В педиатрията бизнес няма, затова не се строят болници

В момента специалистите в София са пръснати в 14 лечебни заведения, алармира проф. Владимир Пилософ

София е единствената европейска столица без голяма педиатрична болница. Това има неблагоприятни последици. Какви са те? Липса на комплексен подход при решаване на здравословните проблеми, включително и в медико-социален план. Специалистите в София, работещи с деца, са пръснати в 14 лечебни заведения. Това създава реален риск от забавяне на своевременната диагноза и съответното лечение. Какви още са неблагоприятните последици? Затруднява се обучението на студентите и специализантите, защото липсва интегрираният подход. Има и отрицателни последици върху специалистите, които и в момента работят с деца – включително в тези 14 лечебни заведения, пръснати в София. Това влошава квалификацията на здравните кадри. В крайна сметка, ако сумирам неблагоприятните последици, те се отнасят за следното – риск за болните деца, влошаване на качеството на обучението, понижаване на квалификацията на работещите в момента здравни кадри. По някакъв повод, Бърнард Шоу е казал, че

тясната специализация води до широка идиотизация

Каква е историята на проекта за детска болница? През 1978 г. е първата копка, днес изоставен скелет в двора на „Александровска болница“ – знаете, че там неотдавна загина и дете. 1988 г. се появява проект на Софийска община за трансформиране на пионерската школа на „Горнобански път“ в болница. Инвестирани са пари, да не каже – пропилени. 2002 г. идва т.нар. Царска болница – само намерения, много шум за нищо, съмнения за корупция, без нещо въобще да е предприето. През 2012 г. Българската педиатрична  асоциация подготви декларация, която отнесе до всички отговорни институции в страната, че е абсолютно необходимо да се построи такава болница. В интерес на истината, още на 13 март 2013 г. получихме официален отговор от Министерство на здравеопазването (МЗ) с решение на ръководството. То е от 11 февруари 2013 г. и гласи следното: „Приема се предложението на Педиатричната асоциация. Да се изготви доклад за внасяне в Министерски съвет“. Месец след това правителството на Бойко Борисов подаде оставка.

И оттогава се въртят оставки

Сега имаме надежда, че ще има стабилност в следващия период и затова реагираме. Нашата конкретна борба е да убедим правителството и управляващите, че трябва да се заеме с въпроса. Пари могат да се намерят – има най-различни възможности. Но някой трябва да възложи задачата. А тя не е възложена. Това е основният проблем в момента. Важна е идеята. И това да бъде реализирана. А това започва от решение на Министерски съвет.

В България има 380, ако не са вече и 400, болници. Немалко са построени в последните 30 години. Незнайно защо, педиатрични структури, не се строят. Аз ще ви отговоря защо… Бизнесът там е по-малко, да не кажа, че го няма. Ако нещо ще правим, то трябва да е ново, да е за бъдещето. Да функционира в следващите 50, 100 години – обикновено това е историята на една болница.

Учтиво молим политиците децата да са приоритет

Д-р Ева Борисова,

председател на Асоциация „Родители“ 

Завършила съм медицина и ми е съвсем ясно колко трудно се работи с деца. Болестта на детето е болест за всички в семейството. Когато е продължителна, понякога възрастните се чувстват толкова безпомощни, че дори се изпокарват помежду си и се разделят… Затова мечтаем да престанем да събираме с благотворителни кампании средства за кувьози. Да престанем да се караме кое дете ще има шанса да иде в чужбина. И докато се караме, понякога, по пътя, да го загубим. Мечтаем, когато детето ни е с висока температура и дойде „Бърза помощ“ да не обиколим 4 места, докато разберем какво му е – в момента това се случва всяка нощ.

Много се говори за демографска политика. Защо не избираме да имаме повече деца? Постоянно мислим само в посока колко пари да дадем на семейството, когато се роди бебе. Истината е, че поне за мен, като родител на 3 деца, че нещото, което ме е карало да се чувствам най-безсилна, е липсата на увереност, че ако с едно от тях се случи нещо, ще знам какво да направя.

От наша гледна точка, е важна възможността да съберем и малкото останали отдадени лекари на педиатрията на едно място. Да може, ако щете, когато всичко изглежда безнадеждно, да има на чие рамо да поплачем – защото в момента, както са пръснати болниците, не могат да се осигурят психолози. Дори, когато детето ни е много болно, ние, родителите, имаме нужда да виждаме какво е здраво в него. Затова призовавам да сменим начина, по който водим разговора за децата на България. И да помолим политиците – първоначално учтиво (макар да не сме склонни на учтивост дълго време)– да приоритизират този въпрос. Да, искаме „Детски здравен парк“. Място, което не просто лекува всички болести. Но и такова, на което имаме контакт със здравата част в детето си. Където да можем да запазим себе си като родители – способни, вярващи и полезни.

Губим по 3 седмици, докато поставим диагноза

Д-р Таня Андреева,

специализант в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“

Когато след много години учене успях да сбъдна своята детска мечта – да лекувам деца, се появи нова. Мечтата да има многопрофилна педиатрична болница, в която аз и младите ми колеги да имаме възможност да работим. Защото искаме да има място, където нашите учители да бъдат събрани и да ни предадат по най-добрия начин своя опит. Оказва се, че в хода на специализацията си аз съм прекарала по няколко месеца във всяко едно от тези 14 детски лечебни заведения, където е разпръсната педиатричната помощ в София. По малко съм била част от екипите им и съм успяла да съпреживея болката и на родителите, и на колегите, когато пристига дете, което не е в ресурса на дадената болница.

Преди 2 дни например пристигна 40-дневно кърмаче в доста тежко състояние и само благодаря на факта, че в отделението имаше колега-гастроентеролог… Така успяхме да диагностицираме тежка вродена малформация, която налага хирургична интервенция много бързо, за да се спаси животът му. Съответно – транспортирахме детето в „Пирогов“. Много е тъжна и историята на едно 40-дневно бебе, което в рамките на краткия си живот, успя да обиколи 6 различни лечебни заведения в София, да му бъдат направени 3 операции – всяка в различна болница. И да бъде доотглеждано в съвсем различна. Признавам, че е много е трудно, когато съм в линейката с родителите да им обясня как, че да транспортираме детето им на другия край на София е добре за него. Да ги убедя, че там са точните специалисти. Ами, ако ние не сме точните, как родителите да са спокойни, че на другото място са?

Пътят на много деца, които пристигат в отделението по ревматология, където работя, е много дълъг. Първо ги изпращаме за образно изследване в съседна болница. Много от тях са с костно-ставни болки, затова понякога мислим за онкологично заболяване. Съответно – изпращаме ги в Онкохематологията на ИСУЛ. От там често се налага да се консултират и с хирург в „Пирогов“. След това трябва да свикаме и консилиум, за да обсъдим случая. Това обаче е трудно, защото се ангажират специалисти от 4-5 болница. Средното време, което успяваме да постигнем, е около 3 седмици. И това е най-бързият начин за поставяне на диагноза и започване на лечение. Ако бяхме в една сграда, „пътят“ щеше да е съкратен многократно. Не искам това да се случва с децата на България. Избрала съм да работя тук, макар в чужбина да е по-лесно – десетократно по-висока заплата и перфектни условия. Аз обаче искам да помагам на децата тук, това е моята мисия. Нека с колегите ми имаме шанс да работим за България днес и сега.


Моментът „Детски здравен парк" е именно сега

Елисавета Котова, 
председател на Национална асоциация на децата и младите хора с диабет

Има нужда от национална детска болница и трябва да бъде изградена именно сега. Защото – видяхме колко пъти е започвана и докъде е стигнала… Срамота е децата да се разкарват от отделение на отделение, от болница в болница – особено тези от другите градове. Не ми се искаше да навлизам в темата „диабет“. Но не мога да не кажа, че детски ендокринолози няма дори в големите градове. Всички знаем колко са малко – само в София, Варна, Стара Загора и Плевен. Това са! И почти всички деца с диабет тип 1 се отправят към столицата. А Педиатрията няма как да приеме всички. Да лекува и диабетиците, и бъбречно болните, и с тези с рак…

Ще бъда наистина много щастлива, ако националната детска болница се случи, колкото се може по-бързо. Да, моята дъщеря вече порасна. Но се надявам, че ще я има поне за нейните деца.