Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Славка Тодорова е родена на 1 декември 1981 година в Пазарджик, но е израстнала в Стрелча, където завърша и средното си образование. През 2003 г. завършва Медицинския колеж в Медицинския университет в Пловдив. Впоследствие следва и завършва специалността „Управление на здравните грижи" с бакалавърска степен с направление „Преподавател по практика". Желанието й да надгражда себе си не спира дотук. През 2015 г. записва отново университета и се дипломира с магистърска степен. Старша сестра е във Второ кардиологично отделение в УМБАЛ – Пловдив.

Изборът на професията

Как се е решила да стане точно медицинска сестра и не се ли е изкушавала да кандидатства медицина. На този въпрос Славка Петрова се сепва. „Не знам. Откакто се помня, от дете съм искала да бъда точно медицинска сестра и нищо друго", отговаря тя. И, някак със смущение продължава: „Първите ми пациенти бяха куклите. После отнякъде научих, че инжекции могат да се правят и на картоф, домат и каквото подобно имам под ръка". Допълва, че никой в родата й не е свързан по един или друг начин с лекарската или сестринската професия. Като ученичка не е знаела нищо и за Флорънс Найтингейл – основателката на систематизираното обучение на милосърдни сестри, както в началото на XX се е наричала тази професия. „Има много неща, които могат да се направят за хората. Не само да им окажеш медицинска грижа, но и да ги утешжиш с думи, да им вдъхнеш вяра и надежда, че се оздравеят. За това понякога дори не е необходимо да се говори. Достатъчна е дори само една усмивка", разкрива една от тайните на терапевтичния процес Славка Петрова. Убедена е, че е избрала точната професия и е категорична, че тя й дава радостта дори само от това да види щастието в очите на пациентите при изписването им, вече оздравели. „Ако сега трябва да решавам какво да работя, какво да следвам, пак ще повторя избора си", заявява старшата сестра на Второ кардиологично отделение.

Млади и стари

Славка Тодорова, макар и родена през 1981 година е от младите сестри в болницата. Повечето от професионалистите по здравни грижи, както впрочем и в повечето лечебни заведения в страната, са в предпенсионна и пенсионна възраст. „Благодарение на по-възрастните колеги, които останаха да работятг при нас, успяваме да вържем графиците. Освен това, те са много ценни, защото имат изключитено богат опит и могат да ни дадат много практически съвети, за което съм им изключително благодарна", казва Тодорова и се умълчава пред факта дефицит на кадри. А той е недвусмислен. Около 30 000 медицински сестри не достигат у нас. Половината от упражняващите тази професия са на възраст, в която би следвало да гледат внуците си и да си пият кафето на спокойствие. В същото време няма достатъчно кандидатки в медицинските колежи. „Младите хора искат по-добро заплащане. Затова и тези, които завършват заминават в чужбина или у нас се насочват към студиата за красота. Малко са тези, които идват в болниците", казва старшата сестра Тодорова и допълва, че не ги упреква. Тя води практики на студентки. Налага й се често да отговаря на въпросите им, а те не са свързани само с професионалните ангажименти. „Виждам, че имат интерес към сестринската дейност, избрали са тази специалност по вътрешно убеждение. Питат обаче за заплатите, има ли прогнози те да бъдат увеличени така, че да се чувстват обезпечени, ако започнат работа в болницата, има ли условя за кариерно развитие", споделя тя. И, разбира се, истината не може да бъде скрита. Отговорите й не ги радват особено освен един, че благодарение на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в последните години вече се организират доста курсове, семинари, симпозиуми, където медицинските сестри могат да надграждат своите знания.

Трудностите

За Славка Тодорова те не са само в откровените отговори на въпросите, задавани й от студентките. Спомня си първите нощни дежурства, когато се епритеснявала, че ги няма по-възрастните, от които би могла да получи съвет и подкрепа при патова ситуация. За радост обаче, не й се е случвало да остава безпомощна. Спомня си и не един и два случая, в които пациентът си отива от този свят въпреки усилията и на лекарите, и на сестрите. И досега преживява загубата на хора, които познава малко, но според нея са й близки, защото както казва „Всяка грижа, всяка помощ сближава". За да не се уплашат младите хора, които идват в болницата, тя се старае да им обясни още в самото начало на практиката им, че съществуват и моментите на загуба, които са непреодолими въпреки напредъка на медицината. И макар Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив да е окомплектовано, като цяло с професионалисти по здравни грижи, има свободни места, които могат да бъдат заети веднага, ако се появят кандидатки. „Възможности за израстване при нас има, колективът ни е много добър. Няма дразги и интриги. Да заповяда при нас всяка, която иска да се научи на професионализъм", отправя покана старшата сестра Славка Тодорова.

Делници и празници

Определено напрежението и натоварването на работните дни не могат да я уплашат. В професионалния си път вече е видяла какво ли не. Изправяла се е пред не една и две патови ситуации. Да излиза с успех и без да губи самообладание от тях й помагат и добрата университетска подготовка, и вътрешното убеждение, че успехът идва само, когато вършиш работата си усърдно и от сърце. И макар по темперамент Славка Тодорова да е енергична, а по характер, както сама казва, оптимист, си е създала начин за релакс. „Професионалното прегаряне в нашата професия не е за подценяване. Затова човек трябва да намери баланса, начина да се самозареди с добри емоции, преживявания, да остави в сърцето си доброто, а всичко останало да изхвърли навън", споделя формула си старшата сестра. За целта тя не си е създала хоби, но е заклет привърженик на планината. В почивни дни не се задържа вкъщи. Заедно със семейството си поемат на екскурзии из страната. По време на летните отпуски пък, си е създала навика да не мисли въобще за работа. За предстоящия празник на 12 май тя отсега е приготвила маратонките за преход сред природата.