Слуховите апарати да не се делят на групи според технологията, а да се предоставят само електронни и програмируеми, казва Мария Кръстева
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Медицинските изделия и помощните средства за хората с увреждания ще се предоставят от 1 юли вече от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а не както досега от Агенцията за социално подпомагане. Какво трябва да бъде решено отсега, за да няма проблеми след влизане на промяната в сила, попитахме Мария Кръстева, ден преди кръглата маса в парламента „Тенденции, проблеми и новости при медицинските изделия и помощните средства". Тя е председател на Асоциацията на родители на деца с увреден слух.
Имаме притеснения по отношение на промяната в нормативната уредба за предоставянето, заплащането и контрол на медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията на хората с увреждания.
Според промяната в наредбата те трябваше
от януари вече да се предоставят от Националната здравноосигурителна каса, а не от Агенцията за социално подпомагане, както беше досега. Поради редица обстоятелства това ще стане от месец юли. Не би трябвало автоматично, едно към едно да бъдат прехвърляни медицинските изделия от едното към другото ведомството, тъй като технологиите се развиват и хората трябва да получават медицинското изделие, което да отговаря за компенсация на тяхната слухова загуба. Това казвам, тъй като в самата наредба досега изплащането на медицинските изделия, в частност слуховите апарати, от Агенцията за социално подпомагане бяха разделени на няколко групи.
Те са цифрови, джобни, програмируеми,
за деца и ученици, за възрастни със съответните лимити. Голяма част от слуховите апарати вече са цифрови и програмируеми. Те дават възможност за покриване на слуховата загуба така, че хората да могат да ги използват максимално във всяка една възраст. Затова не би трябвало да има разделение нито по възраст, нито по социален статус. Това го казвам, защото възрастните хора, които оглушават вследствие на възрастта получават лимит от 170 лева, който е крайно недостатъчен, за да се покрият нуждите им. Пенсионерите не са в състояние да заплащат слуховия си апарат. Най-ниската цена е 800 лева, стига до малко над 4 000 лева.
Лимитите за децата и студентите са малко
по-високи 800 лева предоставят за едностранно слухово протезиране, което също е крайно недостатъчно, защото един по-добър слухов апарат е много над тази сума. От среден клас той е между 2 000 и 4 000 лева. Качеството на един апарат е от огромно значение за развитието на хората с увреждания. Компенсирайки слуховата загуба с медицинското изделие, децата и младежите имат възможност да се развиват, да учат, да се образоват и работят. Когато един родител не може да му го закупи, те не успяват да придобият умения и не могат да се развиват.
Такъв един човек ще бъде ощетен тотално,
няма да може да си намери работа, да води социален живот. Ние предлагаме всички хора, независимо от техния възрастов и социален статус да могат да получават дигитални, съвременни, програмируеми, слухоцифрови и слухови апарати. Те трябва да имат възможност, според степента на слуховата загуба, да бъдат слухопротезирани както едностранно, така и двустранно. Лимитите категорично трябва да бъдат съобразени с цените на пазара. Сега те са крайно недостатъчни, за да могат нуждаещите се да си купят качествено изделие.
Несъизмеримо е държавата да даде 480 лв.,
а ти да доплатиш още 4 000 лева, за да си осигуриш качествен апарат. Ние искаме да получим отговор от депутатите на кръглата маса, която ще се проведе на 19 април, по какъв начин ще се осъществява предоставянето им от НЗОК, кой ще осъществява контрола по предоставянето и кой ще ремонтира изделията. Необходимо е да се състави и единен регистър на хората, нуждаещи се от слухопротезиране в България, за да се знае колко точно са те, колко от тях ползват апарати или кохлеарни системи и от какъв тип е медицинското изделие, на каква възраст.
Така ще се знае какви средства трябва да бъдат
предвидени в бюджета, да се осигури поддръжката и енергийното обезпечаване на апаратите. Освен протезиране чрез слуховите апарати, у нас имаме и слухопротезиране чрез поставяне на специални импланти и системи. Сега гаранционният срок за един имплант е три години. В следващите пет след този период, хората не могат да получат помощ за подмяната му, която е възможна чак на осмата година. За пет години те не са подкрепени от държавата за ремонта или поддръжката му, ако се наложи.
Не е обезпечена и енергийната ефективност,
тоест батериите за кохлеарните импланти. По неофициални данни към момента 950 човека ги използват в нашата страна. За един имплант на ден е необходима по една батерия. Този въпрос обаче не е разрешен, налага се самите ползватели да си ги купуват. Надяваме се сега тези неща да бъдат променени, хората да бъдат подкрепени и те да имат добро и нормално качество на живот. Надяваме се на промени, които да са полза на хората с проблеми в слуховото и говорното развитие.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм