Лимитите са плод на мързел и инсуфиенция

Ако е налице управленска импотентност, ние сме готови да бъдем вашата виагра, казва д-р Стойчо Кацаров

Една от причините за въвеждането на лимитите е забраната за приватизация на лечебните заведения, заради нея лекарите започнаха да инвестират в собствени болници и кабинети. Логиката в тези случаи е някои да отпаднат, няма как всички само да растат, това е играта на пазара. Но нашият е много силно регулиран и държавата не позволява на своите болници да фалират, въпреки че реално трупат дългове. Тя се чуди какви правила да въведе, за да пренасочи пациенти и пари към своите големи държавни болници от по-малките частни и общински. На практика, медицинските стандарти бяха тези правила. Те представляват една съвкупност от изисквания и бариери, за да се насочат парите към държавните болнции. Но това не се случи, защото те също трябваше да направят големи инвестиции и така натрупаха още по-големи дългове

а сега се чудят как да ги спасяват

Заради това има и лимити.

През 2014 г. властта не издържа и ги въведе, като върна системата към бюджетното здравеопазане. Но те са неизгодни не само за болниците, а и за нас като потребители, защото ние трябва да вървим след лимитите и те да определят къде да се лекуваме, а не обратното. Освен това, са винаги несправедливи. Новите условия за определянето им, при които се включва последната година за база, ще доведе до преразпределяне на парите от една болница към друга. Тези лечебни заведения, които са с по-висока заработка от последните месеци, ще загубят. И пак ще има недоволни.

Целият балон на управленско усилие, няма да доведе до нищо. Лимитите са израз на мързел от страна на администрацията. Защото е най-лесно да ограничиш разходите, като ги разделиш на порции, но

това убива конкуренцията, качеството, мотивацията за растеж

и развитие. Едната причина за това е наличието на много тежък мързел в администрацията да разработи правила, за да няма лимити, а другата е управленска инсуфиенция. И ние сега предлагаме да осигурим този капацитет. Защото също не искаме да се харчат на вятъра парите, които даваме, не искаме да има мошеници, които да точат касата. На езика на сексолога бих казал, че, ако е налице управленска импотентност, ние сме готови да бъдем вашата виагра. Искаме системата да заработи добре и нашите пациенти да не ходят да се лекуват в ЕС, а касата да дължи 260 милиона и да се чуди откъде да ги намери. Искаме европейските пациенти да идват тук.

Управляващата коалиция заяви, че е решена да премахне монопола на касата, обаче сега чувам, че идеята не е да се премахне монопола, а да се направи частична демонополизация и надграждащ модел. Като експерт мога да кажа, че

това е начин да се избяга от темата за демонополизация

Или има премахване на монопола, или няма. Надграждащ модел имаме и в момента, затова, ако го искате, няма нужда да правите нищо. Има доброволни фондове, където всеки може да отиде и да си направи осигуровка. Този модел обаче не работи добре, защото медицинската помощ е сравнително евтина - въпреки че доплащаме 50% за здравни услуги, това е около 100-200 евро и всеки може да се оправи сам в системата. Втората причина е, че младите хора не виждат смисъл да се осигуряват, защото не са болни. Ако се осигуряват само възрастните и болните обаче, дружествата ще фалират. Но, така или иначе, това не е демонополизация. Демонополизация е всеки да има възможност да избира къде да отиде и да се застрахова. Примерно, отиваш там, защото ти осигуряват по-голям пакет с услуги, възможност за лечение в чужбина и така нататък. Това ще стимулира не само болниците, но и осигурителите. А сега касата няма никакъв стимул да променя цените на клиничните пътеки, нито нарушения баланс между извънболничната и болничната помощ.