Спад с 1 млн. на трудоспособното население

Форумът започна с минута мълчание в памет на Иван Нейков – един от водещите експерти, ангажирани с проблемите на пенсионно-осигурителната система. „Преди 24 години (19.07.1999 г.) беше приета стратегия за пенсионната реформа в България, очертаваща цели, принципи и задачи на пенсионната реформа. 24 години по-късно, БСК смята че е дошло времето за равносметка и осмисляне как се развива системата и да поставим началото на дискусията какъв е пътят напред.", каза председателят на УС на БСК Добри Митрев.

 

Зам.-министърът на труда и социалната

 

политика Десислава Стоянова отбеляза, че темата за устойчивото развитие на пенсионноосигурителната система в България е една от най-важните за обществото ни. „Пенсиите имат съществено значение за жизнения стандарт на една голяма група хора и тези плащания от ДОО за някои от тях са основен източник на доход за преживяване. В тази връзка, бих искала да припомня, че в програмата на правителството тази тема е една от ключовите за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Надявам се с общи усилия, с подобни форуми да анализираме състоянието на пенсионното осигуряване и да набележим мерки за решение на съществуващите проблеми. Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС. Това увеличава риска от бедност сред пенсионерите , каза тя.

 

Тенденциите на пазара на труда и в

 

 сферата на демографията бяха представени в рамките на днешния форум от Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика. Той подчерта, че в периода 2000-2022 г. населението в трудоспособна възраст у нас намалява приблизително с около 1 млн. души, а близо три пъти по-малък е спадът на населението над трудоспособна възраст. Постоянна е тенденцията на влошаване на коефициента на възрастова зависимост, както и на коефициента на демографско заместване. Успоредно с това, коефициентите на заетост и на икономическа активност нарастват.

 

 Намалява и относителният дял на незаетите

 

и неучещи младежи на възраст 15-29 г. Резервите за преодоляване на дефицитите в системата за социално осигуряване, според Йордан Димитров, са в увеличаване на доходите на база по-висока производителност на труда и увеличаване на базата на работещите в България чрез привличане на пазара на труда на мигранти, младежи/учащи, възрастни над 65 г., хора с увреждания, майки с деца и грижещи се за близки, работа на непълен работен ден и изсветляване на недекларираната заетост.

 

„Необходимо е групите, които са резерв за

 

пазара на труда, да бъдат таргетирани и стимулирани да работят чрез преодоляване на пречките за предоставяне на заетост (вкл. повече услуги за гледане на деца, услуги за дългосрочна грижа за хора с увреждания и др.)", смята Йордан Димитров. Необходимо е, също така, редуциране на административните пречки и срокове за привличане на работници от други страни.

Проф. Нено Павлов от УНСС представи академичния и съсловен поглед върху модернизирането на пенсионната система в България .Той цитира анкетно проучване сред 1800 респонденти, проведено от Института по философия и социология при БАН през 2023 г. Според данните от проучването, 40% от анкетираните са участвали през 2022 г. в недекларирана заетост, черния и сивия трудов пазар. Паралелно с това, заявяват, че не желаят да бъдат осигурявани и да плащат осигурителни вноски, поради липсата на всякакво доверие към осигурителната система в страната.

 

Зам.-председателят на БСК Мария Минчева

 

представи резултатите от работата на Групата на високо равнище „Бъдещето на системите за социалната защита и социалната държава" (ноември 2021 – декември 2022 г.) към Европейския стълб за социалните права. „Застаряването на населението оказва въздействие върху финансовата устойчивост на системите за социална защита, изискващи по-висока заетост и преоценка на традиционните „граници" на икономически активния живот. Високите равнища на заетост са необходими, за да може всички домакинства да получават доходи от труд и да се осигури устойчивото финансиране на публичните разходи. Предизвикателство представлява участието на жените на пазара на труда, младежката безработица и участието на пазара на труда на хората с увреждания", подчерта Мария Минчева. Тя отбеляза, че се очаква разходите за финансиране на системите за социална защита да нарастват през следващите десетилетия, в резултат на въздействието на мегатенденциите. Структурата на финансирането на социалната държава в ЕС е относително стабилна за периода 1995-2021 г., но с постепенно нарастване на ролята на данъците и леко намаляване на тази на социалните вноски. Според авторите на доклада, ще са необходими нови източници на приходи, дори ако разходите за социална защита растат само със същия темп, както през последните 25 години (между 1995 г. и 2020 г. общите държавни разходи за „социална защита" в ЕС се увеличават от 19,4% от БВП на 22,0%).