коментар

Националният раков план бе приватизиран

05-07-2022 05:53
При изготвянето му държавата се отказва от функциите си и ги прехвърли на частен субект, който еднолично иска да управлява и финансовите потоци, казва д-р Стефан КонстантиновНационалният раков план бе приватизиран
Clinica.bg

press@clinica.bg

Здравно министерство подготвя план за борба с онкологичните заболявания. Както вече clinica.bg писа, неговата изработка е делегирана на работна група под ръководството на проф. Асен Дудов, медицински директор на частната болница „Аджибадем Сити клиник". В проекта на плана се предвижда и това лечебно заведение да играе водеща роля в управлението и финансирането на борбата с онкологичните заболявания у нас. Адекватен ли е проектът за антираков план, ще реши ли той проблемите у нас и редно ли е политиката в тази област да се ръководи от една частна болница, попитахме д-р Стефан Константинов. Той е директор на УСБАЛО и бивш здравен министър.

Европейският план за борба с рака беше приет преди повече от година. Документът представлява обща рамка за това как обединена Европа вижда борбата с онкологичните заболявания, нещо, което да служи за образец, по който държавите членки да направят своите собствени стратегии. Такъв подход е напълно логичен, имайки предвид общите проблеми и цели, но отчитайки различните здравни системи във всяка от страните. У нас също вече трябваше да имаме такъв приет национален план. В последните месеци стана обществено достояние, че се работи по него. Но ако вариантът, за който никой не отрича, че е истинският работен вариант, бъде предложен, то по-добре да нямаме национален план за борба с рака и да си караме така, както най-добре си можем – ден за ден. Защо това е така:


1. Писането на план за борба с рака

(стратегия) е въпрос на здравеопазване, не въпрос на медицинско виждане. Ако някой не знае разликата между здравеопазване и медицина, може да спре да чете по-нататък. В този смисъл един такъв план е повече политически документ, който трябва да стъпи на знанията на голям кръг експерти - от почти всички медицински специалности, включително и експерти по обществено здраве, през финансисти (защото изпълнението на задачите често изисква средства), до хора разбиращи от здравна политика. Абсурдно е с подготовката на такъв план да се натовари само една специалност от медицината. От това по-абсурдно е да се възложи подготовката на плана на един единствен човек от тази специалност. Но изглежда у нас точно последният вариант е предпочетен.

2. Аутсорсването на компетенции на

Министерство на здравеопазването към частни субекти е дълбоко погрешно. Най-успешните проекти са се осъществявали тогава, когато самото министерство е носило отговорност за създаването на нещо, ползвайки широки групи от експерти. Но винаги под егидата и контрола на МЗ и прилежащите му структури. Съществува Национален център по обществено здраве и анализи (за какво, ако няма отношение към подготвянето на подобни документи?). Съществуват болници, на които министерството е принципал и като такъв може да възлага задачи и да иска резултати. Но не го прави. Просто аутсорсва задълженията си.

3. Приватизирането на националната

здравна политика също е дълбоко погрешно и вероятно уникално за ЕС действие. В рамките на съюза има страни с различни здравни системи. В повечето държавата активно участва в здравеопазването и като собственик. Което е логично, имайки предвид стратегическото място на здравеопазването във всяко общество. Но има и държави с добро здравеопазване, в което държавното участие е сведено до минимум. Като собственост. Не и като създаване на правила, вземане на решения, носене на отговорност. Начинът на създаване на българския план за борба с рака е точно обратното – държавата се отказва от функциите си и ги прехвърля на частен субект. Да се чудим ли тогава, че частният субект смело грабва подадената лъжица и предлага план, в който той еднолично иска да управлява, включително и финансовите потоци?

4. Изкривяване и погрешен прочит

на целите в европейският план за борба с рака. Една от конкретните цели в него е създаване на национални всеобхватни онкологични центрове. Казано с прости думи – болници, където ще може да се прилага целия спектър от диагностика и лечение на едно място, където ще се концентрират върховите технологии и ще могат да се решават трудни и редки случаи. Идеята за такива центрове не е да вземат пациентите на останалите лечебни заведения и да правят всичко сами от А до Я. Съвсем различно е – такива центрове трябва да предлагат комплексно лечение – да имат възможности да избират най-доброто от различните начини на лечение, при това без неминуемия уклон при избора, продиктуван от това с какво точно определена болница разполага. Така доказано се постига най-добър ефект за пациента при най-ниски разходи. Но в побългарения проект на план за борба с рака този фундамент липсва. Идеята за национален онкологичен център удобно е заместена от някакво „функционално" сдружаване на различни болници, като принципът на избирането им е напълно непонятен. Вероятно чисто субективен – например лични познанства и интереси.


5. Накрая две думи за самия проект –

в него има неверни констатации, които водят до неверни изводи и грешки в приоритизирането на предлаганите действия. Не липсват и чисто медицински неточности. В по-голямата си част написаното е твърде общо, без конкретика, като прави впечатление пълната липса на ангажимент за някакво финансиране. Последното го позиционира повече в рубриката пожелания, типична за нашите ширини, куха стратегия, отколкото реален работещ план. Единственото конкретно нещо е предложението кой трябва да управлява онкологичната помощ, включително финансирането ѝ. И това не е държавата.


Дефицит на кадри грози и онкологията

Дефицит на кадри грози и онкологията

България има раков план, но той не действа, все още нямаме и регистър,стана ясно по време на кръгла маса в парламента
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Ракът става все по-голям проблем

Ракът става все по-голям проблем

Над 35 милиона ще са новите случаи през 2050 г., смъртността ще продължи да е по-висока в страните с ниско развитие, показва анализ на СЗО

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Най-добрите резултати в онкологията се постигат при спазване принципите на медицина на доказателствата, казва д-р Венелин Георгиев
Протоколът е за агресивни кожни тумори

Протоколът е за агресивни кожни тумори

Диагностичният алгоритъмът може да се приложи от всеки лекар, може да е от полза на първите колеги, изказали съмнение, казва д-р Ива Гаврилова
 Протоколът е съобразен със световните препоръки

Протоколът е съобразен със световните препоръки

Той се отнася до диагностиката и лечението при новооткрити малигнен меланом и по-редкия Меркел-клетъчен карцином, казва д-р Лидия Чавдарова – Иванова
Издадоха протокол за редки кожни тумори

Издадоха протокол за редки кожни тумори

Негови автори са трима лекари от УСБАЛО, предоставят свободен достъп до монографиите си за специалисти
УСБАЛО става компрехенсив център за България

УСБАЛО става компрехенсив център за България

Ще предложим в националната ни онкологична мрежа да се включат 42 лечебни заведения независимо от собствеността, каза проф. Здравка Валерианова

До УСБАЛО никне частен медицински център

До УСБАЛО никне частен медицински център

В двора на болницата се предвижда да се изгради такъв, лаборатории, паркинг и офиси, става ясно от окончателно решение на ВАС

Продължаваме борбата за Протонен център

Продължаваме борбата за Протонен център

С тази терапия преживяемостта при децата достига до 98-100%, но тя е подходяща и за възрастни пациенти, предвиждаме на година да се лекуват 600 души, казва проф. Веселина Първанова

1 2 3 4 5 ... 9 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ