Туберкулозата се завръща

Каква е скритата заболяемост, имат роля климатичните промени като нов рисков фактор и защо болестта вече не е само социален етикет, обяснява д-р Цветомила Дудевска

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

- Д-р Дудевска, според световната здравна статистика след пика на КОВИД, туберкулозата отново е убиец номер едно от инфекциозни заболявания. Защо е така?
- Пандемията от КОВИД-19 оказа съществено въздействие в световен мащаб върху достъпа до здравни грижи за хората с туберкулоза, както и върху своевременното диагностициране на новозаболели. КОВИД-19 причини голям глобален спад на новодиагностицираните и докладвани случаи на туберкулоза. След 2022 г. започна възстановяване на броя им.

Смекчено бе вредното въздействие на пандемията върху смъртността и заболяемостта, но туберкулозата остана втората водеща причина за смърт в света от единичен инфекциозен агент. Така регистрираните случаи дори надминаха нивата от преди КОВИД - 8,3 милиона души бяха новодиагностицираните през 2024 г., тоест със 17% повече от предпандемичната 2019 г., когато бяха 7,1 милиона. Това е най-високият брой, откакто СЗО започна глобален мониторинг на туберкулозата през 1995 г.
- Защо?

- Причините са свързани с късното диагностициране на туберкулоза, развила се през предходните години и чието лечение е било забавено заради достъпа и предоставянето на здравни услуги по време на пандемията. През 2024 г. вече 10,7 милиона души по света бяха болните и това бе намаление с 1% от предходната година, защото вече бе възстановен достъпът до здравни грижи.

Туберкулозата е 10-ата сред водещите причини за смърт, наред с ХИВ и втори инфекциозен убиец след КОВИД-19. Тя е и основна причина за смърт, свързана с антимикробна резистентност. Над 80% от смъртните случаи са в страни с ниски и средни доходи. През 2024 г. СЗО отчете 1,23 милиона смъртни случая, свързани с туберкулоза, като 150 000 при хора с ХИВ и 1,08 милиона ХИВ-отрицателни.
- Какво е текущото състояние на случаите на туберкулоза в нашата страна в сравнение със съседни или в ЕС?

- През 2020-2022 г., поради епидемичното разпространение на КОВИД-19 и свързаната с това извънредна епидемична обстановка в страната, е отчетен спад до 9,9/100 000 души население в регистрираните случаи на туберкулоза. През 2023 и 2024 г. въпреки нарастването на заболяемостта до 13,7 на 100 000 души население, тенденцията за спад се запазва. Скритата заболеваемост обаче е проблем. Всеки пети случай в европейския регион остава нерегистриран. Усилията на специалистите ни в цялата пневмо-фтизиатрична мрежа дават резултат, но липсата на адекватно финансиране заплашва да влоши тези резултати, каквито са изводите и на Глобалния доклад на СЗО.

Европейският регион на СЗО, обхващащ 53 държави в Европа и Централна Азия, включително 30-те от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, продължава да не постига регионалните и глобалните цели за премахване на туберкулозата. Данните показват, че 161 569 нови случаи на туберкулоза и рецидиви са докладвани от 51 от 53-те страни в европейския регион на СЗО през 2024 г., което представлява 17,2 на 100 000 души заболеваемост. Близо една четвърт от новите случаи на туберкулоза в Европа са мултирезистентни, докато в световен мащаб са 3,2%. Русия съобщава за 49 000 случая през 2024 година. Това е най-високият брой на целия континент. Румъния е с най-висок процент на заболели от туберкулоза в ЕС. В Украйна през февруари 2026 г. са регистрирани над 1000 случая на туберкулоза. Заболеваемостта там остава една от най-високите в региона.
- В кои среди е най-широка разпространено заболяването?

- Най-уязвимите групи от населението - с неравностойно или маргинализирано социално-икономическо положение, са с ограничен достъпа до здравната система. Това ги определя като особено рискови за разпространение на туберкулозата. Най-висок е коефициентът на разпространение сред бездомните, лишените от свобода, бежанците, търсещите убежище и хората, живеещи с ХИВ.

Именно към тези групи трябва е насочена подобрената интеграция, идентифицирането, целенасоченият скрининг, превенция, както и подкрепа за лечение. Да не забравяме, че сред основните рискови фактори за развитие на туберкулоза са употребата на алкохол, наркотици, тютюнопушене , имуносупресия и недохранване. Хората в риск от развитие на туберкулоза са и с отслабена имунна система, с ХИВ инфекция, диабет, рак или приемащи имуносупресивни лекарства. Миналата година СЗО добави като нов рисков фактор климатичните промени. Екстремните метеорологични събития (като горещи вълни, наводнения, миграции) увеличават риска от предаване на ТБ, особено сред уязвимите общности.
- Наскоро в цялата страна имаше кампания за безплатен скрининг. Какво показаха тези прегледи в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Троян?

- В "Седмицата на отворените врати" от безплатните профилактични прегледи в нашата болница се възползваха 304 души. Открити бяха двама със съмнение за туберкулоза, при които продължават изследванията за потвърждение. При един човек е доказана латентна туберкулозна инфекция и е започнато превантивно лечение. На пръв поглед процентът на новооткрити случаи при този скрининг изглежда нисък, но предотвратяването на развитие на туберкулозна инфекция дори при един пациент има огромен ефект както за него и семейството му, така и за обществото.

В актуализираните насоки на СЗО за скрининг на туберкулоза са посочени цели и нива. Първата цел е да се гарантира, че заболяването се открива рано и лечението започва незабавно, като крайната цел е да се намали рискът от лоши резултати. Втората цел е да се намали разпространението на болестта в общността, като по този начин се намалява предаването на Mycobacterium tuberculosis. На индивидуално ниво скринингът ускорява поставянето на диагноза и помага за бързото оздравяване. В обществен план той прекъсва веригата на заразяване, като по този начин ограничава разпространението на болестта и предотвратява нови епидемични вълни.
- Очевидно е, че туберкулозата не е болест от миналото. Въпреки това, какво е различното през 2026 г. в сравнение с 1926 г.?

- Всичко е различно. През 1926 г. диагнозата туберкулоза се е смятала за смъртна присъда. Днес тя е предотвратима и лечима. Навременната диагноза и незабавното започване на лечението в подходящите режими и продължителност гарантират пълно оздравяване. Иновациите в областта на диагностиката включват тестове за туберкулоза в точката на предоставяне на медицинска помощ, автоматизирани NAATs за откриване на туберкулоза и лекарствена резистентност, секвениране от следващо поколение и микроразреждане на бульон за цялостно профилиране на резистентност, тестове за освобождаване на интерферон-гама (IGRAs), кожни тестове, базирани на туберкулозен антиген, за туберкулозни инфекции, компютърно подпомогнато откриване за цифров скрининг на рентгенография на гръдния кош.

Освен добре познатите противотуберкулозни медикаменти от първи и втори ред, в различен етап на клинично изпитване са 29 лекарства и 15 ваксини.
- Кои са най-често срещаните ранни предупредителни признаци за туберкулоза, които хората често пропускат?

- Симптомите на туберкулоза са в зависимост от засегнатия орган или система в тялото. Белодробната туберкулоза се характеризира с кашлица с храчки (понякога с кръв), болка в гърдите, задух и общо усещане за слабост, субфебрилна температура. Извънбелодробната туберкулоза може да засегне всяка част на тялото, като най-честата локализация са ставите и костите.

- В наши дни кое е най-голямото предизвикателство пред лечението на белодробната туберкулоза?

- Мултирезистентните на лечение форми на туберкулоза представляват глобална здравна заплаха. Така е поради по-високата заболяемост, усложненията и смъртността, както и поради по-високи разходи и продължителност на лечението, което изисква комплексност на здравните грижи. Резистентната на лечение туберкулоза представлява сериозна пречка за контрол на болестта. Относителният дял на успешно излекуваните с резистентна туберкулоза постоянно нараства – 71% за 2024 г. Въпреки това е остава тревожно нисък.

- Защо е толкова важно пациентите да завършат целия си режим на лечение, дори след като се почувстват по-добре?

- Ранното преустановяване на лечението, независимо от препоръките на лекарите, непридържането към терапията е причина за рецидиви и нарастване на лекарствената резистентност.

- Предотвратима болест ли е белодробната ТБ и каква е превенцията, в чии ръце е тя – на държавата, на обществото, на семейството или на отделния човек?

- Туберкулозата е предотвратима болест. СЗО публикува през 2021 г. нови насоки за системен скрининг, които включват интервенции на индивидуално и на общностно ниво, нови изследвания и оценяващи иновативни инструменти за скрининг. Сред тях са идентифициране на хора в риск от туберкулозно заболяване, в предварително определена целева група, чрез оценка на симптомите и използване на тестове, прегледи или други процедури, които могат да се прилагат бързо. За тези, които имат положителен скрининг, диагнозата се установява чрез един или няколко диагностични теста и допълнителни клинични оценки. Хората с висок риск получават превантивно лечение. Превенцията е ангажимент на правителствата, обществото и специалистите! Туберкулозата е глобална пандемия с висока инвалидизация и смъртност. Огромните щети, причинени от това заболяване в личен и обществен план, както и значителните разходи за изграждане и функциониране на система за откриване на случаите, диагностика и лечение, особено на тежките и мултирезистентните форми, изискват категорични действия за ограничаване разпространението на тази социално значима болест.

- Какво могат да направят хората, за да защитят себе си и семействата си, особено ако член на домакинството е диагностициран?

- Близките на пациенти с туберкулоза задължително преминават на преглед, образни, микробиологични и клинико-лабораторни изследвания в специализиран пневмо-фтизиатричен кабинет. Специалистите преценяват необходимостта от превантивно лечение и наблюдение, информират и провеждат обучение.

- Как можем да насърчим повече хора да се изследват, без страх от стигма?

- Стигма означава "знак", "клеймо" или "белег" и има няколко значения: в социален контекст е силно обществено неодобрение и дискриминация, основани на определени характеристики. Води до социално отхвърляне, предразсъдъци и негативен етикет. Като резултат от всичко това, констатираме закъсняло търсене на медицинска помощ, тежки усложнения, неефективно лечение и смърт. Предотвратяването на загуба на живот е възможно с редовни скринингови прегледи.

- Кое е най-голямото погрешно схващане за туберкулозата, с което се сблъсквате във вашата практика?
- „Тази болест не е ли изчезнала вече?", „Не е ли само болест на бедните?", „От нея днес не се умира".