Чака ни закриване на още високо-специализирани дейности

Без разумна намеса на държавата няма как те да бъдат организирани, особено в педиатричните отделения, които не са „печеливши

- Проф. Пилософ, проблемите в детската кардиохирургия през последните месеци се изостриха и НКБ почти е прекратила операциите на сърце, очаквахте ли подобен развой?

- И да, и не по простата причина, че един от основните проблеми, който стои не само пред болничната помощ, а пред цялото ни здравеопазване, е ограниченият брой на специалистите по здравни грижи, които наричаме медицински сестри. Този проблем – сигурно от последните 15 години, нараства, за да дойде един критичен момент, в който съотношението сестри:лекари е около 0.9:1. На всичко отгоре около 20-30 % от работещите в момента медсестри са в пенсионна възраст ! Тоест на един лекар не се пада и една сестра в България, при това положение не може да има нормално здравеопазване, защото правилата изискват на един лекар да има поне две сестри, както е в страните, където има прилично здравеопазване. Така че това не е криза, която е настъпила от вчера за днес, тя тлее отдавна, но идва един момент, в който нещата стават много критични и не може вече да се работи.

- Детската кардиохирургия не е единствената специалност, поставена в това положение, това вече се случи с костно-мозъчните трансплантации – защо първи започват да затварят уникалните дейности при деца?

- Самият живот изисква за такива тесни специалности, които се извършват на относително малко пациенти да няма много структури. Защото специалистите в тях трябва да са с достатъчен опит, който не може да се придобие, ако имате малко по обем работа. Например, при сърдечни операции се изисква по стандарт хирурзите да имат поне 120-150 операции на година. Това е така, защото, ако ги няма тези „влизания" (в операционната) , няма как да се натрупа нужния опит, който гарантира качеството на медицинската дейност и намаляването на смъртността. Този въпрос отдавна е изяснен в литературата и в практиката. Един известен английски хирург Марк Делавал, има няколко публикации и прецизни проучвания на тази тема, които доказват, че човешкият фактор е изключително важен в тази дейност. Това важи и за детската кардиология и за хирургията за възрастни т.н. В България има 50-60 хил. раждания на година, а стандартът е такъв, че на 100 хил. живородени деца в една страна трябва да има около 380 интервенции годишно. Тоест, на нас са ни нужни 200-250 операции годишно, ако те са в различни центрове, качеството няма да е високо, защото хората няма да имат нужния опит и рутина. Също по международни стандарти на 8 млн. население е достатъчен един специализиран център по детска кардиология и детска сърдечна хирургия.

- При нас и двете дейности са концентрирани в по един център, но въпреки това се прекратиха, защо?

- При положение, че нямаме сестри, остава това. Просто няма физически лица, с които да се извърши работата. А причините да няма медицински сестри са много. Заплащането е само една от тях и при него има много неразумни неща, защото, когато увеличим заплащането на медицинските сестри, някъде се получава така, че специалистът по здравни грижи ще получава толкова или дори повече, отколкото този, който е отговорен за цялата дейност на отделението. Получава се една диспропорция в заплащането, за да я няма, трябва да се вдигне заплащането и на останалите в екипа, и всичко става много сложно.

- Възможно ли е дефицитът на кадри да е провокиран от безкрайното роене на болници у нас?

- Това е един отделен въпрос, който има връзка разбира се с разискваната тема. От много години съм повдигал темата, че в България има много болници. За да се установи това, е достатъчно да се сравни България с някои други страни. В една Швеция например, която е около 10 милиона и 4 пъти по-голяма площ  има 200 болнични легла на 100 000 население, а у нас в 2021 г. се отчитат 792 легла в около 380 болници с договор с НЗОК. По данните на НЦОЗА използваемостта на този фонд е около 50%. Това е парадокс - защо строим нови болници, след като не използваме и тези, които имаме ?

- Здравословно ли е подобно наличие на болници в една страна?

- Очевидно, че не е. Първо, правят се излишни разходи, защото всяка болница има администрация. Второ, създават се такива предпоставки, че лекарите и медицинските сестри, за да изкарат повече пари, работят в повече от едно лечебни заведения и по този начин един човек, колкото и да е здрав, няма как да издържи, нито работата му да е качествена навсякъде. Да не говорим, че това отново е свързано с допълнителни разходи.

- Защо се стигна до тези 380 договорни партньора на касата?

- Защото няма правила. Например в повечето държави в Западна Европа, когато искате да построите една болница, първият въпрос, който ви задават е - откъде ще се финансирате. Ако ще се финансирате с публични средства, отговорът обикновено е - съжаляваме, но където сте замислили да правите болница, на нас не ни трябва, там имаме пет. Тоест, опираме до една ефективна здравна карата, която да определя къде от какви лечебни заведения има нужда.

- Така е, но въпросът е защо тя не се въведе вече 20 години, ако не и повече?

- Не мога да отговоря на този въпрос, едва ли и някой може. Но най-вероятно определени групи от обществото имат полза от това.

- 1:0.9 е съотношението лекар към медицинска сестра, не трябва ли МЗ да каже доколко легитимни са болниците в съществуването си при това положение?

- За да се каже това, трябва да се направят задълбочени анализи, а аз не съм срещал такъв за цялостното състояние на системата.

- Да, но фактите са ясни - 29 хил. сестри, 30 хил. лекари – има ли математика, която да ги разпредели, така че да са достатъчни за всички болници?

- Дефицит на тези кадри има не само у нас, но и в целия ЕС, затова трябва да има една постоянна и целенасочена политика, за да се използват всички възможности. А е факт, че няма нито стратегия, нито тактика, която да посочва как ще бъде решен проблема.

- Смятате ли, че все още е възможно да се направи реорганизация на болничната система, така че болниците да отговарят на потребностите?

- Мисля, че е възможно, но понякога правим така, че чакаме да стане някаква катастрофа, която да ни наруши спокойствието и тогава започваме да работим на парче. Това го виждаме не само в здравеопазването, а навсякъде – ето сега и при проблемите с катастрофите и загиналите, и там прозира същия манталитет и недалновидност.

- Може ли да се възобновят тези трансплантации и сърдечните операции, след като се закрият веднъж?

- Ако не бъде за дълго време – да. Но, ако кризата продължи повече от година и половина, кадрите ще се разпръснат и става много трудно да се съберат.

- Има ли други детски специалности, които изчезват по същия начин?

- Мисля, че като цяло там, където има високоспециализирана дейност, тя е заплашена от същото. Едва ли детската хирургия в Пирогов се радва на наличието на много медицински сестри, това е практически невъзможно.

- Смятате ли, че след детските ВСД на закриване ще подлежат и тези за възрастни?

- Разбира се, то е логично. И те са изправени пред същите проблеми. Ако говорите с колегите и там ще ви посочат такива места, а това е парадоксално при толкова голям брой болници.

- Върви ли България към „бананова медицина" по аналогия на банановите републики?

- Застрашава се нещо, което е било разработено, било е на високо ниво и ние го губим, а е нещо, което очевидно е необходимо. В някои държави този проблем е решен по един интересен начин. В момента финансирането на ЛЗ е преобладаващо от НЗОК, но в Полша например за ВСД има целево финансиране от самото МЗ, което е допълнително. Това у нас се прави по някои национални програми, но те не са устойчиви, трябва да има трайно решение, което да стабилизира ситуацията.

- Държавата не се намесва в момента, какъв би могъл да е полезният й ход, ако благоволи да забележи проблемите?

- Без разумна намеса на държавата няма как такава дейност да бъде организирана. Да не забравяме, че особено педиатричните отделения не са „печеливши".

- Детската болница би ли ни спестила тези проблеми?

- Би решила част от проблемите, защото ще събере кадрите от различните специалности на едно място. Това е изключително важно, защото лекарите от различни специалности трябва да общуват помежду си. Второто нещо е възможността да рационализирате разходите, като съберете хората на едно място. Третото нещо е да се помисли как да бъде преструктурирана цялата болнична помощ в столицата, която засяга децата, защото тогава ще е безсмислено да останат сегашните клиники.

- Има ли значение каква ще е тази болница – държавна или частна?

- Това е един деликатен въпрос, но аз твърдо стоя зад това, че държавата трябва да застане зад децата. Не може заведение за деца да се изгражда на базата какъв ще бъде дохода му и какви пари ще печели. Според мен в нашата здравна система има един парадокс – главният източник на приходи са договорите с касата, следователно една болница трябва да има повече пациенти, тоест болницата се бори за повече болни, което е абсурд в здравеопазването. Затова говорим, че се източва каста, приемат се пациенти, които не трябва и т.н.

- Какво бихте казали на властите, от които зависи?

- Не знам дали нещата зависят само от здравните власти, но ще разкажа един виц отпреди време. В него става дума за това как имало опашка пред вратата на МС, питат хората за какво чакате – ами за министър на здравеопазването. Ау, ама тя много голяма опашката, а чакащите отговарят – а, не, тя бързо върви. И като погледнете за последните 30 години - мисля, че са сменени около 20-30 министъра на здравеопазването, тоест на година по един. Докато в предишните 30-45 години те са били само 7 или 8. Ами който и да е човекът, който ще поставите на мястото, гениален да е, той не може за краткото време да обхване всичко. В самото МЗ няма орган, който отговаря за детското и майчино здравеопазване, имаше такова звено, закриха го и сега за тази дейност отговарят няколко специалиста, което създава една неразбория, защото няма координиращо място дори в самото министерство.