Коментар

Повиши се защитата на пенсионната система

20-11-2023 08:00

Трябва да се разработи надграждаща концепция и да се повиши информираността за осигуряването сред младите хора, казва проф. Станислав Димитров Повиши се защитата на пенсионната система

Повиши се защитата на пенсионната система

Clinica.bg

press@clinica.bg

Дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие" организира Българската стопанска камара. Двадесет и четири години изминаха от реформата в този сектор Същевременно, за периода 2000 – 2022 г. населението на страната се стопи с близо един милион, броят на хората в трудоспособна възраст близо три пъти. Какви бяха основните промени и ефекти върху осигурителната система, какво бе постигнато в периода 2000 – 2022 г. и какво още трябва да бъде направено. По тези въпроси говори проф. Станислав Димитров. Той е ръководител на катедра "Финанси и застраховане" във Висшето училище по застраховане и финанси.

Целите на пенсионната реформа от 1999 г. бяха повишаване на общото равнище на пенсионната защита, постигане на по-голяма социална справедливост, финансово стабилизиране на системата, обогатяване на архитектурата на системата за пенсионно осигуряване, като се премине от едностълбов към тристълбов модел и се разнообразят формите на самото пенсионно осигуряване.

Двадесет и четири години

след това, към днешна дата, те са не по-малко актуални. Като цяло, можем да кажем, че наистина е повишено общото ниво на защита на системата, постигната е по-голяма социална справедливост, въведени са трите стълба в нея. За това време е постигната стабилност. Същевременно, беше ограничено ранното пенсиониране от 400 000 души първа и втора категория труд на 150 000.

Увеличена бе и тежестта

на една година осигурителен стаж от 1,1% през 2001 на 1,35% през 2021 година. Освен това, постигането на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст от 523 лв. е добър резултат, тъй като така значително намаля броят на хората при линия на бедност от 504 лева. Същевременно, максималната се увеличи на 4300 лв. (през 2022 г.), а увеличението на месечния размер на пенсиите за общо 2 013 700 човека от 1 юли е нараснал с 12 процента. Средната пенсия от 294 през 2013 г. е нарастната на 675 лв. през 2022 лв., което представлява ръст от около 70 на сто. До тук можем да кажем, че нещата стоят добре.

Негативен факт обаче е, че

брутният коефициент на заместване на дохода от пенсия в България е 36 при 58 процента в Европейския съюз. В това отношение нашата страна се нарежда в една група с Литва и Хърватия. Някои показатели по държавното и обществено осигуряване са доста интересни. Например, трансферите от държавния бюджет към ДОО през 2013 г. са 4 703 174 лв., през 2016 г . – 4 953 632 лв., през 2019 г. – 3 931 563 лв, а през 2022 г. – 8 054 317 лева.

Разходите за пенсии като

процент от БВП за тези години са съответно 9.4, 9.2, 8.2 на сто, но през миналата година те се повишват на 9.5 на сто. Данните показват, че средствата в универсалния пенсионен фонд (УПФ) по лична сметка при максимален осигурителен дохо са 29 382 лв., при среден – 9 158 лв., а при минимален – 5 382 лева. Средно това прави 6 139 лева. За да се постигне реформата, в периода 1997 – 2003 г. имаше много добра координация между държавните институции и основните участници на пазара. Беше изградено законодателството.

Всичко това позволи да бъдат

избегнати сериозни грешки. Според мен е необходимо да имаме един системен подход. Това означава да разглеждаме трите стълба като част от обща система, както и да бъде разработена надграждаща концепция и да се повиши информираността относно ползите от осигуряването, особено сред младите хора.

Още по темата