Пулмологията е маргинализирана у нас

Българската медицина е основана на количество, а не на качество, на пари, това е минус за тази специалност, казва проф. Коста Костов

- Специалистите по белодробни болести в България не растат така динамично, както в Европа, защото специалността тук не е така атрактивна, както някои други. Това се дължи на редица причини, както обективни, така и субективни. В този смисъл специалистът, пулмологът в нашата страна е изправен пред много професионални предизвикателства. Те са да работи на добро място, където би могъл да специализира при качествени учители, където има съвременно оборудване и би могъл да повиши своята квалификация. В УМБАЛ „Света Анна" в София, където работя, има амбициозен колектив от мотивирани млади пулмолози, привлечени от възможността да работят тук точно в екипа, на който аз съм модератор и мотиватор. Истината е, че белодробните болести в България постепенно се маргинализират. С течение на времето ще се случи така, че повечето специалисти ще работят в извънболничната помощ, защото на тази специалност в България не се отдава достатъчно внимание както от държавата, така и от професионалните групи, които имат отношение към нея.

Когато аз избирах специалност, бях оставил тази възможност малко по-настрани, защото считах, че има много по-атрактивни от нея. Мечтаех да стана кардиолог. Когато обаче станах пулмолог и навлязох в специалността, вдъхновението дойде само. Мога да кажа, че тя е в центъра на медицината. Няма друга специалност, която да не колерира с нея. Причината е, че белият дроб е жизненоважен орган и трябва да работи много добре, за да функционират всички останали системи.

- Какви са предизвикателствата пред специалиста по белодробни болести в 21 век, където и да е по света?

- Тук, в България, те са по-непреодолими, отколкото навсякъде другаде. В Европа, например, във всички развити държави в Европейския съюз пулмологията стои високо в йерархията на специалностите. Тя е не само уважавана, но е и добре платена, добре е осигурена не само в университетските звена, но и в извънболничната помощ. Кабинетите са оборудвани достатъчно добре, за да могат да дадат квалифицирана медицинска помощ. В България, за съжаление, не е така. Тук, точно в извънболничната помощ, не са изпълнени много съществени изисквания. Например, за да се даде квалифицирано мнение на един болен, е трудно, защото самата квалификация на звената е много различна, както и оборудването. Липсва рутинна медицинска апаратура, която обичайно трябва да има всеки един извънболничен център. Така стои въпросът и с лапароскопските процедури, по-фини апаратури. Предизвикателствата пред българските пулмолози са не само в болничната, те са и в извънболничната помощ. В болничната се свързани, до известна степен, с това, че специалността е недостатъчно преферентна за здравната каса и за Министерството на здравеопазването. Има доста неща, които могат да се направят, за да стане тя по-атрактивна за специалистите, да получат те по-достойно заплащане, по-добри условия за квалификация. По тази причина повечето млади лекари избират други специалности, защото за тях не се налага да агитираш и мотивираш. При нас това е абсолютно наложително. Предизвикателствата са много. Ние се занимаване със социалнозначими болести. У нас расте броят на хората с хронична обструктивна белодробна болест. Те са между 400 000 и 500 000 души. При тях се увеличава и смъртността за разлика от други социалнозначими болести, при които това не е така.

- На какво се дължи?

- На спецификата на болестта, броят на болните, външните условия, средата и патогенезата на заболяването, която предполага прогресия. Тя наистина изисква квалифицирана медицинска помощ. Сигурен съм, че никоя болница или извънболнично заведение не могат да извършват медицинска дейност в пълен обем без добри пулмолози. Това са и предизвикателствата ни в България.

- Какви са плюсовете и минусите за пациента от системата у нас?

- Плюсовете и минусите вероятно важат и за другите специалности, но при нашата особено изразено е това, че в извънболничната помощ българските пулмолози не могат да разчитат на добро заплащане. Такова има на малко места. Поради специфичното състояние на специалността белодробни болести квалификацията на лекарите на различните места е различна. Допускането да се получава специалност на места, където няма високо оборудване и няма висока квалификация на самото специализирано звено не дава възможност лекаря да бъде на ниво, макар и да я е придобил. Голямо предизвикателство е, че има огромна разлика точно в квалификацията. На едно място тя е висока, но на друго не е. Като цяло, в нашата страна има много малко специализирани, високо квалифицирани и добре оборудвани пулмологични звена. Затова и специализацията в тях е добра, а на други места не е.

- Какви са предизвикателствата за специалиста?

- Същите са. Той би искал, но няма възможност, навсякъде да работи в звено с много добро съвременно оборудване, във високо квалифициран колектив, за да може самият той да израства. Специализациите на различни места с различно ниво на оборудване и квалификация на екипите създава огромни разлики. Това наистина е предизвикателство и води факта, че българската пулмология е най-маргинализираната спрямо всички останали специалности. Високите нива са концентрирани в университетските центрове и то не във всички – подчертавам го! Така е, защото лечебните заведения имат интерес. Българската медицина е основана на количество, а не на качество, на пари.

- По-различни ли са предизвикателствата в България?

- Точно в казаното вече се състоят и предизвикателствата.

- Иновациите по света в съответната област какви са, достъпни ли са за пациента у нас?

- Както вече подчертах, те са достъпни на много малко места. Ако трябва да отбележа броя на болниците, които наистина предлагат много високо ниво на квалифицирана помощ в областта на белодробната медицина, не не са повече от две – три при положение, че в България има толкова много университетски болници. Доколкото знам, те са над 50. Това е много неприятно поради факта, че съвременните иновации не се осъществяват във всички университетски звена. Изглежда управители им нямат интерес да го направят. Тях ги интересува, и вероятно така трябва да бъде, защото управляват финансови институции, парите. Българската здравна система е основана на този принцип. Трябва да се печелят пари, за да се поддържа една болница, а това става и без белодробните болести. Мога да задам само един въпрос, а той ще е и отговорът. Питам, колко частни лечебни заведения за болнична помощ има в България, които са специализирани за белодробни болести? Отговор, нула. В останалите специалности не е така. При тях, за сметка на пулмологията се развиват нови. Ако се създаде такова частно звено, то ще фалира.

- Какво предстои във Вашата специалност и в медицината като цяло? Какво ни очаква като лекари и пациенти?

- В света белодробните болести и специалността се развиват бурно. Самият факт, че нашият европейски респираторен журнал е един от най-уважаваните в света с много висок, около 30 импакт фактор при положение, че преди десет години той беше наполовина по-малко, не повече от 15-16. Специалността спечели много голям авторитет по време на КОВИД-19 и продължава да го печели, защото последствията от него са много тясно свързани с нея. Забележете, в България белодробните специалисти бяха тясно свързани с лечението на тази болест, но не получиха необходимата подкрепа от държавата след пандемията. Тоест, не се случи нищо особено. Не се отчетоха грешките, степента на участие на различните специалности. Белодробните специалисти бяха най-тясно, най-плътно въвлечени в тази коварна болест и продължават да бъдат. Причината е, че на трето място сред оплакванията от КОВИД-19 са точно белодробните. Специалността изисква да се съсредоточиш върху последствията от него, за да ги диагностицираш, да дадеш съответния квалифициран съвет на болния, който би му помогнал, който би ориентирал и другите специалисти за неговото състояние. За да се случи това, ние трябва да сме на много високо ниво не само като знание и квалификация, но и като оборудване, каквото за съжаление няма и не се случва да има и след КОВИД-19.