Стандарт по анестезиология би затворил болници

Една сестра трябва да отговаря само за един пациент на изкуствена белодробна вентилация, в момента има интензивни структури с 10-15 легла и най-много две-три сестри, казва проф. Атанас Темелков

- Проф. Темелков, вече няколко години нямаме стандарт по Анестезиология и интензивно лечение, на какво се дължи това?

- Това е един голям проблем, отговорност, за който според мен носят МЗ, тъй като стандартите се утвърждават с наредба от тях. Ние имахме приета наредба за утвърждаване на стандарт по Анестезиология и интензивно лечение през 2010 г., който след това отпадна във ВАС. В последствие от нас се изиска становище как да се променят нещата, но нова наредба досега не е издадена, така че от МЗ трябва да дойде инициативата за утвърждаване на този стандарт.

- Вие сте правили опити да внесете проект след отпадането на стандарта, нали така?

- Да, научното дружество и проф. Николай Петров сме давали своите промени, заявки, коментари и какви да бъдат изискванията. Но моето мнение е, че в МЗ са се насочили в друга посока, а не към утвърждаваме на стандартите.

- Помните ли с какви мотивите, ВАС да отмени стандарта?

- Това, което помня е, че той бе подложен на неодобрение от отделни лечебни заведения, които не могат или не желаят да спазват изискванията в стандарта по-отношение на кадрови състав и апаратура, а нашата специалност е тежка и има точно определени изисквания, които трябва да се спазват. Те са различни спрямо нивото на компетентност и са свързани не само с кадровия състав, но и с оборудването, а за интензивните отделения се изисква много скъпа апаратура, 24-часово наблюдение от персонала и не всяко лечебно заведение (ЛЗ) може да си позволи това. Без стандарт болниците се опитват да заобикалят тези изисквания в своята дейност.

- Предполагам, че в дружеството сте правили анализ, ако се приложат изискванията от стандарта за кадровата обезпеченост, какво ще се случи?

- Може би ще се закрият болници, не мога да кажа каква ще е бройката. Съществуват колеги, които работят на две-три места, те се приемат като отделни анестезиолози. Тоест, при една бройка от около 1200 анестезиолога в страната, поне 30-40 процента от тях работят допълнително, за да могат да си обезпечат необходимият им финансов доход и евентуално, за да може една или друга болница да работи, защото без тях някои болници не могат да осъществяват никаква оперативна дейност. Така че, това е в помощ на отделни ЛЗ, от друга страна е в тежест на колегите, защото им отнема много време, липса на време за адекватна почивка и ги разделя от семействата им.

- Колко трябва да бъдат анестезиолозите, за да може всички 360 договорни партньори на НЗОК да функционират?

- Не сме правили такова изчисление, защото то зависи от много неща, например ниво на компетентност на ЛЗ - първо ниво изисква по-лека хирургична дейност и краткротрайни анестезии, второ ниво има нужда от много по-висока компетентност, а трето - много по-голям брой не само лекари, сестри и апаратура. И тук ще наблегна на това, че в момента интензивните отделения работят със силно ограничен брой лекари и сестри. Ако по стандарт, един лекар трябва да отговаря за 3 или 4 пациенти и една сестра само за един пациент на изкуствена белодробна вентилация, в момента в най-добрият случай има места с 10-15 легла с най-много един лекар и две или три сестри, които се грижат за тези пациенти. В последните години в ЛЗ водеща е ролята на анестезиолозите, които не носят никакви финансови приходи на специалността, но са силно търсени за осъществяване на оперативните интервенции. Тази дейност не се финансира от НЗОК. Това е един голям проблем, който трябва да се реши от НЗОК, МЗ и БЛС.

- Какви са резултатите?

- Това води до влошено качество на работното място, до увеличена продължителност на работното време - не може лекар и сестра, които работят 12 часа на едно място, да отидат на друго и да работят още една смяна. Тези колеги са непълноценни на следващото си работно място.

- В алгоритмите на КП също има изисквания за наличието на персонал, те доколко адекватно могат да заместят тези в медицинския стандарт?

- Броят на лекарите е съобразен с нуждите на ЛЗ, с международните стандарти, доколко тези изисквания се спазват, е друг въпрос. Пак казвам - има лекари и сестри, които работят на две-три места, за да се изпълнява нивото на дадено ЛЗ.

- Всяка година ставаме свидетели на болници с договори с НЗОК по изключение обикновено заради липсата на анестезиолози, доколко това е ефективно?

- Тук не можем да търсим ефективност, защото при колега, който работи на две или три места много бързо настъпва преумора и изхабяване, така че ефективността с времето намалява много. Другото много важно за кадровия състав е възрастта му. В специалността средната възраст на сестрите е около 50-60 години, същото се отнася и за лекарите. В последните години се наблюдава тенденция да се включват и по-млади лекари, някои от тях остават, други отиват в чужбина, защото условията са различни и като заплащане и като условия за работа. Ние страдаме много и от липсата на възможност за кариерно развитие.

- Какво е според вас решението, ясно е, че имаме много голям проблем?
- Този проблем не е само за нашата специалност, за мое учудване той съществува и в други специалности, като неврология, ендокринология, педиатрия, патоанатомия, на моменти и в кардиологията. Проблемът е в две насоки и за да се реши, трябва да вземат отношение МЗ и НЗОК. На първо място това е финансовото обезпечаване на хората, които сега работят на повече места заради допълнително финансово стабилизиране. И на второ място е кариерното израстване на младите колеги и това се отнася и за сестрите, не само за лекарите.

- Какво спира кариерното развитие и как трябва да се реши проблема с доходите - глобите за ниски и високи заплати ли е начинът?

- Не, глобите не са удачен механизъм. Трябва да се направи адекватен контрол на работното място от ЛЗ и НЗОК, а може би и от научните дружества - какви пациенти се приемат, какво се работи, кой, как, дали се изпълняват задълженията. Един елементарен пример ще дам - трябва да се въведе някакво сигурно заплащане, например за първо ниво - 2 хил. лв., второ ниво - 4 хил., трето ниво - 6 хил., но за тези пари лекарят трябва да има силно завишен контрол и да гледа медицинската си дейност, а не да се чуди откъде ще вземе повече финансови средства. Мога да се върна години назад, когато работихме, грижехме се за пациентите и не мислехме за ДМС, същото се отнася и за сестрите.

- Парадоксалното е, че бюджетът на касата вече е над 8 млрд., защо сестрите и лекарите не са доволни от заплащането, проблемът в многото болници ли е?

- Това от една страна, от друга страна парите отиват в бюджета на болницата и как ще се разпределят е решение на директора и заместниците му. Има специалности, където 10% от заработеното се дава на персонала, в други това е 20%-40%. Така че има огромна диференциация в самите болници, отделно парите на НЗОК се разпределят неправилно и по специалности, и по болници. Не е правилно някои болници и специалности да се толерират за сметка на други, които получават много по-малко.

- Възможно ли е според вас да се преструктурира системата без да се съкратят болници и без да се въведат ясни правила, които да важат за всички?

- На първо място е нужно много тежка и болезнена реформа на здравната система, на второ място - да се поднови кадровия състав, който взема решенията. Тези хора, които досега доказаха, че по лобистки начин разпределят парите, няма как да променят начина си на мислене. Много е тежък проблема. Здравната комисия в парламента е една и съща от години, хората, които работят в НЗОК имат лоби във всяка специалност и което надделее, там отиват парите.

- Партиите ни са едни и същи от години, каква е надеждата, че ще успеем да стигнем до някаква смислена промяна в здравеопазването?

- За съжаление не виждам такава. Да се надяваме, че промяна ще се случи, но след не по-малко от 10-15 години.

- Каква е прогнозата ви за медицинските грижи, които ще получаваме в следващите години - ще продължи ли влошаването на качеството им заради застаряването на персонала и роенето на болници?

- Мисля, че тук борбата трябва да бъде насочена към запазване на кадрите и даване възможност за кариерно развитие на младите колеги.

- Как става това кариерно развитие?

- Лесно е, но трябва да си променим начина на мислене. Западна Европа и други страни са го измислили - работиш 5 години, взимаш специалност и се качваш на следващото ниво, с което нарастват изискванията към теб, заплата се повишава, трябва да посетиш и определен брой конгреси и семинари в страната и чужбина. Всички колеги в тези страни знаят, че когато положат известни усилия, ще растат нагоре. При нас е обратното - какво чака колега, който взима специалност, естествено повече работа и отговорност, минимално нарастване на заплатата и търсене на други работни места. Мога да кажа, че има доценти и професори на по 30-35 години, за мен тези титли се обезцениха. На времето за мен беше чест да бъда доцент и професор, да защитя двете си дисертации си пред 24-членно жури и те да определят дали отговарям на изискванията за доцент и професор. Сега нещата стават много по-лесно - една дисертация пред жури от пет-седем колеги от една и съща специалност, където има силно изразен лобизъм и той може да спре развитието на някои колеги без основание.