Братовчедът на Шерлок Холм

Директорът на Планинска спасителна служба Емил Нешев не може да се нахвали от доброволците, но не крие безпаричието, което тя трябва да преодолява години наред

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Емил Нешев е роден в София през 1964 година. Близо четвърт век работи в Планинската спасителна служба на Българския Червен кръст. Минал е през всички нейни етапи – от доброволец до неин директор. Определено не е от хората, които обичат да говорят за себе си. Нещо повече, не обича в лично качество да е във фокуса на медийното внимание. Не е от тези, които разголват душата си пред микрофона. С удоволствие разказва обаче за ПСС, която през 2023-та навършва 90 години от своето създаване. Говори с възхищение за доброволците в нея, но не крие и проблемите, натрупани през годините, за които по думите му, към момента не вижда воля за разрешаване.

Изборът

Не си спомня как точно е решил да стане планински спасител. Като ученик се увличал от спорта, карал ски още от дете. Привличала го природата. Няма да забрави обаче, как през 1988 година, след завършване на курсовете и усилена подготовка му било дадено правото да излиза в планината на акции.

Бърза да каже, че Планинската спасителна служба в България е основана на 15 декември 1933 година от членове на тогавашния Български алпийски клуб, Българския туристически съюз и Софийския ски клуб. „Винаги трябва да бъдат споменавани имената на първопроходците. Това са Емануил Шаранков, Янко Хаджистанов, Любен Телбаров, Александър Белковски и Васил. Малко по-късно се включат и Иван Боров, Никола Миронски и Никола Бошнаков. На тях дължим много", казва Емил Нешев.

Първата му тежка акция била дни, след като станал пълноправен планински спасител. Случила се в Стара планина. Издирването в първия ден продължило повече от дванадесет часа. „Беше и интересно, и трудно, защото трябваше да догонвам по умения всички вече утвърдени в отряда. Това обаче не ме накара да се отказа. Напротив, мотивира ме допълнително да продължа", спомня си той. С тъга си спомня, че въпреки усилията на момчетата от екипа, не успели да свалят човека жив от Балкана. Не помни първата успешна акция. „Удовлетворението обаче да видиш радостта в очите на човек, който току що си спасил и те гледа като най-близкия човек на света. Това е най-мотивиращата награда", смята шефът на ПСС.

Изпитанието

То не е само по време на акция. За планинския спасител то започва още с полагането на пробните тестове. Едва след като ги издържи, започва специализираното обучение. Така е започнал и Емил Нешев. Той още помни с какво старание е следял и запомнял всяко действие, всеки подход по време на акция на по-възрастните, от които се е учил. Колкото до самото обучение, то не е никак малко. Този, който го е преминал успешно, излиза с отряда в планината, наблюдава акции, помага, когато какво опитните преценят, че може да изпълни. Минава и няколко курса през лятото и през зимата, за да опознае ситуацията при всякакви обстоятелства и ситуации. Въобще, явява се нещо като чирак, който не знае дали накрая майсторът ще го одобри и включи в еснафа. „Един кандидат да придобие знанието за планински спасител е не по-малко от три години", казва Емил Нешев. И допълва, че изискванията са строги, компромиси не се правят за никого.

Самият той вече не участва в акции. Наложило се да хвърли котва в града през 2016 година, след като тежки травми от планината в миналото го накарали да се установи зад бюро. „След четири операции на едната коленна става и дискова херния на кръста реших, че е по-добре да сляза долу и да предам на по-младите от мен това, което съм научил през годините", споделя Емил Нешев. Не крие, че трудно е взел решението. Продължил в офиса първо като координатор, после като ръководител на Планинската спасителна служба.

Фалшивите сигнали

Те не са никак малко. Емил Нешев и колегите му неведнъж и два пъти са поемали в планината нощем, в дъжд, в студ, в сняг, за да гонят вятъра и да рискуват собствения си живот. „Хубавото е, че след вече имаме и първия осъден. Решението на съда излезе преди дни. Това е случаят, в който бяхме търсени за помощ в района на връх Ботев през септември. Три дни участвахме в издирването. Включиха се много хора. Въпреки усилията ни, човек нямаше. Колегите се усъмниха, но акцията продължи. Прекратихме я, когато бяхме абсолютно сигурни, че някой ни разиграва", разказва шефът на спасителите. Той няма да забрави подобен случай през 2015 година, когато няколко младежи също лъгала спасителите. Тогава обаче те се отърваха без последствия.

„Нашата работа е винаги да търсим някаква следа. Помежду си се шегуваме, че сме нещо като братовчеди на Шерлок Холс. Изисква го човешкия живот – най-ценното благо", усмихва се Нешев.

Проблемите

Не може да спре да мисли. Чувства се безсилен пред тях, защото не може да ги реши. Те отново са свързани с Планинската спасителна служба е най-вече с нейния бюджет.

„ Ако държавата продължава да не ни разбира и да нямаме достатъчно средства, в един момент ще се срутим", въздъхва Нешев. От три години ПСС работи с намалена субсидия, но закъсалите в планината не са намалели. Напротив, те се увеличават и зиме, и лете. „Инфлация, покачващ се стандарт на живот, необходимост от ново оборудване и добра поддръжка на вече съществуващото – все неща, които струват пари. „Не можем да вържем и 600 000 евро.", казва още той. И сочи съседна Румъния, където по думите му тяхната спасителна служба е субсидирана с десетки милиони евро годишно. „В същото време искаме да сме по-добре екипирани, по-добре подготвени, за да сме и по-ефективни, пострадалите да имат по-голям шанс за спасяване", казва още Нешев.

Проблем са и безотговорните туристи. Като цяло, българинът, все още не е склонен да плаща планинска застраховка. Впоследствие, когато закъса в планината, вдига на крак един, че понякога и два, и три отряда да го търсят. Финансовите загуби, обикновено, остават за службата. Към всичко това се прибавя и затруднението, че в България планинското спасяване не е уредено нормативно. „Няма никакъв регламент какъв да бъде редът за доброволеца. Тази година имаме няколко случая, в които момчетата са на акция през нощта в неделя срещу понеделник, за да спасяват човешки животи. На сутринта се прибират в 7.00 часа вкъщи, а от 8.00 часа са на работа. Когато ситуацията е през седмицата, човек трябва да убеди работодателя да го пусне. Това не се получава лесно, дори става все по-трудно. Никъде по света не се процедира така. Време е при нас този въпрос да бъде уреден", категоричен е шефът на спасителите. По думите му, проблемите са много и натрупани с годините заради липсата на навременни реакции от съответните институции.

Глътка въздух

Нея Емил Нешев си я взима в почивните дни и най-вече по време на отпуска. Оказва се обаче, че вместо да пътува в чужбина, да се грее по пясъците на Черноморието, предпочита отново да е в планината. Подчертава, че тя го е формирала като личност. Наученото в нея, а то е знание, което човек не може да получи в нито един университет, не само, че не се забравя, но и създава характери, навици, качества. „Мога да се похваля с невероятно семейство – обичаме се, сплотени сме. Това дължим точно на нея, на планината. Предпочитаме тишината й, когато имаме свободно време", казва Емил Нешев.

„Какво по-хубаво от това да видиш Витоша, Рила, Пирин отблизо, но не като спасител, а като турист", смее се той. Страстта си по високото е предал и на съпругата, и на децата си. През уикенда семейството товари велосипедите върху автомобила, а след това там, горе, избират най-красивите пътеки, по които да минат.

Удовлетворението

За Емил Нешев то е разбирателството и сплотеността на фамилията, разбира се, и здравето. Не крие радостта си, че и наследниците му обичат природата. „И двамата ми сина гледат към планината. Няма как това да не ме радва, защото хора, които обичат природата, се стараят да са в хармония не само с нея, но и с околните, да са добрата част от обществото, казва той. Дай Боже и те да станат спасители", допълва той.

Замисля се за миг и пак се връща на темата за недостатъчното финансиране на службата. „Някой казват, че надеждата умира последна. Аз обаче не споделям тази максима. Ние, планинските спасители, сме хора на надеждата, но и на преодоляване на трудностите. Ще се справим. Очакваме с нетърпение новия зимен сезон и бюджет 2024 година. Надяваме се той да е достатъчен, за да продължим да вършим това, което обичаме да правим, защото то има смисъл както за хората, така и за туристическия бизнес. Той не може да планинското спасяване", заключава Нешев в очакване на подкрепа от държавната хазна.