Избори

Държавата ще има сериозна роля в здравеопазването

20-03-2017 08:01
Ще създадем електронна борса за медицинските изделия, където те ще бъдат изложени с цените си, казва проф. Георги Михайлов Държавата ще има сериозна роля в здравеопазването
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Предизборната кампания е в разгара си. Затова Clinica.bg реши да зададе 15 въпроса на политическите партии, свързани с развитието на здравеопазването. Какви са плановете на коалиция „БСП за България"? Отговорите дава проф. Георги Михайлов, изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания и кандидат-депутат от БСП.

- Проф. Михайлов, кои са най-големите проблеми в здравния сектор според вашата политическа сила?

- Най-големите проблеми в здравеопазването са отбелязани в нашата платформа. Това на първо място е допълнителното заплащане от джоба на всеки български гражданин по време на лечение, което трябва да се прекрати. Друг проблем е лекарствената политика. Тя трябва да се решава чрез внимателно въвеждане на генеричните лекарствени средства, които ще дадат възможност за поевтиняване на терапията, а спестените пари от бюджета ще могат да се използват в иновативни форми на лечение. На трето, но не на последно място, е взаимодействието между болнична и доболнична помощ, където все още по-слабата роля на специалистите от извънболничната помощ трябва да се повиши и по такъв начин да се съкрати болничният престой. Освен това е много важна грижата за кадрите. Ние сме разписали в платформата конкретни предложения за достойно заплащане на българските медицински специалисти – лекари, медицински сестри, санитари. Това е един въпрос, който в условията на пазарна икономика не може да бъде подминаван.

- Дава ли отговор на тях програмата ви за развитие на здравеопазването? В какъв срок би станало възможно реализирането на стъпките, които предлагате?

- Всичко е разписано в нашата програма, като сроковете също са уточнени, но те ще бъдат съобразени с конкретната политическа и социална ситуация след изборите. Имаме такава програма и ще я следваме внимателно.

- Каква е посоката, в която трябва да се развива здравеопазването у нас – повече пазар или повече държава?

- Трябва да има баланс между двете форми на здравеопазване, но трябва да се разбере добре, че в сериозните сфери на дейност, които крепят обществото, каквито са здравеопазването, образованието, вътрешната и националната сигурност, ролята на държавата трябва да бъде голяма. Дори и в регулативните й функции, а не само като носител на възможности за реализацията на едни или други политики. Така че в здравеопазването държавата ще продължава да има своята сериозна роля.

- Трябва ли да има увеличение на средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от БВП? Ако да, по какъв начин трябва да се случи това – чрез увеличение на здравната вноска, чрез въвеждане на официално регламентирано доплащане или по друг?

- Не е приемливо за нашата политическа сила да се приеме тезата за допълнително регламентирано доплащане. Следва да се търсят други механизми, като основният ще бъде орегулиране на бюджета на Националната здравноосигурителна каса в посока спиране на източването на касата и възможности за пренасочване на средства в сфери на медицинска дейност, които биха могли да заместят отчасти прекомерно разрастналата се болнична помощ. С цифри веднага може да бъде подкрепен този факт – средният брой на леглата на 100 000 души население в България надвишава нормите на Европейския съюз и броят на болниците, съобразно популационните възможности на страната, също е далече над необходимото. Особено е нарушено това равновесие в големите градове, където са създадени много голямо количество болнични заведения, без да се отчита необходимостта им. Това може да се коригира с внимателно прецизиране на критериите, по които се работи с всяко едно болнично заведение и да се намерят разумните параметри. Така че въпросът повече държава или повече пазар, трябва да намери отговор в баланса.

- Трябва ли да се пристъпи към демонополизация на здравната каса? Ако да, какъв тип трябва да е тя?

- Касата не може да се демонополизира сама, така че този израз е лишен от икономически смисъл. Трябва да бъдат създадени конкурентни условия на дейността на НЗОК, но първо трябва да се направи много внимателен анализ, тъй като преди години настъпи промяна в частните здравноосигурителни дружества, които се превърнаха в застрахователни дружества, а те имат друг принцип на работа. Те не са на солидарен принцип. Организирани са на принципа на риска, който се преценява за отделните граждани. Това е много по-скъп начин на здравно осигуряване, затова всичко е въпрос на внимателен правно-икономически и медицински анализ и след това на прилагане. Имаме много сериозни примери в недалечното минало от държави на територията на ЕС, които преживяха на базата на такива прибързани решения много тежки сътресения в областта на здравеопазването.

- Трябва ли да се ограничи правото на болниците да работят с публичен ресурс? Ако да, на какъв принцип?

- Това е въпрос, който мисля, че не стои на дневен ред. Въпрос е на договореност между институциите, които финансират здравеопазването и изпълнителите. Ако те отговарят на съответните изисквания, не би следвало това да се коментира в негативен план.

- Трябва ли да се повиши достъпа на населението до медицинска помощ, както и качеството й? Ако да, по какъв начин?

- Много сериозен въпрос и решението му е залегнало конкретно и ясно в нашата програма. Той касае развитието на здравеопазването в отдалечените и слабо развити райони в България, което е един много голям проблем. Ще преценим по какъв начин да бъдат осигурени медицинските служби, които могат да оказват нужната помощ в тези региони. Това е записано в нашата платформа като една поанта, една точка, по която ще действаме много решително.

- Трябва ли да се намали процента на доплащането от страна на българските пациенти? Ако да, до каква степен и по какъв начин?

- Самият факт, че в Европейския съюз публичният ресурс за лекарства е около 25% от средствата, изразходвани в направление "Здравеопазване", а в България е 37%, показва, че съществува дисбаланс в най-съществения сектор, в който българските граждани са принудени да доплащат. Но все пак трябва да отчетем, че три четвърти от доплащането от джоба на хората е свързано точно с купуването на лекарства. Така че в лекарствената политика трябва да настъпят много сериозни, но внимателно преценени промени, които да увеличат достъпа до различни форми на медикаментозно лечение. Подобен е въпросът и с медицинските изделия. Той е много сериозен и ние обмисляме конкретни мерки за неговото преодоляване. Някои от тях вече са ясни – това е създаването на електронна борса на медицинските изделия, които ще бъдат с изложени в общественото пространство цени, за да не се допускат спекулации. Сега не съществува възможност за познание, от когото и да било, за цените на медицинските изделия и непрекъснато в медиите се натъкваме на неприятни, меко казано, парадокси за цените им, които са по-скъпи от тези във високоразвитите индустриални държави на Западна Европа.

- Предвиждате ли мерки за спиране на дефицита от лекари в страната, ако да – какви?

- Предвиждаме повишение на възнагражденията. Предвиждаме и мерки за продължителната квалификация и обучение на кадрите с медицинско образование и за издигане на авторитета им. Защото тези две неща – възможност за израстване в кариерата и възможност за достойно заплащане, и респективно за достоен живот, са основните проблеми, които карат медицинските сестри и българските лекари да напускат страната.

- Предвиждате ли мерки за повишаване на контрола в системата? Ако да, какви?

- За да се повиши контролът в системата, първо трябва да се направи внимателна оценка на цялостното финансиране от НЗОК и на тези области от медицината, които се обезпечават от Министерство на здравеопазването. Повишаване на контрола и на качеството трябва да стане и чрез Агенцията „Медицински одит".

- Какво предвиждате в програмата си за развитие на профилактиката?

- Профилактиката е изключително сериозен въпрос за цалостното управление на страната и ние смятаме, че това не е проблем само на Министерството на здравеопазването, а на цялостното сътрудничество между МЗ, Министерството на социалните грижи, МВР, Министерството на младежта и спорта. Имаме идеята за създаване на една програма за духовно, здравословно и физическо израстване на младото поколение. Държавата трябва значитерлно да се намеси в профилактиката. И то не само в общомедицинската, но и в психологическата, тъй като ставаме свидетели на много крещящи проблеми в областта на развитието на младите хора. Последните няколко седмици бяха наситени с такива примери, което показва, че има проблем в адаптацията на младите хора в обкръжаващата ги действителност. Това е промяна, която засяга не само България, а целия свят. Улесненият достъп до информация създава една алиенация у младите хора. Те боравят с виртуални форми на информация в една изменена среда. Всичко това трябва да се промени, но със създаването на екипи, които да бъдат координирани между много институции, за да може да бъде успешна една такава програма.

- Какви са вижданията ви за развитието на лекарствената политика? Трябва ли да се огранични вертикалната и хоризонтална интеграция в този сектор?

- Вертикалната интеграция и сега е забранена по закон. Колкото до аптеките, броят им, особено в големите градове, сериозно нараства, а в същото време значително намалява в малките населени места. По време на нашата кампания станахме свидетели, че хората се оплакват от липсата на достъп до медикаменти. Всичко това налага реална оценка на проблемите. Ще бъде търдсен консенсус с Българския фармацевтичен съюз, като самите колеги от БФС имат идея за специален закон за достъпа на българските граждани до лекарствени средства, който ще бъде внимателно разгледан от нас след изборите.

- Трябва ли да се повиши достъпа до медикаменти на пациентите? Ако да, как – чрез промени в регулацията на цените, чрез промени в модела на финансиране на лекарствата с публични средства или по друг начин?

- Мисля, че на този въпрос вече отговорих изчерпателно.

- Какъв модел на електронно здравеопазване трябва да се въведе у нас?

- Въпросът с електронното здравеопазване е нещо като този за спешната помощ. Това е една мантра, която се хвърля от всеки нов екип от Министерство на здравеопазването и започва да се омотава в думи, докато накрая на всеки мандат, всички противници на съответния екип отчитат, че не е свършено нищо. Истината е, че през последните осем години страната е управлявана от друга политическа сила и ако тя имаше визия за електронното здравеопазване, трябваше да я реализира. Иначе, на теория всички ние знаем какво трябва да се направи – електронно здравно досие, електронно направление, електронна рецепта. Знаем какви са сроковете, какви са възможностите, но малко е неудобно пред българските граждани да говорим, че имаме разрписана карта, че имаме разписан маршрут, че има разписани срокове, а вече 20 години нищо не се случва. Така че ние безспорно сме записали в нашата платформа необходимостта от електронизация на здравеопазването и ще предприемем конкретни, и надявам се, много бързи стъпки за да може поне първите етапи от тази система да се случат до една година.

- Постижим ли е политически консенсус за развитие на здравната система у нас? Без него възможно ли е стабилизирането на сектора?

- Постижим е, ако в консенсуса се намери разбирането, че тоталната приватизация на здравеопазването и мантрите, че свободният пазар регулира всичко, се избягват, тъй като това са просто кухи фрази, които не могат да отразят проблемите на една такава сериозно социализирана сфера на дейност, каквато е здравеопазването. А че има нужда и е необходим политически консенсус - това не е само в областта на здравеопазването. Във фундаменталните области на обществото, които вече споделих, като здравеопазване, образование, вътрешна и национална сигурност, такъв консенсус е изключително необходим.


Шест партии в парламента

Шест партии в парламента

Засега ГЕРБ-СДС печели първото място от вота с 26.47%, втори са ПП-ДБ с 24.96, показват последните данни на ЦИК
Радев призова партиите за кабинет

Радев призова партиите за кабинет

След като служебното правителство реши редица важни проблеми и кризи, сега ще е много по-лесно, смята държавният глава
Проф. Михайлов се завърна в листите на БСП

Проф. Михайлов се завърна в листите на БСП

Онкохематологът ще е водач за Смолян, където ще е в изборна схватка с д-р Красимир Събев от ГЕРБ – СДС
Без доплащане, ако болницата работи с НЗОК

Без доплащане, ако болницата работи с НЗОК

Заплащането на медицинския труд трябва да бъде отделно от заплащането на стойността на лечението, казват от партия "Възраждане"
Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Съществуването на толкова много болнични заведения не е в полза на здравната система още повече, че това е една от причините за разхода на по-голям финансов ресурс в здравеопазването, казва проф. Силви Кирилов
Здравната карта трябва да се актуализира

Здравната карта трябва да се актуализира

Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня Андреева

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Необходими са нормативни промени, които да водят до предвидимост и препястване на нецелесъобразното разходване на средства за лекарства от страна на НЗОК, казва доц. Васил Пандов
Пазарът не е надежден регулатор на системата

Пазарът не е надежден регулатор на системата

Разковничето е в здравната карта, тя има нужда от корекции, които да отговарят на новите реалности и да върнат справедливостта, казва проф. Костадин Ангелов

Нужни са критерии за качество на лечението

Нужни са критерии за качество на лечението

Е-търгът би трябвало да може да се обжалва, но без това да спира изпълнението му, така че да е защитен обществения интерес, казва д-р Александър Симидчиев

1 2 3 4 5 ... 10 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ