Благословени с приятели

Георгиевци от две поколения по трудния път на медицината и в дебрите на българското здравеопазване

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Георги Желев е хирург в Клиниката по хирургия към Клиничен център по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" и в Медицинскодиагностичния център на болницата. Роден е на 19 май 1978 година. Завършва медицина през 2005 г. в Медицинския университет в София. Макар и с диплома, работи две години като доброволец в ИСУЛ, а след това е назначен на работа. Минава пътя на докторант, защитава дисертация, преди дни стана главен асистент. За него колегите му казват, че е един от най-кадърните, а някои дори виждат бъдещето му след време като завеждащ клиниката. Това е хирургът, който не се побоя да оперира и така да спаси живота на 96-годишен пациент с карцином на ректума.

Да избереш скалпела

„За да работиш нещо дълго време и да го обичаш, означава да ти е нещо като хоби. За мен хирургията е такава. Избрах я, защото мога да й се наслаждавам всекидневно. Привлича ме с това, че веднага, до ден, два, три виждаш резултата. В кратко време знаеш дали си спасил пациента или ситуацията е била безнадеждна", разказва за избора на попрището си д-р Георги Желев. Независимо, че хирургията му е хоби, той избира коремната, защото по думите му, дава най-широко разнообразие, най-интересна е. „Тя е предизвикателство. Все едно Георги среща всеки ден ламята и трябва да я убива, за да освободи пациента от нея, от болестта", разказва иносказателно лекарят. По думите му точно в този сектор постоянно възникват нови хирургични подходи, които карат човек да ги усвоява, да бъде възможно най-добрият, защото право на грешка, дори минимална, няма. Оказва се, че д-р Георги Желев е син на летец. Това е полковникът от резерва на ВВС Чавдар Желев. И макар, като дете много негови приятели да са го молели да ги запознае с него, твърди, че никога и през ум не му е минавало да бъде и той въздушен ас. „От малък ме вълнуваше съвършеният механизъм на човешкото тяло", твърди д-р Георги Желев. Казва, че донякъде се е повлиял от професията на майка си – акушер-гинеколога д-р Димитрина Желева. „Тя не се стремеше непременно да стана лекар, но и когато от малък заявявах, че ще избера медицината, не се е опитвала да ме откаже.

Семейството и приятелите

Съпругата му – Димитрина Желева, също е лекар, но офталмолог. За разлика от него, тя е трето поколение, посветено на медицината. И независимо, че професията много ги сближава се стараят да не си досаждат с разкази за работата. Когато обаче се наложи, споделят, защото две мнения винаги дават по-рационален резултат от едно. Децата им са твърде малки, за да е ясно дали ще станат лекари. Синът им, на 11 години е „отмората на татко", както казва д-р Георги Желев. Освен, че той вече го въвежда в света на тениса, ритат и футбол заедно. „Златното време в живота на един човек е, когато може да общува с децата си", казва той. И затова се старае всеки почивен ден двамата да са заедно на игрището или на корта. Такива са му намеренията и за Гергьовден, но отсега подозира, че роднини, приятели и пациенти ще му звънят през целия ден, за да го поздравят. Така се случва винаги на празници, когато д-р Желев трябва поне два пъти дневно да си зареди телефона, за да приеме всички обаждания.

Осъвремененото издание

„По-младите лекари са тези, които водят прогреса, които след нас ще дадат най-доброто от себе си. Това са прекрасни колеги с желание да научат, питат, консултират се, четат много и не пестят труда си да станат брилантни специалисти". Така говори за сега пристъпващите в професията д-р Георги Иванов – лекар от по—улегналото поколение, това на 60-годишните. Той също ще празнува своя имен ден на 6 май и, както сам казва, е горд, че носи името не на кой да е друг светец, а на този, който успява да победи злото в образа на змея. Д-р Иванов е специалист по вътрешни болести в УМБАЛ „Света Анна" в София. Тук е от две години. Преди това десетилетия е работил в Александровска болница. Пациентът обаче му имат невероятно доверие и все още го търсят там. Затова се наложило след напускането си да дава часове за прегледи и консултации в медицинския център там.

От селото до столицата

Д-р Георги Иванов е роден на 10 юли 1961 г. в малкото врачанско градче Бойчиновци, по онова време все още селце в Северозападна България.

 Както сам се определя, в живота му няма нищо впечатляващо освен това, че има задружно семейство и разбираща го съпруга. Завършил е Образцовата политехническа гимназия в Монтана през 1979 г., а след това и Медицинската академия в София (сега Медицински университет). Отбива задължителната за времето двугодишна военна служба, като дипломиран лекар в Спортната школа на ЦСКА „Чавдар". Първоначално започва работа в Отделението по нефрология на тогавашната областна болница, сега МБАЛ „Христо Ботев". Придобива специалност по вътрешни болести, а от 2010 г. работи в Клиниката по нефрология на Александровска болница. От 2020-та е в УМБАЛ „Света Анна".

Светецът и лекарите

Макар и човек на точната и твърде реалистична наука, каквато е медицината, д-р Георги Иванов съвсем не е човек, затворен само в нейните рамки. Свързва успехите си в своя и професионален, и личен път с вярата в доброто, почтеността и искреността, на които учи християнството. „Как без вяра в добродетелността можем да бъдем хора?!", възкликва риторично д-р Иванов. Не крие, че е имал много трудности и изпитания в живота, но следвайки неотклонно пътя на честността е излизал победител от всяка сложна и заплетена ситуация. Пак на доброто, толерантността и взаиморазбирателството, разбира се и на любовта, се крепи бракът му. Съпругата му д-р Гергина Комова е началник на отделение в диспансера по белодробни болести във Враца. Синът им обаче не е изкушен от медицината – завършил е банково дело. Затова пък, д-р Георги Иванов много се надява внукът му, който няма и годинка, да продължи професията на баба и дядо. Тази година двамата за пръв път ще отпразнуват заедно своя имен ден на 6 май. Не крие, че почита своя светец – покровител свети Георги. Знае житието му в подробности и не пропуска случай да разкаже някоя интересна и назидателна случка от него. „Това е светец, който не жертва вярата заради личния комфорт – от войн с добра позиция в римска армия той приема християнството и заедно със своите събратя да бъде презиран, да бъде измъчван и убит. Жертвал се е, за да стане пример за сила и упование на стотици поколения след него", казва д-р Георги Иванов за своя небесен покровител. И, някак си, съвсем естествено преминава от неговия живот към битието на днешните млади лекари. „Всички те, които останаха в България, работят тук и специализират са храбреци. Обществото им дължи огромно уважение, макар и да са млади хора", казва той за специализантите в УМБАЛ „Света Анна". Определя ги, като „деца – бойци, въоръжени със знания, поели по пътя в услуга на пациентите". Не приема някой да каже укорителна дума срещу тях, да ги вини в комерсиалност и кариеризъм. „Всеки ден съм сред младите лекари в болницата. Виждам, колко много те се подготвят, четат, питат без да се стесняват, че някой може да ги обвини в незнание. Чудесни са. За тях държавата трябва да направи повече, за да останат в България. Не бива да изпускаме тези кадърни и добри деца", казва д-р Георги Иванов. Брои часовете до края на работния ден, защото е обещал на семейството си да отпразнуват именния му ден по домашно му във вилата в Балкана, където си почиват не само сетивата, но и душата.