Тази година държавата плати над 7 млрд. за здраве

В същото време няма повишаване на ефективността, а повечето медико-статистическите показатели се влошават, нужна е реформа час по-скоро, КОВИД е само оправдание за липсата й, казва д-р Стойчо Кацаров

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Кацаров, защо решихте в последните дни от мандата си да направите такава значима крачка - детската болница да бъде в „Лозенец"?

- Всъщност това е тема, която обсъждаме от лятото, даже я поставих като въпрос в НС и дори ГЕРБ, които тогава ме атакуваха, казаха: „Супер, това е нашата идея, която вие вземате". Добре, вземам я, няма нищо против да е така, но идеята е хубава – властта се отказва от привилегиите си, от това да има собствена болница и я дава за най-скъпото, за децата си. Правителствена болница е един анахронизъм, мястото е перфектно за изграждане на новата сграда, ние сме предвидили там да се постави и протонния ускорител по Плана за възстановяване и устойчивост и така да се осмисли и дейността на болница „Лозенец", да се превърне след няколко години в най-добрия учебен и медицински център в София и страната.

- Остават ви няколко дни, те дават ли ви чисто технически достатъчно време, за да оформите нещата документално и най-вече да няма практически проблеми в реализацията – сега има противоречия в самия медицински колектив, който се притеснява от неизвестността, от това дали ще се спрат трансплантационни и обучителни дейности, както и лечебните за възрастни хора?

- Нашият план е нищо от това да не се спира. Напротив, трансплантациите на деца трябва да се развиват там, трябва да се лекуват и възрастни хора, това е важно и за педиатрията - особено за хирургичните специалности. И разбира се, че „Лозенец" ще бъде и учебна база. Дори ще се превърне в много по-добра учебна база, когато отидат и децата там, така че това е най-доброто решение от всяка една гледна точка.

- Лекарите се притесняват как ще се сработят с колегите си от Педиатрията, дали няма да има напрежение между МУ-София и СУ, защото знаете, че базите са различни, какво е вашето мнение?

- Има няколко души, които паразитират върху страховете на работещите, но няма такива рискове. Аз мисля, че не само никой лекар, но никой човек няма да е против, най-луксозното, което имаме като база, да отвори врати за лечение на децата.

- За ваш наследник се спряга проф. Асена Сербезова, чухте ли се с нея по тази тема, защото вероятно тя ще застъпи на поста ви?

- Не съм я търсил, не ми е удобно, защото името й не е обявено официално. Може би е по-добре обратното – този, който смята, че ще стане министър и е сигурен в това, би могъл да ме потърси и да поиска информация, на драго сърце ще я предоставя. Но съм сигурен, че никой няма да има нищо против, защото това, което имаме сега е статуквото, а ние предприемаме промяната, девизът на новата коалиция е „продължаваме промяната". Това ще е почтеното решение, след като обявиха това свое мото.

- Премиерът Стефан Янев убеден ли е , че това е правилното решение?

- Да, аз съм го обсъждал с него много пъти. Решението обаче е изцяло в правомощията на здравния министър.

- А с представители на бъдещите коалиционни партньори – ПП, ДБ, БСП, ИТН?

- Не сега. Тази идея бе обсъждана в парламента през лятото, имаше дискусия по нея и всички се изказаха в подкрепа на този проект. А и не съм чул сега някой да възрази на идеята.

- А документално ще успеете ли да уредите промените?

- Да, взети са решенията, изпратени са документите в Агенцията по вписванията. Това е процедура.

- Тоест, няма връщане назад?

- Не, защо да се отказваме от най-доброто.

- А колко време ще е нужно след вписването, за да се случи обединението и на дело?

- Според мен ще са необходими няколко месеца, преди болните деца да могат да бъдат преместени при по-добрите условия. Срокът ще зависи от действията на ръководството и на новия министър.

- Каква част от болницата ще е за възрастни, каква за деца?

- Това е въпрос на мениджмънта, който да го прецени.

- Успоредно с идеята да се направи национална детска болница започнаха да се появяват заявки от Бургас, София, Пловдив за изграждане на общински детски болници, това нужно ли е?

- Една детска болница в София не може да реши проблемите на детското здравеопазване в страната, затова ние заложихме над 100 млн. лв. в плана за възстановяване и устойчивост за оборудване на детските отделения в страната, така че дали ще бъдат разкрити самостоятелни детски болници или детските отделения ще бъдат подкрепени, всичко това спомага за развитието на педиатричната помощ.

- Това са две много различни неща – едно е да имаш отделение с 20 легла, друго е да направиш болница с 200 легла, която ще има нужда от повече персонал. При наличието на толкова много болници в България, ние сме първенци в ЕС, и при липсата на кадри удачно ли е да се правят нови болници?

- Да, защото от ключово значение за качеството на медицинската помощ, за цената й от гледна точка на пациента, е да има колкото може повече доставчици на медицински услуги. Това принуждава доставчиците на услуги да се борят за пациента, а те могат да го спечелят пациента с по-високо качество на медицинската помощ на по-ниска цена. Пациентът печели от това да има повече доставчици.

- Но това следствие в България не сме го видели – ако приемем, че по-добрата услуга е в частните болници, които имат по-хубави сгради и апаратура, там цената е много висока, тоест реалността ви опровергава?

- Не, защото болниците сега не работят в условия на конкуренция. В момента цялата здравна система получава субсидии, лимитите, които имаме в болничната сфера, са предварително разпределени бюджети. Макар формално плащането да е свързано с дейността, на практика те се финансират бюджетно.

- По време на КОВИД е така.

- По време на КОВИД сме минали изцяло на бюджетно финансиране, което не е обвързано не само с качеството, но и с дейността. Значете ли, че тази година публичните разходи за здравеопазване тази година са над 7 млрд. лв. предполага се, че близо до това число са и допълнителните частни плащания, вероятно те са още 4-5 млрд. това са огромни числа, почти 5.5% от БВП за здравеопазване ние не сме виждали. В последните 20 години тази цифра винаги е била около 4-4.5 на сто от БВП. Тоест, тази година са дадени огромни средства, но аз не виждам, ефективност в изразходването им.

- Именно, въпросът е какво получаваме насреща?

- Нищо по-добро, защото изразходването на средствата не е обвързано нито с дейността, нито с качеството на продукта, който се дава. Просто парите се дават, за да се помага на лечебните заведения, а ефективността на тези разходи е ниска. Броят на хоспитализациите, който обикновено беше проблем за нас, и през последните години стигаше над 2 млн., тази няма да има и 1 млн., а средствата са огромни и не говорим само за болниците. Здравната система се налага да бъде реформирана час по-скоро. И КОВИД е само оправдание за липсата на реформи.

- Защо вие не предприехте промени?

- Не мога да променя закона, защото е нужно НС, рамковото договаряне е в ръцете на НЗОК и БЛС, министърът дори не е страна в този процес.

- Заместниците ви са в здравната каса?

- Така е, но не са в лекарския съюз. Един от проблемите на тези кратки срокове на служебния кабинет е, че повечето хора не приемат сериозно разговор за реформи, защото мандатът е кратък.

- Защо тогава смятате, че трябва да се откриват още болници, след като нямаме правилно финансиране и контрол, не трябва ли първо това да променим, а дотогава да има мораториум?

- МЗ не открива болници, а издава разрешения. Това е административна процедура, законът е поставил изисквания, администрацията проверява дали болниците отговарят, взема становища на РЗИ, НЗОК, БЛС, РЗИ, НЦОЗА. Ако всичко отговаря на изискванията, а министърът не издаде разрешение, тогава самият той нарушава правилата. Тоест, законът те задължава да ги издадеш, ако всичко е спазено. Ако не издадеш разрешение, тогава ще те осъдят, включително и за пропуснати ползи. По отношение на напълно логичния въпрос защо не се променят правилата - за да не се случват такива неща, те трябва да се променят час по-скоро. В България има много болници, защото така са написали правилата, че повечето дейности да се извършват в тях. Второто е, че ние не плащаме за лекарства за домашно лечение за остри заболявания, първото изключение бяха тези за КОВИД. И третото е, че има много ограничен достъп до скъпите изследвания, като ЯМР. Тоест, освен, че сме насочили административно дейностите в болниците, допълнителните средства, които трябва да платят хората в извънболничната помощ, ги правят заинтересовани да влязат в болницата и в резултат имахме по 2.3 млн. хоспитализации на година. Ако ние финансираме допълнително дейности в извън болничната помощ, никой човек не е луд да влиза в болница. Ако извадим дейности в амбулаторната помощ, не само, че няма да се откриват нови болници, ами вероятно част от сегашните регистрации ще паднат. В тази връзка коригирахме сега нещо в основния пакет на НЗОК. В страната се регистрираха 40 очни болници само заради това, че една от пътеките може да се извършва само в болница. Сега при премахването на това основание, може да се стигне до автоматичното отпадане на 40 болници.

- Това е единият път на промени, но трябва да има и добър контрол, за да избегнем химикалковата, медицина, в момента има ли такъв?

- Не, нямаме такъв контрол. Тези констатации, които НЗОК направи в Лозенец и Пирогов са по-скоро случайни попадения, отколкото резултат на систематичен контрол. Това, за което настоявах и което не успяхме да довършим, но смятам, че е много добро, е мобилното приложение, с което всеки от нас като потребител да може получава известие, в момента, в който му е извършена медицинска услуга. Така човек ще има възможност да сигнализира НЗОК, ако тази услуга не е извършена. Искам да кажа, че контролът може да ефективен само, ако в него се включи потребителя.

- Приложението кога ще бъде финализирано?

- То е създадено, но няма всички функционалности. Потребителят все още не може да сигнализира, ако има нарушение, самата информация пристига със закъснение – в края на месеца. Освен това не е лесно достъпно за потребителя, изисква се ПИК на НАП или УКД на НЗОК, което налага ходене до институции, редене на опашки. И разбира се трябва да се популяризира.

- Тоест, проработването му ще зависи от добрата воля на наследника ви?

- Да, но, ако се реализира, ще бъде много добро средство за контрол.

- Колко молби за разрешения за откриване на нови дейности и болници получихте по време на вашия мандат?

- Мисля, че са над 30, част от тях постъпили преди идването ми. Повечето са за нови дейности или за дейности на нов адрес, мисля само едно или две разрешения за нова болница. Но това е непрекъснат процес.

- Колко са тези от типа на нов адрес като новата болница на „Сърце и Мозък" в Казичене като онкологичната болница на „Дева Мария" в Бургас и за колко сте дали разрешение?

- Не съм ги смятал, повечето са за нови дейности и нов адрес. Но има процедура, ако отговаряш на изискванията получаваш разрешение за дейност, ако не отговаряш – не получаваш.

- В крайна сметка ще разпишете ли разрешенията за дейност?

- Разбира се, ако отговарят на правилата, ще разпиша на всички.

- А отговарят ли?

- Процедурата за „Дева Мария" е отскоро, мисля, че е от седмица и вероятно няма да има време да я приключим, ще остане за следващия министър. Процедурата за Казичене е от няколко месеца. Поради нездравия интерес процедурата не е завършила, тя е забавена. Аз я спрях и разпоредих да се извърши пълна проверка на цялата документация и до края на седмицата, ако ми остане време, искам лично да прегледам документите. Ако всичко е наред, те ще получат разрешение за дейност, ако има проблем – няма да получат.

- Какво е вашето лично мнение – Казичене е на 17 км. от центъра на София, а тук знаете каква е ситуацията от гледна точка на болнична помощ, има ли потребност?

- Ако проверката покаже, че е спазен закона, ще получат, иначе – не. Министърът ще злоупотреби, ако някой отговаря и не му даде разрешение, както и обратното.

- През мандата си снижихте изискванията в медицинските стандарти, това ли е начинът да решим кадровия дефицит?

- Не, това е начин да създадем повече възможности, за да стимулираме конкуренцията между лечебните заведения и да останат повече средства, за да могат да се разпределят за медицинските сестри и другия персонал и да прекратим практиките с мъртвите души, които се ползват.

- Направихте ли анализ какви са последствията?

- Не, защото аз измених медицинските стандарти, но, за да влязат в сила трябва да се отразят и в анекса на НРД. Но и отсега мога да кажа, че това ще се отрази изцяло позитивно на здравната система.

- Понеже говорим за спазването на законите, в страната има Кодекс на труда, ако се приложи предполагам, че ще се установят диспропорции и неспазване на правилата, МЗ правило ли е анализ?

- Тези трудови правни въпроси се контролират от ГИТ и МТСП.

- А правили ли сте анализ за това дали има достатъчно кадри в болниците?

- Ще ви кажа, че със сигурност няма достатъчно сестри. По отношение на лекарите, за да сключиш договор с НЗОК, трябва да отговаряш на изисквания за брой, които формално са спазени. Но пак има проблем, защото част от тези бройки са фиктивни и това го знаят всички.

- Защо тогава прилагаме така йезуитски законите – за едно нещо ги спазваме до запетайката, а за друго не – знаем, че има фиктивни души, но има договор с НЗОК, знаем, че няма сестри, но отделенията не се затварят?

- Защото документално всичко е наред за изискванията към НЗОК. А по отношение на сестрите - няма изисквания. Едно от нещата, които направихме за сестрите е да вкараме в основния пакет патронаж за всички деца, която да се извършва от сестри и акушерки, а другото, което правим, е Медицински стандарт по здравни грижи. Надявам се да можем да го поставим за публично обсъждане преди да си тръгна. Едно от нещата, поради които страда най-много дейността в болниците е липсата на здравна грижа. Ние сме прехвърлили здравната грижа на близките на болните и причината е, че няма изисквания. Когато имаш изискване за минимум 10 лекари в една структура, търсиш средства, въпреки че нямаш, за да се разплатиш с всички, но за сестрите няма такова изискване и болницата спестява от тях. Затова е нужен стандарт за здравна грижа.

- Какво ще е заложеното съотношение там?

- Не знам, предстои да го разгледаме, включихме там активно БАПЗГ. Ще има алгоритъм какво трябва да се прави, както и количествено отношение за брой сестри. Ако то не се спази, болницата няма да има договор с НЗОК.

- А защо не се провежда селективно договаряне, като си говорим за спазване на закони, в ЗЗО сега е заложена опция касата да не сключва договори с всички болници, ако има надвишаване на потребностите от услугите им в даден регион според НЗК?

- Според мен причината е, че НЗОК е монопол и много лесно може да се злоупотреби с тази опция – да ви платя, за да сключите договор с мен и да ви платя, за да не сключите с другите. Ще си намерите формалното основание, обжалвай, ако искаш. Много е рисково, ако се подходи по този начин. Но, ако прилагаме принципа, който беше заложен преди 20 години – да плащаме за лечението на определен брой болни и да контролираме дали то е извършено, няма значение колко са болниците, има значение колко болни има, разходът зависи от пациентите. А това, че вие ще инвестирате парите си в болница, е ваш проблем. На мен като потребител ми е приятно да виждам, че има повече частни инвестиции в здравеопазването. Трябва да плащаме за лечението на болниците и създадем механизмите за контрол дали то е извършено. Много здравословно е непрекъснато да влизат играчи и да отпадат, а при нас никой не отпада - имаме само няколко закрити рехабилитацционни и белодробни болници.

- Знаете, че един от участниците в централизирания търг на МЗ за лекарства обжалва процедурата и тя е стопирана, доколко това е проблем за болниците?

- Проблем е, надявам се ВАС час по-скоро да вземе решение, назависимо в каква посока, за да можем да обявим нова процедура или да финализираме тази. В противен случай следващите години ще се появи проблем със снабдяването на болниците с лекарства.

- Имате ли анализ за публичните болници - каква част са провели тръжни процедури, каква част нямат готовност да се справят в тази ситуация?

- Информацията ни е, че повечето болници намират начин да се справят, но това е знак, че може би тази процедура не е най-удачния вариант. Знам каква е идеята й – да се намали цената на лекарствата и това е добре, но такива инциденти създават проблеми.

- Ако са си направили собствени търгове, няма да има проблем занапред?

- Да, но има и по-добро решение, което е близко до това, което сега прилагаме. Ако лекарствата и медицинските изделия се осигуряват чрез борсата. МС може да определи списък с лекарства и медицински изделия, които ако болницата закупи от от борсата, се освобождава от задължението да прави търг, защото се смята, че тази цена е най-ниската. По този начин могат да се купят лекарства отсега за следващата година, да се разменят. Така ще се избегнат ситуации с блокирания, ще става по-бързо и ще направят прозрачни цените, защото всички ще ги виждат.

- А правили ли сте анализ на централизирания търг - как се е отразил на цените?

- Аз лично не съм, но съм виждал предишни анализи, те показват, че има понижение на цените. Една от целите е постигната.

- Има и още един проблем около търга, знаете, че НЗОК плаща на частните болници онколекарства на цените, които са постигнати в него, за да няма злоупотреби, както беше преди година-две. Но сега, когато няма нов договор, от януари няма да има към какво да се реферира, ще предложите ли промяна в проекта на бюджета на НЗОК за 2022?

- Аз нямам право да променям бюджета. В случая, министърът е като пощенска кутия.

- Но Надзорът на НЗОК може, а вие имате заместници там?

- Надзорният съвет би могъл да направи предложени за изменения. Според мен правилният подход е здравната каса да закупува лекарствата, а не болниците, защото те провеждат процедури, а НЗОК ги плаща. Ще обърна внимание върху този проблем.

- Доволен ли сте от макрорамката за бюджета на НЗОК за догодина – 700 млн. повече?

- Да, това са възможности, но е редно новото правителство да си направи бюджета. Идеята въобще да се внася някакъв проект за бюджет е да се спечели време, а те да си преработят рамката както искат.

- Очаквате ли реформа от следващото правителство, чухме вече заявките?

- Трудно ще им е. На тази коалиция ще й е трудно, а се налага да се правят реформи, има много дисбаланси в системата, това е една от причините за високата смъртност, ще им стискам палци, бих им помогнал, ако искат, с каквото мога. Но ще им бъде много трудно в здравната сфера, това е опасно място, никой не го иска. Дано се справят, това е в интерес на хората,

- Без реформи, каква ви е прогнозата?

- Ще продължи да се влошава системата, а смъртността ще остане трайно висока. С нашите здравни показатели, с изключения на детската смъртност, всичко останало е негативен тренд, Ефективността на системата не е добра и се влошава. Казват - по време на пандемия не се правят реформи, според мен самата пандемия те принуждава да ги правиш. Останалото са оправдания.

- А каква е вашата рецепта?

- По-силна и честна конкуренция, демонополизация на НЗОК, приватизация на лечебните заведения. Нека хората да инвестират в акциите на болниците, да станат съсобственици, министърът не трябва да бъде собственик на болниците. Какво е моята информация за болниците в Сливен, Ямбол и други градове – само косвена. Министърът няма да се лекувам там и за това не е пряко заинтересован от дейността им. с какво съм заинтересован от тях. Нека се дадат на общините, те да следят дали се управляват правилно. Министърът не трябва да се занимава с лечебни заведения, а с профилактика, фактори на околната среда, промоция на здраве, здравна просвета, което дава страхотен резултат върху цялата популация. И трябва да се включи потребителя в контрола. Иначе, каквито и административни структури да се направят за контрол, няма да има значим резултат. Гражданският контрол е ключов, в това число и медиите – вие сте много силни и влияете на политическите решения.