Бебетата ни получават всичко като в чужбина

Въпросът е да попаднат на точното място, нивото на неонатологичната помощ не е еднакво на навсякъде, казва проф. Боряна Слънчева

- Повечето неонатолози имат, като първа специалност, педиатрия. Втората им специалност е неонатологията. Би трябвало да познават много добре проблемите при децата. Не би трябвало новороденото да бъде отъждествявано с кърмачето, тъй като след раждането у него настъпват промени, които са характерни точно за този период. Те имат малко по различна физиология и анатомия, които изискват доста познания по неонатална и перинаталната медицина. Голяма част от нещата, които се наблюдават при новороденото са заложени още по време на бременността и дори преди нея. Затова трябва да се познава историята на майката, тъй като има съществено отношение към новороденото дете . Неонатологията е много сериозна специалност с много тежка реанимация, която би могла да се отъждестви с тази при тежко болните големи хора. Разликата е в размерите, които изискват бижутерски умения.

- Какви са предизвикателствата пред неонатолога в 21 век, където и да е по света?

- Пациентите навсякъде са пациенти. Неонатологът трябва да има отношение към пациента, да го обича, да го познава. Като специалист, следва да има много познания в тази част на медицината. Краят на ХХ и началото на ХХI век е времето, когато започнаха много нови технологии. В този смисъл, неонатолозите и въобще лекарите, трябва да се учат постоянно до момента на напускане на болниците, та дори и след пенсионирането. В нашата област има много нови техники за вентилация, техники, медикаменти, стратегии, в които трябва да сме запознати, за да можем да ги прилагаме при децата. По този начин се помага за тяхното нормално развитие. Първите един – два месеца са много важни за развитието и физиологията им, за комуникацията на детето с неговите родители. Има нови техники, които могат да бъдат използвани. Това са все неща в полза както на детето, така и на цялото семейство.

- По-различни ли са предизвикателствата в България?

- Не са по-различни. Това са предизвикателства към нашата специалност. В България обаче има много допълнителни чисто бюрократични механизми, които според мен, създават сериозни пречки и невъзможност нещата да се случват така, както трябва. Така е по отношение на специализацията по неонатология, където имаме голям дефицит от кадри. Има ги и при работата с НЗОК. Съществуват административно-бюраократични пречки, които създават проблеми в работата.

- Какви са плюсовете и минусите за пациента от системата у нас?

- Плюсовете за пациента са, ако попадне на точното място, с колеги, започнати с новостите. Обикновено те са в болниците трето ниво. Те трябва да владеят технически умения, да са започнати с новостите и да има добра апаратура. Само с апаратура, ако няма специалисти, нищо няма да се случи. Българските малки бебета, особено нуждаещите се от интензивна терапия получават всичко, от което се нуждае едно такова бебе в чужбина, но ако попадне на точното място. Минус е, че нивото на неонатологичната помощ е различно на различни места. За съжаление, при нас разликите в първо, второ и трето ниво на лечебните заведения са значителни. Обикновено, средният ешалон на неонатологията определя крайния резултат. Много ми се иска ние, ако има възможност точно колегите от средни ешалон да придобият добри умения и да могат да се справят със средно тежки случаи. Колкото до много тежките, както на всякъде по света, те са обект на трето ниво на компетентност.

- А за специалиста?

- Голямо удоволствие за специалиста е да отгледаме дадено дете с различни трудности и да видим, как родителите са щастливи. След това ние ги проследяваме. Огромна радост е, когато ги видим вече пораснали. Майките изпращат снимки. Ние имаме цял коридор с фотографии на такива наши бивши пациенти, които са били под 1000 грама и ги виждаме, как добре се развиват. Виждаме деца, които бяха с много големи проблеми, но сега са отраснали. Те са ученици и се справят много добре. Това наистина е голям плюс за нас. Колкото до минусите, като всяка професия, е много натоварена. Аз, като неонатолог, за себе си не намирам минуси. Намирам плюсове и удовлетворение.
- Иновациите по света в съответната област какви са, достъпни ли са за пациента у нас?

- В нашата клиника има много млади колеги, които наскоро взеха специалност. Имаме среден ешалон – 40-45 години, които са подготвени да замесват нас, които ни е вече време да напускаме. Обучението върви ритмично. Тези млади колеги имат огромен ентусиазъм и организират много курсове. На тях, при нас идват неонатолози от цялата страна. Това, което те знаят и могат се предава и на останалите. Идеята ни е точно средният ешалон да бъде много добре подготвен. Имаме няколко курса адресирани към колегите от страната за повишаване на тяхната квалификация. Имаме много възможности да пътуване на европейски конференции и форуми, където можем да се сравняваме. За моя радост, винаги задачата ми е да видя какво се предлага и какво правят останалите болници в Европа. Оказва се, че ние се движим в крак с тези новости, което пък ни прави ентусиасти да ги предадем на колегите в страната.

- Какво предстои в специалността му и в медицината като цяло? Какво ни очаква като лекари и пациенти?

- В специалността предстоят много нови неща по отношение на дихателното подпомагане и агресивността на интензивната терапия. Много неща се промениха в рамките на близките две – три години. Има и много нова апаратура по отношение на подпомагане на преждевременно родените деца. Медицината не стои на едно място, развива се изключително много и бързо особено в нашата специалност. Това ни кара да бъдем доста отговорни за запознаването с всичките тези новости. Всеки, който си мисли, че със завършване на медицина и взимане на специалност приключва неговото обучение, е категорично в грешка. Аз мисля, че човек винаги трябва да се учи. Самата аз имам 43 години, като неонатолог, но знам, че винаги има неща, които могат да ме изненадат и положително, и отрицателно. Много е смешно, когато някой каже: Аз знам всичко и мога да се справя с всичко. Точно в този момент съдбата му напомня, че нещата не са така, както той си мисли. Затова винаги трябва да се чете.

- Кои са по-специалните неща при малките деца, изискващи по-специални грижи?

- Обект на интензивната терапия са всички новородени със застрашаващи живота състояния. Като група, това са преждевременно родените деца, особено тези под 1 000 грама. При тях се изисква нова техника и методи за вентилация на белите дробове, както и нови методи за прилагане на препарат, стимулиращ зрелостта на белите дробове. Това вече изисква и осигуряване на нова техника. Тези деца трябва непрекъснато да бъдат мониторирани по отношение на жизненоважните функции. Трябва да се следи мозъчната им дейност, за да знаем какво правим и какви са възможните отклонения, които могат да се очакват. Освен това, апаратите бързо се амортизират, тъй като ги ползваме интензивно. С осигуряването на новата техника малко се затрудняваме. Разчитаме изцяло на благотворителни кампании, като „Българската Коледа", която много ни помага. Случва се дори в детски градини да съберат малки суми и да купят дребни неща, които обаче ни трябват. Това е много трогателно. Има и фирми, които спонсорират закупуването на различни апарати. Благодаря на всички тях.

- С какво може занапред да помогне „Българската Коледа?

- Много малко са нещата, които се закупуват за Клиниката по неонатология на „Мачин дом" от Министерството на здравеопазването. Затова с признателност се отнасяме към „Българската Коледа", която е инициативата на целия народ. От нея получаваме техника от много висок клас. Чрез нея се реши въпроса с неонаталния слухов скрининг, тъй като чрез нея беше закупена апаратурата. Получихме и четири интензивни инкубатора за интензивното отделение. Всяка техника ще приемем с благодарност.