превенция на Военномедицинска академия-София. А ВМА е първата болница у нас, в която заработва програма за превенция на бърнаута при медиците.

Изпепеляването обикновено протича дискретно и избуява много рязко, обяснява д-р Велислава Донкина. Дълго време се чувстваш натоварен, зле справящ се, напрегнат на работа. И неусетно идва кризата. „Тогава човек става видимо нещастен, раздразнителен, агресивен – може да прави скандали, дори да се бие. Нерядко е и промискуитетен и злоупотребява с различни вещества”, разкрива психотерапевтът. Изпепеленият човек започва да прави грешки, става непродуктивен в офиса, а в най-острата фаза на кризата може и да изчезне без предупреждение от работа. Бърнаутът, оказва се, има и соматични прояви – провокира отключването на проблеми с кръвното, кожни и гастроентерологични заболявания – като язва, уточнява д-р Донкина. 

ВИЗИТКА

Д-р Велислава Донкина работи в Отделението по психотерапия, консултиране и интервенции на Център за психично здраве и превенция към ВМА. Тя е клиничен психолог и психотерапевт, вписан в регистъра на БАП, член е на Българската асоциация по психотерапия и на Българско балинтово общество, асоцииран член на Българско психоаналитично общество – обучителна група на Международната психоаналитична асоциация. Д-р Донкина е член на УС и делегат в Европейската асоциация по психоаналитична психотерапия на Дружество за психоаналитична терапия.

Най-много жертви на изпепеляването има в професиите, които изискват ежедневна работа с много хора. Затова и медици и учители са с най-висок индекс на бърнаут. Има обаче и типове личности, които да по-податливи на напрежението, признава психотерапевтът. „Обикновено винаги, когато проявяваме нещо „свръх” като отношение –

свръхамбиция, свръхжелание, свръхусилие –  това е компенсация

на някакъв дефект. Нормално е човек да е в спокойно състояние. Например – ако е работохолик и ужасно отдаден на работата си, това качество традиционно се приема за много хубаво. Какво обаче се случва в личния живот на този човек, та той толкова държи да няма време за него? Обикновено там затруднение или неудовлетворение”, обяснява психотерапевтът.

Как обаче, опустошени от стрес, да възкръснем като феникс? „Възраждането е възможно, като се грижим добре за себе си, преди да сме станали на пепел. Да обръщаме внимание на моментите, в които сме нещастни и изнервени. Да имаме как да се зареждаме, да разпускаме, да изпитваме удоволствие”, обяснява д-р Велислава Донкина. Рецептата е наглед проста, но обикновено изисква да имаме специална подкрепа. „Да има някой, който е научен как да посрещне страданието ни и на когото да можем да кажем: „Чувствам се зле!”, „Не съм удовлетворен!”, „Имам чувството, че не се справям”, уточнява психотерапевтът. Най-добрата приятелка, на която „изплакваме мъката си” на чашка обаче не е най-добрият слушател в тази ситуация. „По принцип българите – всички сме си близки, и си споделяме. Това е т.нар. социална подкрепа, която има своя плюс. Но, колкото и да са добронамерени приятелите, те винаги слушат през собствения си опит”, предупреждава д-р Донкина. И дават съвети, които са валидни за тях и не е задължително, че ще проработят при нас. Затова е по-добре да говорим за „демоните” си със специалист. „Той умее да прави разграничаването между себе си и другия. И знае как да слуша, така че да в помощ. Специалистът ще ви връща отговори, насочени към оптимизирането на възможностите ви да намерите собствените си отговори за живота. Няма да ви казва: „Зарежи го тоя!” или „Не обръщай внимание на шефа си!”, обяснява психотерапевтът. И уточнява – прегарянето не означава непременно, че трябва

да захвърлим всичко и да правим революция в живота си

„По принцип, когато човек е в криза, не е добра идея да предприема драматични промени в контекста й. А да я приеме като знак, че очевидно нещо не е наред и дълго време е подминавал по-дискретните белези, че трябва да вземе мерки. Кризата те принуждава да ревизираш и осмислиш живота си. Когато човек малко се подреди и успокои, осмисли нещата и види какъв точно е проблемъ т – би могъл да инициира някаква промяна. Но това не бива да се случва под натиска на импулс – гняв, яд, разочарование”, предупреждава д-р Донкина.

Разбира се, и волското търпение не е добра рецепта. „Когато ни боли гърло и се влошаваме, отиваме на лекар. Такава култура трябва да имаме и към душата си. Важно е не само да си жив, но и как живееш. Да си щастлив и да изпитваш удоволствие – това е естественото ни състояние. Да се чувстваш добре, да си креативен, да си любопитен, да се вдъхновяваш от работата си, да имаш успешни връзки”, категорична е д-р Донкина. За радост, такава култура – на грижа за душата, се развива и у нас в последните години. Даже в офисите на компании и институции. „Мениджърите започнаха да си дават сметка, че е много важно хората  им да се чувстват ценени и обгрижени. В психологията отдавна е известно – изследвания още от 30-те години в САЩ го доказват, че парите, сами по себе си, не са мотивация за качествена работа и отдаденост в професията”, обяснява психотерапевтът. И уточнява, че бонусите безспорно са стимул, но онези, които бързо губят ефективността си за няколко месеца – ако служителят не се чувства важен и обгрижен. „Именно това ги кара да изпитват привързаност към организацията, да се идентифицират с нея и

да работят много по-отдадено за имиджа й


обяснява специалистът. Затова и във все повече БГ компании се правят тийм билдинги, тренинги, обучения в комуникативни умения – които да „застраховат” служителите срещу ефекта на изпепеляването и да ги мотивират да работят с размах и желание.

Какво обаче се случва, ако нямаме на разположение HR отдел, загрижен здравето на душата ни? Индивидуалната психотерапия е не по-лоша алтернатива, но и не дава бърза рецепта за щастие. „Това, по принцип, е дълъг процес. При пътуването към себе си крайната точка не е толкова важна – по всяко време човек може да каже, че му стига. Но принципно предполага да отделим по-дълъг период – от няколко месеца до няколко години – зависи от проблема и от това доколко имаме интерес към себе си. Ако 30 години си се структурирал по един начин, не може за 2 сесии да се разбереш и промениш”, признава д-р Донкина. Но е категорична, че промяната е възможна. Може и да отнеме няколко години, но е постижимо

да се научиш на най-важното – да се обичаш

„Трябва да се грижим добре за себе си. Не сме научени, че трябва да сме си важни. Израстваме с нагласата, че другите са важни – и това е не само български модел. Че другите са важни – важни са. Че правилата трябва да се спазват – трябва. Но ние също сме важни. И имаме право да искаме – нищо, че светът е в правото си да ни откаже!”, убедена е д-р Велислава Донкина. Не го ли правим, падаме в капана на тревожността. „Тя идва от това, че хората са изключително отчуждени от себе си. Не си дават сметка как протича животът им и какво искат от него. И губят баланса си. А без него няма как да отговориш на изискванията на средата – дори на най-баналните. Когато дисбалансът е отвътре, всяко препятствие е огромно и изисква свръхмобилизация и свърхенергия. А в един момент тя се изчерпва и рухваш”, предупреждава психотерапевтът.

 

НОУ-ХАУ

 

Балинт групи във ВМА пазя медиците от бърнаут




Медиците са „любимата жертва" на изпепеляването, защото всекидневно се сблъскват с човешкото страдание, пред което често са безсилни, обяснява д-р Велислава Донкина. Затова и нерядко им лепим етикети, че са груби или безсърдечни. „Част от тях стават такива заради непрежението, което им носи страданието на пациентите", уточнява психотерапевтът. Затова ВМА се превръща в пионер у нас във внедряването на специална програма, която да предпазва медиците от ефекта „бърнаут". „Балинт групите започват да се събират още от 2012 г. – локално в различни отделения на болницата. От 2 години програмата е разписана официално и сеансите се правят всеки месец ", уточнява психотерапевтът. Д-р Донкина е доволна, че по примера на ВМА, все повече БГ болници използват потенциала на Балинт групите. Иначе в чужбина те отдавна са задължителни за големите клиники. Освен това, методът е част от обучението на студентите по медицина.

Балинт групите са създадени от лекаря Майкъл Балинт, който сам е изпитал на плещите си опустошителната сила на изпепеляването. „Те подпомагат лекарите чисто човешки, в аспекта на комуникацията им с пациента. Учат ги как да остават съпричастни, но неутрални – да са чувствителни към болката на пациента, но да не позволяват тя да ги „залива" и изпепелява. Това всъщност са психотерапевтични умения за общуване със страдащ човек", обяснява философията д-р Донкина. Балинт групите има и друго важно предимство – дават възможност на лекари от различни специалности да се срещат и да споделят едни с други трудностите в ежедневната си работа. „Например – защо пациентите ги ядосват, защо се чувстват преследвани и много често малтретирани емоционално от тях, защо има моменти, когато си тръгват от работа и продължават да мислят за даден болен... Така откриват, че и колегите имат същите преживявания. И си обменят опит при справянето с тях", разкрива психотерапевтът. Групите обикновено са отворени – всеки е добре дошъл, но средно се събират по 10-15 медици. „По-важно е те да бъдат регулярни – човек може да не ходи всеки път, но да знае, че има едно място, където при нужда да иде и каже: „Тежко ми е!", „Не мога повече!" или „Не знам как да помогна!", категорична е д-р Велислава Донкина.



Бъбречните заболявания са страшни, когато не болят

Бъбречните заболявания са страшни, когато не болят

На 14 март отбелязваме Международния ден за борба с бъбречните болести. Какви са най-честите усложнения, какво е лечението и колко е важна профилактиката, попитахме доц. Атанас Кундурджиев.
Еуфория издава манията

Еуфория издава манията

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Какво е характерно за манията, попитахме д-р Захари Зарков. 
Диети и лекарства отключват порфирията

Диети и лекарства отключват порфирията

В седмицата на редките болести, решихме да ви разкажем малко повече за една от тях – порфирията. Какво представлява тя, как се диагностицира, лекува ли се, колко е опасна, попитахме доц. Анета Иванова.

Главоболието не е безобидно, идете на лекар

Главоболието не е безобидно, идете на лекар

Главоболието е симптом, от който често хората се оплакват. Какво стои зад тази болка, какво стои зад нея и как да подходим, разказва д-р Александър Гиритлиев, началник на отделението по неврология в УМБАЛ-Пловдив.
Тъгуването по любовта над 6 месеца става болест

Тъгуването по любовта над 6 месеца става болест

Любовта е най-висшето човешко чувство. Какво казва медицинската наука или в частност психиатрията за нея, може ли страданието по любовта да се превърне в болест, попитахме д-р Румяна Динолова, психиатър от НЦОЗА.
Епилепсията е цяла палитра от заболявания

Епилепсията е цяла палитра от заболявания

В момента се оптиваме да въвеждаме методи, които не са налице в много от страните по света, каза доц. Красимир Минкин, неврохирург в столичната Университетска болница "Св. Иван Рилски"
Самоубийствата намаляват

Самоубийствата намаляват

Агресията във филмите трябва да се цензурира, казва д-р Владимир Наков
70% от депресарите не стигат до лекар

70% от депресарите не стигат до лекар

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, казва д-р Захари Зарков
Емболизация на простатата маха катетри

Емболизация на простатата маха катетри

Как иновативна процедура с впръскване на запушващи микросфери в кръвоносните съдове на простатата помага на възрастни пациенти да се освободят от неудобството, разказва д-р Борислав Борисов от болница "Тракия"

Непрекъснато сме в неосъзнато напрежение

Непрекъснато сме в неосъзнато напрежение

Как технологиите промениха ежедневието ни и как  ни се отразява все по-забързания ритъм. Как да се справим с живота на бързи обороти, така че да пощадим психиката си, казва проф. Захарина Савова.
1 2 3 4 5 ... 31 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли държавните болници да са търговски дружества?

Март 2019