Коментар

Медицински експертизи се бавят година

19-06-2023 18:00

Работи се кампанийно, без фокусиране върху проблема, дори в детското здравеопазване, казва доц. Васил Пандов Медицински експертизи се бавят година

Clinica.bg

press@clinica.bg

Кръгла маса за проблемите на хората с увреждания и децата с хронични заболявания, редки болести и диабет се проведе в Народното събрание. Тя бе организирана от ПГ на „ПП-ДБ". Какви са най-открояващите се проблеми в медицинската експертиза, какво на практика се случва с детското здравеопазване. По тези въпроси говори доц. Васил Пандов. Той е депутатът от „Демократична България" и е член на здравната комисия в парламента.

България има един симптоматичен признак на развитието в различните сфери, включително и в здравеопазването. Той е кампанийност и фокусиране върху отделни проблеми. Същото важи и за детското здравеопазване. Няма да видите никой, който да каже, че то не е приоритет. Развитието му не може и не се изчерпва с изграждането на националната детска болница. Това е факт. Тя е сам един елемент от неговата структура. За съжаление това, което можем да кажем е, че тя се превърна в символ и реформа на детското здравеопазване поради това, че с този елемент ,вместо да бъде погледнат като организационен и логистичен, държавата не се справя толкова добре и с него.

България има задължение да изработи

Стратегия за детско-юношеското здраве. Тази задача е във връзка със заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост. Хубавото на този план е, че частта за финансиране в него е вързана с реформи. В него има и проект за подобряване на развитието, оборудването, на състоянието на детските клиники и структури в лечебните заведения. Този елемент е свързан със реформа и изготвянето на стратегия. За съжаление, ние сме закъснели с изработването на тази стратегия. В годините знаем, че има Национална здравна стратегия, която интегрира всички политики в областта на здравеопазването. За разлика от нея, по специализираните стратегии, като тази за детско и юношеско здравеопазване, България винаги е изоставала. Франция, например, отделя значителни средства в областта на здравеопазването. Там всяка по-голяма болница има специализирани спешни отделения за деца, които са извън общото спешно отделение.

Всяка промяна, която води до

подобряване на здравеопазването дава видими резултати между петата и десетата година. Това, което ние правим – Стратегията за детско-юношеско здравеопазване би дала резултати най-малко след около пет години, а според някои прогностици и след десет. Възможността да се случи обаче е, ако имаме цялостен, холистичен подход, а не само фокусирането върху отделни идеи. Както отбеляза неотдавна колегата Антон Тонев, здравеопазването у нас се развива, когато възникне проблем, но нямаме цялостен подход. Трябва да се опитаме да избегнем това, поне в областта на детското и юношеското здравеопазване. Министерството на здравеопазването е подготвил проект за такава стратегия, който предстои да бъде представен в комисията по здравеопазване. Той трябваше да бъде готов до края на 2022 година, но това се случва сега, шест месеца по-късно. Затова и той не е обявен за обществено обсъждане и не е публично известен.

В стратегията виждаме, че България

се отличава значително по отношение на преднина на детската смъртност, като ключов индикатор от всички други страни-членки на Европейския съюз. Ако средно тя, като индикатор, е 3,3 промила за ЕС, то за нашата страна е 5,6. Особено притеснително е, че имаме области, като Сливенска, Видинска, Силистренска, където този индикатор е 15 промила. Това е около пет пъти повече, отколкото в Евросъюза.

По медицинската експертиза за деца – в последните години се регистрира намаляване на броя на освидетелстваните до 16-годишна възраст. След 2008 г. първоначално има период на увеличение, но през последните години имаме намаление. Всяко четвърто дете с увреждане със степен от 17 до 90 на сто увреждане. С над 90% са 17 на сто от децата. Същевременно, имаше многократни промени в системата за освидетелстване. Оценката при децата следва да бъде по-динамична, отколкото при възрастните. Най-честа причина са психичните и поведенчески разстройства -24%, вродените аномалии – около 18%, на опорно-двигателната система – 16%, на нервната система – 11%.

Тази структура се запазва през годините

с малки изключения. Заболеваемостта от злокачествени онкологични заболявания при децата от 2013 до 2019 г. се движи от порядъка на 105 на сто хиляди население. Няма промяна. По отношение на здравето на учениците индикатор са профилактичните прегледи. При децата те са на по-високо ниво. Въпреки това, то не е достатъчно високо. Например, през учебната 2021 – 2022 г. от тях са обхванати (деца от 0 до 18 г.) са 83 на сто, което е спад по отношение на предишни периоди. До 2019-та те са били над 90 процента. МЗ и НЗОК трябва да наблюдават този процес, защото те трябва да се върнат на предишните нива. Имаме обаче намаляване на нивото на диспансеризация на деца. Сега те са 3%, докато преди десетина години те са били около 5 на сто. Това не можем да отдадем на намаляване на заболеваемостта, дано да се каже, че е благодарение на по-добрата профилактика и превенция.

По отношение на профилактичните

прегледи, водеща структура в заболяванията са тези на дихателната система, болести на окото и затлъстяване. За поредна година България заема първо място сред учениците точно по затлъстяване – 2,61 промила. Спрямо предходни години имаме около 3 на сто нагоре. Надяваме да се случи от тук нататък приемането на Стратегията за детско-юношеското здравеопазване, което трябва да стане с участието на неправителствените организации. Една от причините в близкото минало е била лошата комуникация с гражданското общество, което доведе и до различните подходи за строителството на националната детска болница.

При медицинските експертизи за хората

с увреждания имаме интересна картина. От тях само 40% се издават в срок, 60 на сто се забавят. От забавените 12% са просрочени дори по 12 месеца.

Видяхме няколко дефицита в тази система – липсата на достатъчно възможност за обработка на данните, а именно чрез съвременните средства за дигитализация. Пациентите чакат с часове през кабинетите на ТЕЛК поради липса на добра организация. Между тях и експертизата, както и между отделните й звена не винаги има достатъчно информация. Единият проблем е чисто организационен. Другият е кадровият.

Дефицитът на лекари за ТЕЛК е голям,

работата в тези комисии не е привлекателна за медицинските специалисти. Сформирани са 70 комисии за цялата страна, което е ясно, че не е достатъчно. Третият проблем е концептуален. Той е свързан с въпроси за промяна във философията на медицинската експертиза. Следва да се осъществи разделяне на самата медицинска експертиза от видовете помощи и социални придобивки, които следват от нея. Трябва да се помисли и за т. нар. пожизнена експертиза, да се направи преценка кога тя е пожизнена и кога не е, кога е нужно преосвидетелстване. Този проблем е свързан с факта, че България е на едно от водещите места по брой лица с намален процент работоспособност. самата система на здравеопазване ги стимулира да преминат през определени оперативни процедури, за да получат по-нататък съответната медицинска експертиза, която те ползват по различен начин.

Какви са възможните решения?

Трябва да се започне от най-елементарното, а то е да се използват възможностите на дигитализацията, на националната здравноинформационна система и технологиите за оптимизация на процесите в медицинската експертиза. Следва да се направи така, че уведомяването на пациентите да става по електронен път и пак електронното за им се изпращат на решенията от ТЕЛК. Освен това, трябва да отпадне ненужното, в много случаи, посещение на комисиите, което може да се избегне, като се използват данните от електронното досие на пациента. Това трябва да се случи и ще се случи.

Още по темата