Дано новият кабинет търси резултати вместо икономии

Процесът на реимбурсация на нови медикаменти трябва да се оптимизира, смята Деян Денев

Всеки бизнес има нужда от предвидима среда, в която да може да оперира и да планира. В този смисъл – да, надяваме се, че ще се сформира устойчиво правителство, което да гледа на здравеопазването като инвестиция в здравето, работоспособността, икономиката и бъдещето на българските граждани. Надяваме се и на диалогичност при планиране и обсъждане на промените и най-вече избягване на изненадващото въвеждане на недобре обмислени и оценени мерки. Финансовата дисциплина безспорно е важна, но по-важни са здравните резултати, които системата постига. Надяваме се новото правителство да търси начини да постига по-добри здравни резултати, а не повече икономии.

В сферата на лекарствата това означава осигуряване на по-добър достъп както до утвърдени терапии, така и до нови лекарствени технологии. През последните няколко години

се подобри достъпът на пациентите в България до иновации

в медицината. От 2012 г. насам чрез системата за реимбурсиране на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е осигурен достъп на пациентите до над 50 нови медикамента в областта на онкологията, диабета, белодробните заболявания, хепатит С и редки заболявания. Новите лечения посрещат неудовлетворените медицински потребности и помагат за удължаването и подобряването на качеството на живот на пациентите.

Очаква се в бъдеще да навлязат медицински иновации с обещаващ ефект. Такива са например терапията с Т-клетки с химерен антигенен рецептор (CAR-T терапия), които са генно модифицирани, за да се прицелват в туморни антигени; генна терапия, при която в организма се въвежда ДНК с цел лечение на генетично заболяване; клетъчна терапия, при която в организма се въвеждат живи клетки, които заменят или възстановят увредените тъкани с цел заместване или подобряване на функцията на даден орган или тъкани; комбинираните терапии е възможно да постигнат по-добри резултати спрямо монотерапиите, тъй като при тях се използват няколко различни пътя или механизма на действие; модифициращи заболяването терапии, прилагани при болестта на Алцхаймер, които са насочени към разрушаване или потискане образуването на бета-амилоидни и/или тау-протеинови плаки; антибактериалните антитела се свързват и неутрализират повърхността на бактериалните протеини или отделени токсини, като активират имунната система директно да убива бактериите.

Всеки добре запознат със сектора трябва да очаква, че

разходите за лекарства на НЗОК ще продължат да нарастват

Това е тенденция, която се наблюдава в цяла Европа и цял свят. Дължи се както на застаряването на населението и повишаването на заболеваемостта, така и на успехите на съвременната медицина и фармация. Новите терапии позволяват на лекарите да контролират състоянието на своите пациенти по по-добър начин. Това увеличава качеството на живот и преживяемостта, но също така и разходите, защото хората, които имат нужда от лечение, стават повече.

Включването на нови медикаменти в системата на реимбурсиране в България е строго регламентирано чрез оценка на здравните технологии, утвърждаване на цена, отделни споразумения за предоставяне на отстъпки, оценка за включване в Позитивния лекарствен списък. През 2016 г. по почти половината от подадените заявления за оценка на здравни технологии не са дадени препоръки за реимбурсиране. Процесите на оценка и включване в реимбурсация на нови медикаменти често не са синхронизирани, налице са излишни и дублиращи се административни изисквания, което създава

затруднения както на компаниите, така и на здравните власти

Надяваме се, че новият екип на Министерството на здравеопазването ще приеме и разгледа предложения за оптимизация на процеса.

Освен това, с промени в нормативната уредба от януари 2017 г. се предвиди въвеждането на механизъм за проследяване на ефекта от някои нови терапии с оглед прецизиране на реимбурсния им статус 3 години след включването в системата на заплащане с публични средства. Това несъмнено е стъпка към по-силно ориентиране на здравната система към резултатите от лечението, която може да даде възможност достъпът на пациентите до конкретно реимбурсирано лечение постоянно да се усъвършенства, въз основа на цялостната представа за ползите от терапията в реалната практика, като крайната цел е непрекъснато подобряване на общите здравни резултати. Към момента обаче здравната система в България все още не е подготвена да осигури систематично генериране, събиране и анализиране на данни за проследяване на ефекта от лечението. Освен това, механизмът няма да бъде ефективен и приложим за всички нови лекарствени терапии. Фармацевтичната индустрията може има важен принос за въвеждане на механизма и това трябва да стане с обединени усилия от страна на здравните власти, медицинското съсловие и фармацевтичната индустрия. Надяваме се новият кабинет да приеме създаването на платформа за сътрудничество за въвеждането на механизъм за събиране и анализ на данни за проследяване на ефекта от лечението.

Публичните разходи за лекарства представляват една пета от общите публични разходи за здравеопазване в България, което съответства на средните стойности в Европа. Разбира се, добавянето на Данъка върху добавената стойност (ДДС) увеличава разходите на НЗОК за лекарства с още 20%, което е сериозна тежест. В 25 от 28-те страни-членки на ЕС лекарствата са с диференцирана ставка на ДДС.

Крайно време е да се намери правителство, което ще се справи с тази явна несправедливост

През 2015 г. фармацевтичните компании възстановиха на НЗОК 43 милиона лева, за 2016 г. – близо 90 милиона лева. За 2017-а очакванията са предоставената от фармацевтичните компании компенсация да надхвърли 100 милиона лева. Предоставянето на отстъпки е сериозно предизвикателство за фармацевтичните компании, предвид ценовата регулация у нас и множеството ограничения, с които компаниите се сблъскват, но е и израз на отговорност към обществото, доколкото  позволява НЗОК да осигурява лечение на повече пациенти в рамките на ограничения финансов ресурс, с който разполага. Ежегодните инвестиции на фармацевтичната индустрия в клинични изпитвания у нас се изчисляват на над 300 милиона лева, което включва както прякото финансиране на изследователска дейност, така и предоставянето на съвременна медицинска апаратура, изследвания, лекарства и съпътстващо лечение. Фармацевтичните компании подпомагат здравната система и с програми за компенсация на доплащането от пациенти на някои частично реимбурсирани от НЗОК медикаменти, както и с финансирането на генетични тестове. Затова се надяваме се, че и новият кабинет ще гледа на фармацевтичната индустрия като на сериозен и отговорен партньор.