Лице

Силата да помниш

06-05-2021 13:19
Д-р Георги Миндов не иска да се забравят най-трудните години на прехода, за да не повтарят младите грешките Силата да помниш
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Д-р Георги Миндов е от хората, които човек не може да забрави дори след кратка среща. Той е от онзи вид човеци, които ще намери или дори в най-трудни моменти да излезе с шега от ситуацията. Нещо повече, владее дарът на истинските личности – самоиронията. „Гергьовден ли?! Убий Георги, спаси агне", шегува се той по повод своя имен ден. Заради пандемията, а и заради работата до последно преди празника, той го отбелязва с най-близките си хора, със своето семейство.
Д-р Георги Миндов е председател на Столичната организация на общопрактикуващите лекари. На 7 април той бе един от личните лекари, наградени от президента Румен Радев. В пациенската му листа са записани близо 2000 човека. В последните седмици към обичайните му лекарски задъжения и обществена работа се прибави и задължението да ваксинира своите пациенти. Независимо, че в списъка с желаещите са стотици, до момента е успял да имунизира малка част от тях.

Причините са нищожното количество дози,

които Столичната регионална здравна инспекция отпуска на джипитата в София. „Ако ни даваха достатъчно количества, ние, личните лекари, щяхме да се справим отлично и за кратко време с имунизиането. ", убеден е той. Преди ден той получи два флакона РНК-ваксина, с която успя да ваксинира 20 човека часове по-късно. Недоумява, защо само в столицата стават скандали за ваксини пред инспекцията, а в останалите градове лекарите получават количествата без проблеми всеки път, когато има наличности. Д-р Миндов е хората, които не правят капиталот миналото, но и не го забравят. Смята, че то трябва да се помни, за да не повтарят поколенията грешките на своите предци. Роден е през 1967 г. в София. Завършил е медицина в Медицинския университет в столицата.

 

Спомня си гладната Жанвиденова зима,

 

помни и времето на купоните за мляко в началото на прехода, и тъмната, в режим на тока София, и измъчените от неизвестността лица по улиците на столицата. В онези месеци обичайното му меню, подобно на много други българи, било филия с мас. Имал късмета да му подарят няколко буркана селяните от Ботунец, където работел. Преди обаче да го назначат, се наложило току що дипломираният лекар да обикали доста болници и поликлиники в търсене на работа. В началото на 90-те години задължителното разпределение на висшистите за три години вече отпаднало.

 

Лекарите в страната били твърде много,

 

пазарът - пренаситен с хора от тази професия. Да го назначат за участъков доктор било немислимо, всичко било заето. Нямало места дори в спешната помощ. Така било и с медицинските сестри. Медиците все още не емигрирали, защото дипломите им не се признавали навън. За току-що дипломираните било още по-трудно – нямали контакти, никой от професията не ги познавал, чувало се, че здравната система ще бъде реформирана, но никой не знаел как и какво ще се случи. Затова и всеки, добрал се до щатна работа, не мръдвал дори тя да не му харесва. Младият лекар д-р Миндов опитвал в продължение на осем месеца да намери препитание. Дори искал да е лекар-доброволец без заплата в някое лечебно заведение. Тогава обаче подобна практика нямало.

 

След осем месеца безработица

 

негов приятел намерил места за двама цехови лекари в комбината „Кремиковци". На щат ги водели в поликлиниката в село Ботунец (сега квартал на София). Така двамата млади доктори започнали професионалната си кариера. „На отровен въздух, лоша среда, но имахме работа", спомня си онези години с въздишка д-р Миндов. Той никога няма да забрави инцидент с колега от филиала на спешна помощ в селото, където лекарите трябвало да дават дежурства.

 

Докторът припаднал от глад

 

Оказало се, че не се е хранел от известно време, за да има какво да ядат децата му. „Това се случи с колега, с български лекар, но съм сигурен, че са припадали и много други хора в онези гладни години. Няма да забравя този момент. Ще го разкажа и на сина ми. Младите хора трябва да знаят тези неща, да не позволяват да им слагат розови очила, за да не допуснат такива времена отново в нашата страна", зарича се д-р Георги Миндов. По времето на Жанвиденовата зима се научил и как се прави препарат за миене на съдове, защото вкъщи нямали пари за този „лукс".

 

Понякога от БЧК давали по някоя консерва

 

на медиците. Случвало се да дойдат и помощи от други хуманитарни организации в чужбина. Празник било, ако някой селянин донесе кокошка. Готвели от нея манджи и супи по цяла седмица. Така, както повечето други българи, д-р Миндов преживял гладната зима по време на кабинета Виденов. През 2000 г. съветската система Семашко в българското здравеопазване отпадна. В болниците бе въведена тази на здравното осигуряване и клиничните пътеки. Година по-рано тя влезе в сила и в доболничната помощ. По-това време д-р Миндов вече бил участъков лекар със заплата 134.00 лева – пари, колкото човек да си плати битовите сметки и да ги купи карта за градския транспорт.

 

Независимо от трудните години

 

от времето на прехода и след това, той твърди, че не би заменил професията си с никоя друга. Общопрактикуващ лекар е и съпругата му д-р Наталия Евтимова. Синът им е в шести клас и все още няма идея какъв иска да стане. Двамата обаче са решили, че ако той поиска да следва в чужбина, няма да го спрат и дори ще му помагат финансово. До тогава обаче има още време и д-р Миндов не губи надежда, че животът в България може да стане по-добър, хората да имат сигурност и да живеят по-спокойно.

 

Увереност му дава достойни българи

 

от миналото и спомените за тях. Самият той произлиза от род, дал не една и две личности с призвания, допринесли много на обществото. Имената им се помнят и до днес. В спортните среди знаят името на неговия баща – д-р Тодор Миндов – лекар на националния отбор по борба. Заслужилият царски офицер Георги Миндов, отървал т. нар. Народен съд на косъм, е негов дядо. Народният артист от миналото Мирослав Миндов му е чичо.

Д-р Георги Миндов е непримирим със случващото се в последните дни в парламента.

 

Огорчен е и се надява в следващото,

 

46-то Народно събрание депутатите да работят отговорно и с повече политическа култура. Самият той няма хоби. Казва, че свободното си време прекарва най-добре, когато пътува независимо дали в страната или в чужбина. И отсега мечтае за лятната отпуска и един отморяващ преход в Рила.


Оптогенетиката – заслужената Нобелова награда

Оптогенетиката – заслужената Нобелова награда

Науката вдъхновена от светлината и учените на бъдещето биоинженер Карл Дайсерот и биофизици Петер Хегеман и Георг Нагел
Напуснаха ни две значими имена

Напуснаха ни две значими имена

В един и същи ден си отидоха скулпторът Вежди Рашидов и основателят на КТ „Подкрепа д-р Константин Тренчев
Един българин в света на атомите

Един българин в света на атомите

Инженер Добри Вулов постигна удължен период на разпад на галий-68 PSMA и с екип създаде индустриално производство на фармацевтик
Чумата – между историческата памет и съвременната медицина

Чумата – между историческата памет и съвременната медицина

Три епидемии оставят своя отпечатък, все още се срещат огнища на заболяването сред хора по света
Мърквичка с първа картина на БМЧК

Мърквичка с първа картина на БМЧК

Организацията стана на 105 г., започва като ученическа инициатива на Мъжката гимназия в Русе, историята й е белязана от политически обрати
Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро

Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро

„Ще живея до 100 години", казваше Игнат Канев, но доживя до 93, болницата с неговото име отбеляза един век от неговото раждане
Муза облечена в болка

Муза облечена в болка

Художникът Божидар Ламбрев – Lambr се обръща към изкуството с нов поглед, като лечител, след боледуване
Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията

Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията

Роденият българин в Гюргево – Румъния оперира болно сърце още в началото на XX век, отбелязваме го в Европейската нощ на учените
Завръщане с мисия

Завръщане с мисия

Колкото повече хора се връщаме в България, толкова по-лесно системата може да бъде променена към по-добро, казва д-р Евгени Василев от Добрич
Между Калиопа и Хигия

Между Калиопа и Хигия

Д-р Стоян Минев от ЦСМП – Пазарджик намира вдъхновение за поезията си от своите пациенти, заминава за Кан за конгрес на лекарите-творци
1 2 3 4 5 ... 24 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Ноември 2026 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм