На фокус

Антираков план по български

01-06-2022 13:38
В драфта залягат скрининг, още апаратура, подобряване на диагностиката и палиативните грижи, а 4 болници, начело с Аджибадем Сити Клиник, трябва да ръководят процесаАнтираков план по български
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Онкологичните заболявания са един от най-големите бичове на съвременното общество. Заради това Европейската комисия реши да отдели 4 млрд. евро за борба с тях в периода 2021-2027 г. Тези средства ще бъдат осигурени чрез различни програми - EU4Health, Horizon Europe, Digital Europe programme, Cohesion Policy Funds и Recovery and Resilience Facility. Те ще се усвоят от всяка държава на база на нейния Антираков план. Такъв се готви и у нас от широка работна група, в която влизат редица онколози начело с проф. Асен Дудов. Ето какво предвижда и първоначалният проект, който тепърва ще се обсъжда и приема.

Проектът на Антираков план за страната адресира всички области в онкологичната грижа. В него се предлагат промени, така че да се подобри превенцията, диагностиката, лечението и последващата грижа за хората с тази грижа. Както и създаването на координационен център на национално ниво, който да ръководи и подпомага реализирането на всички тези процеси. Периодът, за който трябва да се реализират промените обхваща 2021-2027 г. Остойностяване и финансов ресурс обаче в самия проект на плана няма.


Национална мрежа за онкологичен контрол


Първата стъпка в плана засяга формирането на мрежа от центрове, която не само да ръководи изпълнението на предвидените промени, но и да гарантира устойчивостта им. Новата структура трябва да се изгради още следващата година, тя ще се нарича Национална мрежа за онкологичен контрол и ще включва „онкологичните центрове с високи постижения в цялата страна". Ще се създаде и един Национален всеобхватен раков център, който да е начело на нея. В него се предлага да влязат звена от 4 болници - Клиника по Медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник , Клиника по Лъчелечение на Аджибадем Сити Клиник , Клиника по Нуклеарна медицина на Аджибадем Сити Клиник , Клиника по Образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник, Клиника по Обща и клинична патология на Александровска болница, Хирургични клиники на ВМА, Отделението по Оперативна гинекология и тазова хирургия на МБАЛ Вита и Национална генетична лаборатория.

Според авторите на плана изграждане на подобни национални всеобхватни центрове за ракови заболявания е цел на Европейската комисия, която иска до 2030 г. 90% от пациентите да имат достъп до такива структури чрез създаване на европейска мрежа в ЕС. Тези центрове следва да отговарят на определени критерии, да са категоризирани като такива посредством външна сертификация и да бъдат менажирани на централно ниво от Министерство на здравеопазването. В тази връзка се очаква новата структура да получи „допълнително финансиране от държавата", което пък ще се определя на регулярни заседания на икономически съвет, състоящ се от ръководителите на четирите болници, заедно с представители на Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите.

За директор на българския център в плана се предлага проф. Асен Дудов, който е началник Клиника по медицинска Онкология в Аджибадем Сити Клиник. На новата позиция той трябва да има поне 7 -годишен мандат и ще трябва да изгради националната структура, така че да се „подобри достъпа на пациентите до висококачествена диагностика и грижи, и иновативно лечение". Директорът ще има правомощията да следи дали всяка от структурите, включени в този център, изпълнява качествено своите функции, както и да добавя или премахва болниците в него на база цялостното им представяне. Проф. Дудов също така ще взима решения за разходването на спуснатия от държавата бюджет по проекта.


Реорганизиране пътя на пациента


Към момента системата е организирана така, че не всички болници, извършващи онкологични операции, имат целия набор за терапия (химио и лъчелечение). Тоест, липсва комплексно лечение на едно място от поставянето на диагнозата до завършване на лечебния курс и адекватно диспансерно наблюдение, констатират авторите на плана. Липсват и достатъчно патолози, често пациентът не се регистрира в онкодиспансер и не се води на отчет. Затова настоящият план „предвижда до края на юни 2022 г. да се предложи нов вариант за престуктуриране на лечебната мрежа в страната, в който ясно ще се разпишат функциите на досегашните "универсални" СБАЛОЗ-и, така че МЗ да бъде ефективен ръководител на процесите по лечение и проследяване в тях". Какъв е той обаче не става ясно.


Кадри


Липсата на кадри, както и недостатъчната им актуализация на знанията е друг от проблемите, които адресира планът. Препоръките в това отношение е да се „да се помисли за въвеждане на промени в учебния план, както и евентуалното изграждане на специализирани академични катедри по медицинска онкология в структурата на медицинските университети в страната".

За справяне с кадровия дефицит се залагат очаквания и на предвидената вече за въвеждане „единна информационна система за мониториране на персонала в здравеопазването, като част от националната здравно-информационна система". Също така се препоръчва създаване на задължително продължаващо обучение на специалистите по медицинска онкология, общопрактикуващи лекари по отношение на нежеланата лекарствена токсичност и палиативно и симптоматично лечение на онкопациенти и др.


Е-онкология


В тази част се залага на развитието на Националната здравна информационна система (НЗИС), в която ще има данни и информация в областта на онкологичните заболявания с оглед нуждите на заинтересованите страни, също така ще дава възможност за бърз обмен на информацията, ще има и възможности за внедряване на дигитални технологии с „цел изграждането на ориентирана към пациента и координирана онкологична грижа".


Превенция


Това е едно от най-слабите и липсващи звена в здравната система у нас и то не само в oбластта на онкологията. В плана се предлагат редица мерки, но в по-дългосрочен план – 2024-2027 г., като опитът досега показа, че те не се приемат сериозно от властите и не се реализират на практика успешно.

В областта на храненето, пушенето, обездвижването и алкохола като основни рискови фактори се предвижда повишаване на осведомеността на обществото за лошите и добрите практики. Тук влизат разработване и прилагане на насоки за хранене за конкретни целеви групи, увеличаване на достъпа до съоръжения за физическа активност, внедряване на консултантски услуги за физическа активност в рамките на здравната система, както и на консултантски услуги за избор на храни. Предлагат се и промени в данъчната политика, с оглед подобряване на достъпа до здравословно хранене, намаляване на достъпността на цигарите чрез увеличение максимално на данъка върху цигарите, аналогична е исканата политика и по отношение на алкохола. Трета насока са мерките за подкрепа на хората в усилията им да спрат пушенето и осигуряване възможност за лекарите и медицинските сестри да лекуват пристрастяването към тютюна, по-строг контрол върху пушенето на електронни цигари (вайпинг) и наргилета.

Сред другите предложения при превенцията е разширяването на ваксинационните програми за РШМ например, както и промяна в начина на живот и работната среда, така че да се намали стреса. При безопасните условия на труд се визира и осигуряване на „намаляване на излагането на канцерогени на работното място, както и провеждане на превантивни прегледи. Също така осигуряване на безопасна и здравословна околна среда, чрез наблюдение на качеството на въздуха, водата и земята, оценявайки въздействието им върху здравето и приемане и прилагане на мерки за защита на здравето и т.н.


Скрининг


Предлага се въвеждане на скринингова програма първоначално за рак на гърдата (CA-15-3), шийката на матката (CA-125) и дебелото черво (CA 19-9). На втори етап за рак на простата (PSA), белия дроб (CYFRA 21-1), стомаха (CA 72-4). Също така информиране на медицинските специалисти и населението за смисъла им.


Диагностика


За подобряване на диагностиката се искат средства за купуване на още „2-3 PET-CT скенера", тъй като към момента деветте, с които разполагаме в страната, са концентрирани предимно в София, обясняват авторите на плана. Също така тук се предлага осигуряване на телемедицина с възможност за „второ мнение" при разчитане на резултати от хибридната образна диагностика от водещ специалист по нуклеарна медицина и оказване на консултативна помощ на колеги при необходимост, както и осигуряване на нов софтуер за изкуствен интелект при хибридните образни изследвания и обучение.

Залага се и на изграждането на един водещ референтен център за иновативна хибридна образна диагностика и терапия с радиофармацевтици у нас - "Center of excellence". Той трябва да включва следните функционални звена:

- най-нова генерация хибридни скенери - РЕТСТ /при възможност и преценка - total body PET-CT/ и SPECT-CT със съответното строителство и оборудване,

- съответната радиохимична лаборатория за получаване и съхранение на готови радиофармацевтици и за синтез на терапевтични радиолиганди,

- център за иновативна радиолигандна терапия със 177Lu-PSMA 177Lu DOTA, съответно на болни с простатен карцином и невроендокринни тумори /НЕТ/, както и за терапия с остеотропни радиофармацевтици при болни с метастатична костна болест, маркирани със 153Sm, 223Ra, 186/188Re;

- регулярна доставка, финансирана от проекта, на нови радиофармацевтици за диагностика и терапия със снабдяване с прекурсори и радионуклиди за синтез на терапевтични радиолиганд.

При подобряването на диагностика е предвидена и програма за осъвременяване на патохистологичната и молекулярна диагностика, която включва и повишаване компетентността на националните експерти, специалистите по медицинска онкология, патология, медицинска генетика и личните лекари (ОПЛ), както и актуализиране на медицинските стандарти по патология. Друга идея е създаването на Програма за осъвременяване на подхода в генетичните изследвания и консултиране. За тази цел се предвижда осигуряване на генетичните лаборатории с необходимото техническо оборудване – поне 5 секвенатора от ново поколение, например от технологията NanoPor в катедрите по медицинска генетика или в центровете за компетентност към тях. Също така изграждане на референтни центрове.


Лечение


Тук водеща е идеята за въвеждане на мултидисциплинарен подход при терапията, каквато у нас липсва напълно. За тази цел се предвиждат законодателни промени за „задължително прилагане на правилен мултидисциплинарен подход в онкологията и контролиране на неговото спазване". Също така всички онкологични институции да имат мултидисциплинарни екипи (МДЕ) за всички ракови локализации. В същото време обаче отново се допуска „местните онкологични институции, които не могат да формират собствен квалифициран МДЕ, да насочват пациентите си към институции с такива", като техните онколози ще трябва да подготвят пациента за представяне на случая и по възможност да участват в другия екип виртуално. За тази цел се казва, че трябва да се осигурят „достатъчно човешки ресурси, за да се гарантира оптимална работа на MДЕ", но не е ясно как ще стане това. Предвижда се и създаване на електронна среда за мултидисциплинарни обсъждания с външни екипи. 
Друга препоръка в плана е да се въведат ясни критерии за операбилност и преценка на използването на т.нар. агресивен подход в оперативното лечение на онкозаболявания в напреднал стадий. Остава и възможността за сключване на договори между различните болнични заведения, с цел осигуряване на диагностика и лечение на пациентите, което обаче досега ясно показа, че не води до комплексност на лечението. Също така диспансеризацията се предвижда да е основно задача ан диспансерите, а не на всички лечебни заведения.

За системното онкологично лечение се предвижда и създаването на поне пет референтни лаборатории за пато-хистологична и молекулярна диагностика на солидните злокачествени тумори в страната по приетите европейски стандарти. Ще има изискване и към научните онкологични дружества за редовно осъвременяване на клиничните препоръки за лечение на определени заболявания - поне два пъти годишно. Те пък ще могат да бъдат използвани като научна обосновка, за включване в терапевтичните стандарти по онкология, на системни противотуморни лекарства и изотопи, след тяхното одобрение от МЗ и НЗОК. Също така се предвижда да се замести актуалното Фармако-терапевтично ръководство по медицинска онкология с „Национални медицински стандарти за системно лекарствени лечение, оценка на лечебен ефект и проследяване на злокачествени солидни тумори при възрастни".


Качество на живот


В плана се слага акцент и на липсата на психична грижа, възможност за ресоциализация и палиативни грижи за пациентите с онкологични проблеми. За тази цел се предвижда създаване на три различни програми. Първата е Програма за психо-онкологично лечение. Тя ще включва създаване на психо-онкологични консултативни центрове в здравните заведения за пациентите и техните семейства. Те ще оказват психологична подкрепа на пациентите и техните семейства, ще им дават информация в областта на палиативните грижи.

Предвижда се и Програма за рехабилитация и социална помощ. Тя има за цел да се определи състава на рехабилитационния екип, неговите нужди, както и да се направят препоръки за рехабилитацията на пациенти с онкологични заболявания по време и след лечение, както по отношение на физическото, така и на менталното здраве. Допълнителен стремеж е възстановяване ролята на пациентите със солидни тумори в семейната, работна и социална среда. Предвижда се и създаването на стандарт за наблюдение на онкоболните със степен на задължителност на рехабилитацията. В плана се предвижда дори осигуряване на условия за рехабилитация извън града - посещение на рехабилитационни центрове, използване на природен ресурс - климатолечение, водолечение и т.н. За внедряването на тези нови услуги е заложено и обучение на медицинските и немедицински специалисти, както и да се направят специализирани курсове по методика на комплексна деконгестивна терапия към НСА, Медицинските университети.

Третата стъпка в помощ на пациентите е Програма за палиативна грижа. В нея се залага определянето на конкретните нужди за изграждането на центрове за палиативни грижи в страната, създаването им, като и на мобилни палиативни екипи и консултативни центрове. Също така обучение на достатъчен брой професионалисти от всички необходими звена, създаване на платформа за пациентите, където да съществува цялата необходима информация за възможностите за осигуряване на палиативна грижа в страната, изграждане на система за ефективно снабдяване с обезболяващи лекарства и т.н.


В обобщение

Онкологичната грижа в България за съжаление на този етап от развитието на обществото ни отъства напълно. Страната ни и всеки пациент дават все повече пари, за да получат все по-лоши резултати като преживяемост, смъртност и качество на живот. В основата на това са проблемите с липсата на превенция, ранна диагностика, комплексност на лечението, рехабилитация и палиативни грижи. Всички те в една или друга степен са адресирани в Антираковия план, доколко подходящо е това при някои от тях, като комплекността на лечението или координирането на онкологията у нас, е друг въпрос. В процеса на дискусия обаче някои грешки биха могли да се коригират. А след това, още по-важно е, финалният вариант на плана да не остане само на хартия, а да се превърне в дело. Дали това ще се случи обаче, предстои да видим. Опитът досега не дава големи надежди. 


Нужни са критерии за качество и контрол

Нужни са критерии за качество и контрол

Броят на специалистите по медицинска онкология е оптимален, но имаме голям проблем със сестрите, а тук те са изключително важни, казва доц. Желязко Арабаджиев

Диабетът може да е сигнал за рак на панкреаса

Диабетът може да е сигнал за рак на панкреаса

Ако пациентите вдигнат кръвна захар неочаквано и без видима причина, това трябва да е червена лампа, че може да става дума за онкологично заболяване, казва д-р Йоанна Попова

Оперираха по иновативен метод 3-ма с рак в ИСУЛ

Оперираха по иновативен метод 3-ма с рак в ИСУЛ

На пациентите е приложена нискодозова брахитерапия, която позволява запазване на простатната жлеза и предпазва от усложнения, казват от лечебното заведение
Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Национаният антираков план беше представен преди броени дни. Имат ли виждане онколозите как да решат проблемите за пациентите или отново във фокуса ще са само пазарните механизми и усовяването на средства. Това попитахме д-р Антоанета Томова.
Антираковият план дава насока, но липсват решения

Антираковият план дава насока, но липсват решения

Най-големият недостатък на нашата система и мерило за това колко назад във времето сме, е липсата на каквито и да е палиативни грижи, казва д-р Станимир Хасърджиев

Антираковият план много закъсня

Антираковият план много закъсня

Някой иска Националния раков регистър да го няма, постоянно се дават пари за скъпи лекарства, казва проф. Здравка Валерианова
МЗ официализира проекта на раковия план

МЗ официализира проекта на раковия план

От днес той е качен за публично обсъждане на сайта на ресорното ведомство

Редактираха проекта за антираков план

Редактираха проекта за антираков план

От проекта отпаднаха имената на конкретни болници, които ще формират Националния център, добавиха и регистър

Националният раков план бе приватизиран

Националният раков план бе приватизиран

При изготвянето му държавата се отказва от функциите си и ги прехвърли на частен субект, който еднолично иска да управлява и финансовите потоци, казва д-р Стефан Константинов

Имаме нужда от онкологична доктрина

Имаме нужда от онкологична доктрина

Недопустимо е Националният противораков план да се прави от колеги в определени частни структури, казва проф. Елена Пиперкова
1 2 3 4 5 ... 8 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ