При явен недостиг на кадри се разкриват нови болници

Намаляващият брой на специалистите в системата не се пренася по никакъв начин в намаляващо желание да се печели в нея, казва д-р Стефан Константинов

Основните причинители на липсата на кадри у нас са два - ниско заплащане и непривлекателни условия на труд. Нека се фокусираме върху сестрите, защото там дефицита е най-голям и случващото се при тях е предвестник на това, което следва и при лекарите.

Колко болестотворни са посочените причинители

В страните членки на ОИСР заплатата на медицинските сестри е средно 1,2 пъти от средната заплата в съответната страна (данни от 2019г). Прави впечатление, че в по- богатите държави (Швейцария, Франция, Норвегия), заплатите на сестрите са по-ниски от средната за страната, но не по-ниски от 0,9 пъти. Без това да е правило – например в Люксембург медицинските сестри получават 1,5 пъти от средната заплата в страната. В Гърция съотношението е 1,2 , в Полша и Чехия – 1,3 пъти. Ако приемем последните две за пример, то при средна брутна заплата в България за месец декември 2021г. от 1676 лв. по данни на НСИ , би трябвало средната заплата на сестрите у нас да е 2179 лв. В същност средната брутна заплата за сестрите надвишава това число, поне по отношение на държавните болници. В УСБАЛО за 2021 г. например е 2203 лв.

Големият проблем идва от факта, че по отношение на заплащането на всички професии България е на последно място в ЕС. А в същото време имаме свобода на движението на работната ръка, което е мощен стимул за миграция. Според сайта salaryexplorer средната заплата в Люксембурге 4840 евро, в Германия - 3140 евро, докато в Полша тя е 1593 евро, а в България - 1346 EUR.

При интерпретацията на стойностите трябва да се има предвид, че това са бруто заплати в които има включени най-различни допълнителни плащания. За страни като България в тях са включени добавки за възраст (които младите кадри няма да имат, следователно техните заплати могат да бъдат значително по-ниски). Също са включени и допълнителни часове работа (извънреден труд), който за някои страни е по-голям от този в други. Ако вземем предвид различната цена на живота в различните страни и степента на сивата икономика, то сравненията стават изключително трудни.

Изглежда, че значението на другия етиологичен фактор - непривлекателните условия на труд, играе също значителна роля, която често е подценявана. Освен присъщите за медицинските специалисти особености – продължително и тежко обучение, 24-часов режим на работа 365 дни в годината, у нас има и други – работа на няколко места, сумарно надхвърляща часовете труд при останалите професии, ограничена възможност за кариерно развитие, феодализация на структури от ръководителите им, лошо отношение от по-висш персонал, агресия и пр. В крайна сметка, размерът на възнагражденията трябва да се погледне през количеството работа и условията, при които се върши – там двата етиологични фактора упражняват синергичен ефект.

Конструктивни дефекти и механизми

на функциониране на здравната ни система са в основата на развитието на болестните прояви. Без съмнение размерът на бюджета за здравеопазване има влияние и логиката казва, че колкото повече пари се заделят в здравеопазването, толкова по-високи трябва да са възнагражденията на медицинския персонал. В практиката обаче пряката връзка в значителна степен се губи или драстично изкривява на индивидуално ниво. Причините – ресурсоемка раздута болнична структура, продължаваща да нараства в посока търговски дружества, създавани с цел печалба, лекарствена политика с трудно контролиран ръст на разходите. Тези две главни направления традиционно поемат основните увеличения на парите за здравеопазване. Псевдо пазарната конструкция на българския модел, при който в култ е въздигната фасадната мантрата „парите следват пациента" (а реалната е „парите следват клиничната пътека") води до тежки изкривявания на индивидуално ниво, които до голяма степен обезсмислят боравенето със „средни заплати" и информативната им стойност. Например в УСБАЛО за февруари съотношението между най-висока брутна лекарска заплата и най-ниска е 10,3 пъти. При медицинските сестри – 4,4 пъти. Съотношението между най-високата брутна лекарска заплата и най-ниска сестринска заплата е 15. Наличието на такива огромни разлики е индуцирано от самата система – драстични несъответствия в заплащането на медицинските дейности (КП, процедури), необходимостта болниците да привличат и задържат лекари, осигуряващи им финансов приход, което се оказва по-приоритетно от това, просто да осигуряват медицинско обслужване на населението.

Намаляващият брой кадри в системата не се пренася по никакъв начин в намаляващо желание да се печели в нея. Абсурдността на настоящата ситуация може да се види в това, че при явен недостиг на медицински кадри се разкриват нови лечебни заведения, в които било то реално полагат свръхчасове работа застаряващите и недостигащи медицински кадри, било то откровено се фалшифицират трудови договори с цел отговаряне на условията за работа със здравната каса и усвояване на средства от нея.

Прогноза

Хронично заболяване с постепенна прогресия. Маркер за развитието на болестта е средната възраст работещите в сектора. Могат да се наблюдават ремисии и обостряния, но прогнозата не е добра в отсъствие на лечение

Лечение

Етиологично лечение, изразяващо се в директно атакуване на причинителите с по-високо възнаграждение на работещите и подобряване на условията им на труд към момента не е напълно възможно. Държавата с малки изключения не може да увеличи заплатите, нито може да подобри условията на труд. В настоящия момент е необходимо да се приложи патогенетично лечение, което да прекъсне веригата на болестния процес и да създаде условията за прилагане на етиологичното лечение.

Палиативно лечение

Държавата директно да дава пари за медицински специалисти – пандемията от Ковид 19 даде пример, че такива мерки са възможни и че те имат положителен ефект. Но само с тях лечението си остава облекчаващо, без трайно излекуване.

Хомеопатично лечение

То за съжаление е предпочитаното от политиците в последното десетилетие. При него недостига на кадри се „бори" чрез опити за увеличаване на производството им, като на ляво и на дясно се откриват „университетски" структури произвеждащи медицински сестри, а и лекари. Това „лечение" , нямащо нищо общо с етиологията и патогенезата на болестта се оказа особено любимо, защото не изисква реформи, има мощен плацебо ефект, поддържан от рекламните кампании, които го съпътстват. Кой кмет не иска да има университет в града си, кой политик би отказал ефектно да заяви, че полага грижи за решаване труден проблем? Като останалите хомеопатични лечения от него нито има ефект, нито особена вреда. Освен факта, че се залъгваме, а през това време болестта напредва.

Заключение

България се нуждае от спешно етиологично/патогенетично лечение на недостига на кадри в Здравеопазването. Хомеопатията няма място в политиката. Нужни са дълбоки реформи в сектора и финансови средства.