анализ

Имаме лекари, нямаме сестри

13-12-2021 14:04
Очакваната продължителност на живота в България е паднала с 1.5 години или два пъти повече, отколкото средно в ЕС, сочи доклада на Европейската здравна обсерваторияИмаме лекари, нямаме сестри
Clinica.bg

press@clinica.bg

България няма достатъчно медицински кадри, смъртността ни е висока, но българите живеят нездравословно и нямат профилактика. Разходите за здравеопазване се увеличават, но са под средните за ЕС, а нивото на доплащане продължава да е най-високото в общността, което прави системата трудно достъпна за по-бедните групи. Това са едни от основните изводи в доклада на Европейската здравна обсерватория, за 2020 г., който ЕK публикува днес.

България е сред страните с най-малка плътност на медицинските страни, показва докладът на Европейската здравна обсерватория. През миналата година държавата ни има около 31 хил. сестри, което прави осигуреност с 4.4 на 1000 души. Така по този показател държавата ни е на опашката в ЕС заедно с Латвия и Гърция. Причините за това са няколко, отчитат анализаторите. Сред тях са малкото кадри, които се готвят, както и високото ниво на емиграция. То пък се дължи на ниското заплащане и липсата на удовлетвореност сред персонала. Липсата на кадри обаче не е единственият проблем на здравната ни система.


Продължителност на живота


През миналата година очакваната продължителност на живота у нас е спаднала с 1.5 години спрямо 2019 г. и е достигнала 73.6 години. В същото време този показател в ЕС е спаднал средно с 0.7 месеца и е достигнал до 80.6 години. Основната причина за обръщането на тренда на увеличаване на живота е КОВИД. В България през 2020 г. епидемията е взела живота на 7 678 души, с което е станала третата причина за смъртност.


Смъртност и причини


Водещите причина за леталитет обаче остават сърдено-съдовите заболявания. От удар у нас умират на година над 20 хил. души, а около 12 000 от исхемична болест на сърцето.

Страната ни е водеща и по предотвратима смъртност без значение дали е в пандемия или не. През 2018 г. по този показател ние бележим нива от 226 на 100 000 души срещу 160 на 100 000 средно за ЕС. Отново най-голям дял от предотвратимата смъртност се пада на ССЗ – 19% на инсултите и 16% на рак на белия дроб, толкова са и жертвите на алкохолизма, а на исхемичната болест на сърцето – 15%.

Не са розови нещата и при онкологичните заболявания, където дори няма надежден регистър. Въпреки това експертите докладват, че новите случи за 2020 г. са били около 35 хил., а смъртните – около 20 000. Според изчисленията на здравната лаборатория смъртността (не става ясно коя – стандартизирана или не) е 258 на 100 000 срещу 264 на 100 000 средно в ЕС.


Рискови фактори


Те са много. Почти половината от всички смъртни случи в страната са свързани с поведенчески рискови фактори като пушене, злоупотреба с алкохол, липса на движение, нездравословна диета. Българското население е над средното в ЕС по употреба на тютюн и спиртни напитки. В същото време консумацията на плодове и зеленчуци е по-ниска. Липсват и програми за превенция и профилактика на социално значими заболявания. Въпреки това обаче българите все още са под средните нива на затлъстяване в ЕС.


Финансиране


Разходите за здраве на глава от населението у нас са се удвоили от 2005 г. досега и са над 1270 евро на човек, но въпреки това са 2.5 пъти по-малко от средните за ЕС. През 2019 г. като процент от БВП страната ни е дала общо 7.1% за здравеопазване срещу 9.9% средно за ЕС. През миналата година тези средства са повече заради допълнителното финансиране заради КОВИД. През 2020 г. то възлиза на близо 2 млрд. лв. Големият проблем обаче е, че 39% от средствата в системата идват от джоба на хората. Това затруднява достъпа до медицинска помощ.


Ефективност


Системата в България не е никак ефективна. Въпреки грандиозното нарастване на инвестициите в здравеопазването през последните години, както видяхме смъртността е изключително висока, а преживяемостта от онкологични заболявания е ниска. България има най-ниската пет-годишна преживяемост в ЕС за диагнози като рак на белия дроб, простатата, а за рак на маточната шийка по ниска преживяемост ни изпреварва само една държава. Изключително ниска е и преживяемостта при левкемия, рак на дебелото черво и на гърдата. Това се дължи на липсата и на скрийниг, както и на антираков план. Заради липсата на добре развита профилактика и извънболнична помощ, болниците са превърнати в основно място за лечение.


Структура на разходите


Доказателство за превалирането на болничната помощ е и концентрацията на финансирането в нея. У нас за 2019 г. на глава от населението се е падало 509 евро за болнична помощ или 40% от всички здравни разходи. За лекарства сме давали по 460 евро на човек или 36% от всички, което също е много висок процент, а за извънболнична помощ 233 евро или 18%. В същото време това съотношение в ЕС е обърнато, тама за болнична помощ се дават 29% от всички разходи, за лекарства още по-малко – до 25%, а за извънболнична помощ – 40%.


Достъпност


Достъпът до здравната система у на се повишава. Непосрещнатите нужди, които хората сами са докладвали в България продължават да намаляват, се казва в доклада и стигат до 1.4% през 2019 г. Това е по-малко от средното за ЕС – 1.7%. Наличието им се дължи както на финансови ограничения, така и на неравномерното покритие с медицински кадри в страната.


КОВИД намалява още

КОВИД намалява още

МЗ връща плащането на медици за поставяне на ваксини, обмисля намаляване на карантината
Без маски на закрито от четвъртък

Без маски на закрито от четвъртък

Те ще се изискват само в определени обекти като лечебни заведения, социални домове, аптеки, оптики, градски транспорт, гласи заповед на здравния министър д-р Асен Меджидиев
Допълнителна линейка за всеки морски курорт

Допълнителна линейка за всеки морски курорт

За това са се разбрали министрите на туризма и здравеопазването Илиан Димитров и д-р Асен Меджидиев
КОВИД пълзи още надолу

КОВИД пълзи още надолу

Средната заболеваемост на 14-дневна база отбелязва спад и днес до 314.73 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
Има затруднения в достъпа до здравна информация

Има затруднения в достъпа до здравна информация

Това показват резултатите от анкета сред 20 журналисти от 16 национални, регионални и специализирани медии

Трябва да има наказания

Трябва да има наказания

Недопустимо е да бъдат нападани лекари, мерките да са по-строги, ако трябва да се промени и законодателството, казва Наталия Маева
Разпределиха ресорите в МЗ

Разпределиха ресорите в МЗ

Зам.-министър Александър Златанов ще отговаря за лекарствата, д-р Тома Томов ще контролира ИАМН, а Лидия Чобанова поема е-здравеопазването
И Варна намали срока на мерките

И Варна намали срока на мерките

Областта вече е в етап 1 на пандемията, по данните на НЦЗПБ средната заболеваемост в страната продължава да бележи лек спад до 325.65 на 100 000 души
Очакваме реорганизации в болниците

Очакваме реорганизации в болниците

Сливането или съкращаване на отделения ще разтовари професионалистите по здравни грижи, а те са дефицит, казва Милка Василева
 Новите заплати са непостижими

Новите заплати са непостижими

Могат ли новите възнаграждения в болниците да бъдат осигурени, как да бъде избегнат енергийната криза и има ли формула, по която недостигът на кадри да бъде прекратен. Това попитахме д-р Минко Михов, директор на МБАЛ-Габрово.
1 2 3 4 5 ... 764 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ