SARS-CoV-2 не лови само 5% от хората

Жените по-често са с пост-КОВИД синдром, 35% от хората дори не знаят, че са били заразени, каза д-р Рада Прокопова

Около 40% от всички, които са прекарали инфекцията, независимо дали са били със силно изразени симптоми или асимптоматично, са развили и пост-КОВИД синдром, припомни д-р Прокопова. Тя добави, че най-малко 6 месеца след инфекцията тези хора са страдали от умора, проблеми с паметта и задух. 35% от хората дори не знаят, че са били заразени.

Рисковите групи

Според д-р Прокопова жените по-често страдат от пост-КОВИД синдром. „46% от жените и 36% от мъжете развиват пост-КОВИД синдром. Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват отново, както и да се променят по интензитет. Имам пациенти, които дори след месец – два проявяват нетипични за болестта симптоми. Пост-КОВИД синдромът се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се предимно при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни заболявания. Те трябва да спазват добър хранителен режим и да бъдат физически активни", съветва началникът на отделението по кардиология към Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна".

Последствията

Отключеният автоимунен отговор причинява възпаление на малките кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система, в нервната система, обясни д-р Прокопова. Най-големи са пораженията от вирусната инфекция за белия дроб. „Белодробните увреждания намаляват с времето, но не изчезват напълно. Необходим е период от 6 месеца до 1 година, за да може белият дроб да се възстанови почти напълно функционално", уточни лекарят. Не по-малко сериозни са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен шок, белодробно сърце, тромботични усложнения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).

Д-р Прокопова посочи, че последствия от коронавирусната инфекция може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, замайване, нарушения на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична умора, обърканост, паметови и когнитивни нарушения. Има опасения, че инфекцията повишава риска от развитие на болест на Паркинсон и на Алцхаймер, допълни още тя.

Дългосрочните последици

Те могат да бъдат: системни (умора), пулмологични (задух, понижено съдържание на кислород в кръвта, неефективен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи нива на кетонни тела, водещи до твърде висока киселинност на кръвта, възпаление на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, депресия, безсъние, намалена концентрация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болка в гърдите, възпаление на сърдечния мускул, повишена сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).

Заразяване

ACE2 рецепторите, които са широко разпространени в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, обясни д-р Прокопова. „5% от населението не боледува от коронавирусната инфекция, но вариантът Омикрон навлиза не само през ACE2 рецепторите, а и през страшно много други места и никой не е застрахован, че няма да го преболедува", посочи специалистът. Повече информация за дългосрочните последици за здравето след COVID-19 можете да видите тук: https://plusmen.bg/covid19#%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B010.