С 515 лв. поскъпна българският пациент

Разходът за болен обаче варира, в Лозенец лекуват за 9500 лв., а във Видин за 1600 лв., показват данните на МЗ

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

2445 лв. е стигнал средният разход за пациент в държавните болниците в края на миналия септември, за същия период на предходната година той е бил по-евтин с 515 лв., показват цифрите на здравното министерство (МЗ).

Диспропорциите

Разходите за един пациентите, както и динамиката им обаче не са еднакви в отделните болници. Най-скъпо се оказва лечението в "Лозенец", където разходът за един болен е бил 9536 лв. Това се оказва една от малкото болници, в които има намаление на средствата за лечение и то с 2 267 лв. спрямо същия период на 2020 г. Сред другите лечебни заведения, където са най-високите разходи на пациент, са сърдечносъдовите болници като НКБ (5 334) и „Св. Екатерина" (7 216), инфекциозната СБАЛИПБ „Ив. Киров" (7022), белодробната „Св. София" (6 560). Последната бележи и феноменално увеличение на разхода на болен в сравнение с деветмесечието на 2020 г. - 3 810 лв. или над 50%. Толкова е и скокът на разхода за пациент в „Рахила Ангелова" в Перник, където в края на септември миналата година лечението на един болен е струвало 2 793 лв. или с 1 594 лв. повече спрямо същия период на предходната година. С ръст от над 1000 лв. за пациент се отличават и други болници като УСБАЛО в София, УМБАЛ „Св. Анна" в София, „Тота Венкова" в Габрово и т.н.

Причините

Отчетеното увеличение на разходите не отразява реалната ситуация, то е величина единствено и само на по-големите приходи на лечебните заведения по здравна каса след актуализиране цените на пътеките и ежегодния ръст на бюджета на фонда. Това показват и цифрите. Общо 1.169 млрд. са били приходите за първите девет месеца на болниците през 2020 г. срещу 1.528 млрд. през миналата. Съответно разходите са били 1.182 млрд. и 1.517 млрд. лв. за един и същ брой пациенти – 637 хил.

Персоналът

Диспропорциите в лечението на пациентите не се ограничават само до финансовите средства, а намират отражение и при персонала. Средномесечно броят на лекарите в 77 държавни болници през 2020 г. е бил 7 810, а през миналата 7 862. Това означава, че средно на един доктор са се падали по 9 пациенти. На практика обаче разликите са огромни. Така например в болниците за рехабилитация като НСБФТР, СБР - НК, СБР – БМБ един медик е отговарял съответно за 32, 61, 69 души. И ако в подобен тип лечебни заведения вероятно няма нужда от много лекари, то в СБАЛХЗ (болницата по онкохематолоигия), която е за активно лечение на един лекар е имало по 25 пациента. Сред другите болници за активно лечение със съотношение лекар:пациент над средното за страната – 1:11, са УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" в София и УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. В УМБАЛ „Св. Марина" във Варна, УМБАЛ-Бургас, МБАЛ „Тота Венкова" в Габрово, МБАЛ-Пазарджик, МБАЛ-Сливен, МБАЛ-Смолян, МБАЛ-Хасково съотношението е над 1:10, а в МБАЛ „Д-р Ст. Илиев" в Монтана достига до 1:12. На другия полюс – под средното съотношение за страната, са лечебни заведения като „Александровска", „Св. Екатерина", НКБ, „Лозенец", „Св. Анна" във Варна, СБАЛББ „Св. София", където съотношението лекар:пациент е под 1:5.

Аналогично е положението и със специалистите по здравни грижи, където влизат не само сестрите, но и акушерките, лаборантите и рехабилитаторите. Средният брой за 2020 г. на месец е бил 12 843, а за миналата година пада до 12 429. Това означава, че средно на един здравен специалист са се падали по 5.7 пациенти. Отново обаче цифрите варират в отделните болници. В СБАЛХЗ, СБР - НК, СБР - БМБ те достигат до 1:17,16, 1:16.45, 1:19.91. В УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" 1:10.59, УМБАЛ „Св. Георги" - 1:8.7, УСБАЛО - 1:7.23, УМБАЛ –Пловдив - 1:8.23, СБАЛОЗ-София - 1:8.86 и т.н.

Дълговете

Те леко намаляват, но все още са стагнирани на половин милиард. Към края на септември миналата година държавните болници са дължали 558 млн., което е с 27 млн. по-малко в сравнение с деветте месеца на 2020 г. Просрочията пък са 102 млн. лв. Най-голям дял от забавените дългове са на Пирогов – 10 млн., „Александровска" – 32 млн., СБАЛХЗ – 15 млн., и др. В същото време повечето от болниците с големи задължения почти нямат просрочия. Такъв пример са УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив – с 47 млн. непросрочен борч, УМБАЛ „Св. Марина" във Варна – с 23 млн., „Лозенец" – с 27 млн., „Св. Ив. Рилски" – с 23 млн., УСБАЛО – с 17 млн., и т.н.

Структурата на разходите

Промяна в нея няма. По традиция най-голям дял в 1.5 млрд. лв., които болниците са изразходвали за деветте месеца на миналата година, имат средствата за персонал. Те са били 785 млн. лв. и заемат над 50% от всички разходи. След тях идват тези за лекарства и консумативи – 483 млн. лв. или 31% от всичките харчове. На трето място се нареждат разходите за издръжка на болниците, където влизат ток, пране, водя, парно. Те са били 135 млн. или 9% от всички. 

Медицински резултати и качество на лечение

За съжаление изчерпателни публични данни за тях продължава да няма. Но косвено можем да съдим за това дали има подобрение по смъртността в страната, която не намалява. В някои сфери, като онкологията, европейският и световният регистри недвусмислено показват, че България се развива, но не напред.