Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Съществуването на толкова много болнични заведения не е в полза на здравната система още повече, че това е една от причините за разхода на по-голям финансов ресурс в здравеопазването, казва проф. Силви Кирилов

1. Различните цени, на които болниците купуват онколекарства, а НЗОК ги плаща на 100%

Едно е да купуваш 200 000 флакона и друго 15 000 флакона. Цената ще е различна. Ако лекарствата се купуват с търг в национален мащаб, цената им ще бъде по-ниска. Аз съм за по-ниската цена. Трябва да се види дали нормативната база и може ли да се провежда търг в национален мащаб. Друг момент е разрешаването на лекарствени продукти в болнични опаковки, което ще намали значително цената.

2. Стопираният е-търг на МЗ заради поредното обжалване, този път на Булфарма в КЗК

Нормативната база позволява обжалване и не можем да избягаме от това. Тук юристите могат да създадат правила, които да възпрепятстват масовото обжалване на конкурси. Мисля, че има възможности, но не съм юрист.

3. Масовото използване от търговците на реда по Наредба 2 (Фонда за деца) за финансиране на лекарства сираци на по-високи цени, отколкото, ако са регистрирани в ПЛС

Приемам, че това е изкривяване на ценовата политика. Според мен, тук въпросът е повече финансов. Не се купуват големи количества лекарствени продукти. Може би, пак трябва да се намери алтернатива, която да позволява отстъпки. Това би било добре, като се има предвид, че става въпрос за деца.

Болнична помощ

1. Работа на болници в условия на кадрови дефицит, при който една сестра се грижи за половин или цяло отделение – ще се разпише ли медицински стандарт, който да посочва ясно съотношение сестра:лекар, сестра: пациенти

Стандартът е нещо, което дава сигурност и равновесие. В случая кадровият дефицит не е резултат от липсата на стандарт, а от недостига на специалисти по здравни грижи. Ще трябва да започне ново формиране на работната заплата и тези кадри да работят в България. Когато те работят в нашата здравна система, вече ще е необходимо да се знае това съотношение. Преди имаше такива стандарти. С удоволствие бих подкрепил една такава промяна. Големият въпрос са кадрите, работната заплата и изтичането на тези кадри извън страната поради по-добрите условия на труд и заплащане. Тези общества са оценили и признали сложността и отговорността на техния труд.

2. Разрастване на болничната мрежа, необосновано от потребностите на намаляващото население – нови дейности и болници

Тук е ролята и мястото на държавата. Трябва да се създаде ред в тази дейност. Съществуването на толкова много болнични заведения не е в полза на здравната система още повече, че това е една от причините за разхода на по-голям финансов ресурс в здравеопазването. Мисля, че не е толкова сложно да се санкционира тази дейност.

3. Липса на ясни критерии за качество в болниците, които да са прозрачни и да се оповестяват публично ежегодно

Това е един много сериозен въпрос, който е тема за докторска дисертация. Критериите за качество са различни в зависимост от гледната точка – на лекаря, на пациента, на финансите и т.н. Например, лекарите са наясно със заболяването, усложненията, перспективата за развитие на заболяването, същността на самото заболяване. Други са критериите на самите пациенти, а на финансовите мениджъри – коренно различни. Няма единна национална информационна система за оценка на качеството. Сега повече се използват социологически проучвания. Преценката е субективна. Тук наистина може да се работи много и да се намерят нови възможности за оценка и контрол.

4. Липса на методика за определяне на заплатите в болниците и ножицата между най-високата и най-ниската

Има наредба на Министерския съвет за формиране на работната заплата в дружества с повече от 50% държавно участие. Това, което в момента коментираме е значителна аномалия. Мисля, че не е трудно нормативно да се реши този проблем. Не знам доколко е възможно, това да се санкционира и за частните лечебни заведения. Тук целта е не да се ограничат заплатите, а да се постигне справедливост по отношение резултатите от дейността на дадена структура. Ние нямаме нормативна база, която да определи правилата на работа между публичния и частния сектор. Това ще бъде още една стъпка в тази посока.

5. Въвеждане на мандатност за управление на болница и клиника или отделение, както и на ясни критерии за оценка на работата на съответния директор и нуждата от преждевременна смяна

Тук се засяга изменение в Закона за публичните предприятия. Има изменение от преди близо две години. Мандатността на ръководителите на болници, клиники и отделения е нещо рационално. Трябва да имаме предвид, че едно е София, Пловдив и Варна, и съвсем различно в един областен град, където лекарите са значително по-малко. Тук идва въпросът дал един шеф на отделение, който е стойностен и е професионалист, обучил и персонал и иска да е ръководител на структурата трябва да освободи тази позиция. Дали не е редно обученият кандидат, готов да кандидатства за ръководител да участва в конкурс в друго здравно заведение, а не там, където е специализирал, развил се и се е подготвил за самостоятелна лечебна и ръководна дейност. Аз толерирам мандатността, но тя не трябва да бъде всеобщо правило, особено в по-малките болнични структури. И сега директорите на лечебни заведения дават отчет за дейността на болницата всеки месец, на три месеца, на шест месеца, на година по финансови и количествени показатели. От тях много лесно се вижда ситуацията. Проблем е, че у нас няма истинско остойностяване на дейностите. Оттук се получават и някои изкривявания. Не може производствената цена на един продукт, стока или услуга да е 10 лева, а ти да я продаваш за 8 лева. Не може една услуга във високо технологична болница да бъде равна на подобна услуга в една ниско технологична болница. Има начини да се преодолеят тези несъответствия. Едно е да се работи с болни, които са по-млади и с по-малко придружаващи заболявания и съвсем друго е с по-възрастни болни, които имат повече придружаващи заболявания и усложнения на тези заболявания. Тук има поле за дейност. За това се говори и коментира отдавна. Важното е да се санкционира с нормативен документ.

Финансиране

1. На преминал болен и то без да се отчита резултатът от лечение

Досега практиката е показала, че финансирането на преминал болен не е добър метод и довежда до некоректни практики. Лечението и престоят на всеки болен има цена, която е формирана не по правилата и изискванията на ценообразуването. Някой някъде определя тази цена без правила и критерии и тя се явява договорена цена. Ако има ценообразуване по всички правила на икономическата наука, този въпрос би загубил актуалност. Не можем да не пропуснем некоректните хоспитализации. Например, 760 000 - 840 000 хоспитализации годишно преди въвеждането на здравноосигурителния модел, а сега са приблизително 2 милиона. Не е трудно да си отговорим защо.

2. Толериране на доплащането в болниците, в размер близък или надвишаваш стойността на КП, при договор с НЗОК

Пак трябва да изтъкна, че нямаме ценообразуване. В цената влизат и консумативите, и материалите, които се използват, и формирането на резервен фонд в структурите, както се практикува в едно дружество, независимо от това, кой е собственикът. Ние трябва да решим какво искаме от нашата здравна система. Тя не може да се освободи от своя социален характер и балансът между т.нар. отворени и затворени системи, където се дава предимство на удовлетвореността и на себестойността на услугата. Тук балансът е да се получи една услуга, която по финансов разчет е поносима за възможностите на страната, а от друга страна да удовлетвореност на пациентите. И тук трябва да има и степенуване в методите на лечение, защото има открити, ендоскопски или роботоасистирани операции. Не може с един финансов ресурс да се покрие такъв голям обем дейност. При сегашната организация, за да съществуват болниците е необходимо доплащане, защото консумативите не са включени в цената, а те отиват като разход за болницата. Друг е въпросът, как да бъде организирано заплащането на тези консумативи, например допълнително здравно осигуряване.

3. Липса на финансиране на палиативни грижи, за долекуване и рехабилитация след лечение

Това е нещо много необходимо. Тук има различни подходи и варианти, включително и заплащането на специалистите по здравни грижи за което има заделен финансов ресурс, но още няма правила за реализиране. Законът дава възможност за сестринска грижа в домашни условия под лекарски контрол. Необходимо е да се реализира финансирането, за което има заделен ресурс.

4. Нищожно финансиране за профилактика и превенция

Аз мисля, че това е ангажимент на държавата. Тук важи правилото, че един лев, вложен в профилактика се връща многократно чрез намаляване на разходите за болнично лечение. Сега тази дейност е разработена малко формално. Изисква се сериозна работа. Трябва да се регламентира и санкционира от държавата. Необходимо е още да се формулира и санкционира отговорността на човека за собственото му здраве, но трябва да се започне не от санкциите, а от здравното възпитание. Както се учим да се храним, така трябва да се научим и да пазим здравето си.

5. Запазване на ниските заплати на служителите в ИАМН, РЗИ и РЗОК, както и на ниския им щатен брой, така че да няма осъществяване на реален контрол в системата

Аз съм изцяло за преразглеждане и повишаване на заплатите им. В последния парламент ние внесохме законопроект за повишаване на заплатите на служителите в НЗОК и РЗОК. Стана много оживен дебат в присъствието на нейния управител проф. Петко Салчев. По този въпрос се работеше и то от нашата парламентарна група, на ИТН.