Госпожа Воля

В продължение на година и половина Анелия Кирилова е напълно неподвижна, открива изкуството и чрез него отново е на крака

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Биографично за нея

Родена е през 1968 година в Перник. Завършила е Медицинския колеж „Йорданка Филаретова" в София и няколко години работи като медицинска сестра. Впоследствие завършва и Университета за национално и световно стопанство. В продължение на 24 години е работила като социален работник. Запозната е в детайли с проблемите на хората с увреждания – от невъзможността им да работят или нежеланието на работоатели да ги наеат на работа, щом разберат за здравословния им проблем, до финансовите несгоди и тегобите на здравната ни система, които трябва да понасят. Запозната е и с отношението на обществото към тях. Разбира се, професионално, докато обаче не се наложило да ги усети и върху себе си.

Край или ново начало

Случило се преди шест години. Започнало като невинна болка в гърба. Вместо обаче да отстъпва пред боркоуспокоителните, тя се засилвала все повече. Започнали изследвания. Диагнозата се оказала шокираща. Оказало се, че младата жена, която имала куп планове е прекарала безсимптомно заболяване в детска възраст, което с годините бавно е подяждало гръбначният й стълб. Развила шест хернии, тежка остеопороза. Започнало чупенето на ребра и кости дори при допир с минимална сила. Дошла и коксатрозата и възпаление на цялата костна система. „Вече не можех да работя. Напуснах работа. Започнах лечение. Дясната ми ръка и десния крак се парализираха. Получих възпаление на костната система. Беше кошмар. Гледах през прозореца от една точка как слънцето изгрява и залязва", разказва Анелия Кирилова за себе си със спокоен тон, сякаш става дума за друг човек. И бърза да допълни, че за нея онази Анелия, прикованата за леглото е останала в миналото. Че това е така се вижда съвсем ясно. Сегашната Анелия върви изправена, енергична е, но движенията й са отмерени и внимателни – пази здравето си от една страна, а от друга, иска със спокойствието на излъчването си да не напряга обстановката около себе си и да влияе на хората положително. „Много ми трябваше да го постигна, но волята ми помогна и вярата, че над мен има Някой, който няма да ме остави. Той бди над мен и ще ми помогне. Вярвах, вярвах, вярвах. Вярата ме роди отново. Сега, понякога, дори се чувствам по-жива от преди, защото някак си преосмислих много неща в живота. Открих ползата от това да минеш през ада, за да посочиш на другите, че изход има", разказва Анелия Кирилова.

Творчеството като терапия

Психолозите го използват отдавна в практиката си. Дъщерите й подарили листа за рисуване, четки, бои. „Въобще не подозирах, че ще се захвана с рисуване, а впоследствие и с направата на авторски сувенири. Въпреки това се захванах четките. Същевременно практикувах и психологически практики. След няколко месеца, постепенно, дойде подобрението на дясната ми ръка. Вече можех да работя, макар и по-бавно с нея. Преодолях и парезата на десния крак", разказва за чудодейното въздействие на изкуството върху себе си жената. По време на локдауна й дошла идеята да оползотвори всякакви ненужни предмети, създавайки от тях неща, които да радват оките и топлят сърцата на хората. За първите начертала сама скиците така, както си ги представяла. Впоследствие започнала да работи без да рисува предварително това, с което с е захванала. Така от непотребни копчета, конци, неизгорели восъчни свещи, панделки, маниста, клонки, картон и какво ли още не. Едни от първите й творби са водни кончета. Стилът се нарича стийм пънк. „За мен водното конче и израз на трансформацията. То се излюпва от ларвата и веднага литва нагоре с 30 км в час. Припознах ебе си в него – да се вдигна, да се движа, да върша отново домакинската си работа, но и да работя отново, макар и нещо съвсем различно и непланирано от мен пред", пояснява Анелия.

Как се прави малък бизнес

„Много трудно, но трудността не бива да ни отказва. Трябва да я преодоляваме", казва жената. Преди две години създала Сдружение „Направено с любов". Отворила и малък магазин в Перник за сувенири, картини и предмети, направени от хора с увреждания и от майки на деца с увреждания. Като човек, който е регистрирал такова малко предприятия, Анелия Кирилова, макар и инвалид, няма право да кандидатства за социално подпомагане. Независимо от това, тя е решена да запази магазина, колкото се може по-продължително време, защото с парите от продадените сувенири се подпомагат техните автори. Към момента 45 човека са предоставили и предоставят свои неща в магазина за продажба.

Коледа е най-силният сезон за тях, защото тогава хората купуват подаръци или дребни красоти дори само за себе си. Има обаче и други, които се отвръщат от тях. „Не са малко тези, които дори да си харесат нещо, щом разберат, че е направено от човек с увреждане го оставят. Не го искат, сякаш ги гони суеверие, е ще се заразят", недоумява подобни реакции Анелия Кирилова. Въпреки това заявява, че това не я гневи. Научила се е да носи мир в сърцето си, защото страданието може да сломи, но и да облагороди. На нея то е донесло ново начало.