Поднасянето на КОВИД новините създаде страх
Създаде се чувство за извънредност.
Спомняте си, че в полунощ щабът ще даде пресконференция с мрачен глас. Някой казва. Какво става, че 12 часа посред нощ, а не в 8 часа сутринта?! Не, не може, защото той казва „Още двама са заразени". Освен това, самата символика беше твърде важна. Да си спомним, че шеф на щаба беше човек с пагони и бяла престилка едновременно. Това е нещо като военизираната главна сестра в „Полет над кукувиче гнездо".
Заедно с това, на базата на този страх
се стигна до много бързо понижаване на йерархични ранг на нормите, които създават ограничения. В началото се тръгна с идеята да се ползват разпоредбите, свързани с военно или друго извънредно положение. Много бързо се разбра, че това не е много удобен модел, защото парламентът ще трябва да се ангажира с има – няма положение. И втори път, Министерският съвет трябва да се ангажира с конкретните мерки за това. Ние веднага отидохме с една степен надолу.
Оказа се напълно възможно да се въведе,
при това със закон, някаква друга фигура, която по същество не е много по-различна. И така Министерският съвет да може да влиза и излиза в тази фигура или пък, министърът на здравеопазването може да издава актове. Още нещо, оказва се, че те не били нормативни, каквито те по значение бяха, а били общо административни актове. Иначе има процедура, с която те трябва да бъдат поставени на обществено обсъждане и така нататък. Който се е опитвал да атакува такива актове знае, че докато се разгледа делото министърът на здравеопазването три – четири пъти вече е изменил заповедта и вече не е ясно какво да атакуваш.
Всичко това имаше и социално отражение.
Дневният ред на обществото се промени много. Говоренето за това, какво предстои, какво искаме, какво не искаме, какво е важно и какво не е важно започна много бързо да се развива в една определена посока. Върнахме се към един голям въпрос, който според мен, се поставя манипулативно в публичната среда. Това е истинският въпрос за доверието и недоверието в западната норма. Той е огромен, защото за никого не е тайна, че западната медицина в последните стотина години се развива повече към ограничаване на симптомите, а не към атакуване на причинителя. Всъщност, ние пием хапчета срещу главоболие, за да не изпитваме симптома главоболие, а не защото сме болни от главоболие.
Това е един много голям въпрос, защото той
поставя темата, дали цялата западна наука е насочена към това да разбере механизмите на природата и човек да се впише в тях или искаме все повече да опознаем механизмите на природата, за да им се намесваме, да ги променим по начин, по който на нас ни се иска. От философска гледна точка това поставя редица въпроси. Всъщност, до голяма степен това недоверие се изразява в следното: Докато преди сто години се е вярвало към виждането, че научната истина е такава, каквато е доказана чрез опита в рамките на философския позитивизъм и всичко каквото следва от него, днес сякаш няма съмнение, че това, което днес се счита за научна истина е един консенсус на експерти. Докъде стигат правата?
Този въпрос в рамките на кризата с КОВИД-19
ми се вижда най-важният. След като биологията все повече се понижава по ранг от гледна точка на правата, тоест тя няма значение за това как ти искаш да се самоопределиш, възниква въпросът аз съм мъж, но мога да се определя като жена. Аз съм българин, но мога да се определя като канадец и обратно. А аз мога ли да се самоопределя като ваксиниран. Защото, ако биологията няма значение, то защо да има значение в този конкретен случай – аз се чувствам ваксиниран. Причините маймунската шарка да не бъде обявена за толкова тежко заболяване, колкото КОВИД, не съм сигурен, че са медицински. Оказа се, по някакъв странен начин, че това е заболяване, засягащо една определена категория мъже с една определена самоидентификация. И, ако не беше това, според мен, ние вече щяхме да бъдем в една по-сложна ситуация.
Туберкулозата се завръща
Нова мутация на КОВИД-19
70 стигнаха болните с морбили
Започваме проверки за фалшиви ваксинации
Случаите на морбили се увеличават
Легионелата е малко заради недобрата диагностика
Случай на легионерска болест у нас
Хората с ХИВ на терапия живеят пълноценен живот
Чикунгуня засяга ставите