Силата да помниш
Спомня си гладната Жанвиденова зима,
помни и времето на купоните за мляко в началото на прехода, и тъмната, в режим на тока София, и измъчените от неизвестността лица по улиците на столицата. В онези месеци обичайното му меню, подобно на много други българи, било филия с мас. Имал късмета да му подарят няколко буркана селяните от Ботунец, където работел. Преди обаче да го назначат, се наложило току що дипломираният лекар да обикали доста болници и поликлиники в търсене на работа. В началото на 90-те години задължителното разпределение на висшистите за три години вече отпаднало.
Лекарите в страната били твърде много,
пазарът - пренаситен с хора от тази професия. Да го назначат за участъков доктор било немислимо, всичко било заето. Нямало места дори в спешната помощ. Така било и с медицинските сестри. Медиците все още не емигрирали, защото дипломите им не се признавали навън. За току-що дипломираните било още по-трудно – нямали контакти, никой от професията не ги познавал, чувало се, че здравната система ще бъде реформирана, но никой не знаел как и какво ще се случи. Затова и всеки, добрал се до щатна работа, не мръдвал дори тя да не му харесва. Младият лекар д-р Миндов опитвал в продължение на осем месеца да намери препитание. Дори искал да е лекар-доброволец без заплата в някое лечебно заведение. Тогава обаче подобна практика нямало.
След осем месеца безработица
негов приятел намерил места за двама цехови лекари в комбината „Кремиковци". На щат ги водели в поликлиниката в село Ботунец (сега квартал на София). Така двамата млади доктори започнали професионалната си кариера. „На отровен въздух, лоша среда, но имахме работа", спомня си онези години с въздишка д-р Миндов. Той никога няма да забрави инцидент с колега от филиала на спешна помощ в селото, където лекарите трябвало да дават дежурства.
Докторът припаднал от глад
Оказало се, че не се е хранел от известно време, за да има какво да ядат децата му. „Това се случи с колега, с български лекар, но съм сигурен, че са припадали и много други хора в онези гладни години. Няма да забравя този момент. Ще го разкажа и на сина ми. Младите хора трябва да знаят тези неща, да не позволяват да им слагат розови очила, за да не допуснат такива времена отново в нашата страна", зарича се д-р Георги Миндов. По времето на Жанвиденовата зима се научил и как се прави препарат за миене на съдове, защото вкъщи нямали пари за този „лукс".
Понякога от БЧК давали по някоя консерва
на медиците. Случвало се да дойдат и помощи от други хуманитарни организации в чужбина. Празник било, ако някой селянин донесе кокошка. Готвели от нея манджи и супи по цяла седмица. Така, както повечето други българи, д-р Миндов преживял гладната зима по време на кабинета Виденов. През 2000 г. съветската система Семашко в българското здравеопазване отпадна. В болниците бе въведена тази на здравното осигуряване и клиничните пътеки. Година по-рано тя влезе в сила и в доболничната помощ. По-това време д-р Миндов вече бил участъков лекар със заплата 134.00 лева – пари, колкото човек да си плати битовите сметки и да ги купи карта за градския транспорт.
Независимо от трудните години
от времето на прехода и след това, той твърди, че не би заменил професията си с никоя друга. Общопрактикуващ лекар е и съпругата му д-р Наталия Евтимова. Синът им е в шести клас и все още няма идея какъв иска да стане. Двамата обаче са решили, че ако той поиска да следва в чужбина, няма да го спрат и дори ще му помагат финансово. До тогава обаче има още време и д-р Миндов не губи надежда, че животът в България може да стане по-добър, хората да имат сигурност и да живеят по-спокойно.
Увереност му дава достойни българи
от миналото и спомените за тях. Самият той произлиза от род, дал не една и две личности с призвания, допринесли много на обществото. Имената им се помнят и до днес. В спортните среди знаят името на неговия баща – д-р Тодор Миндов – лекар на националния отбор по борба. Заслужилият царски офицер Георги Миндов, отървал т. нар. Народен съд на косъм, е негов дядо. Народният артист от миналото Мирослав Миндов му е чичо.
Д-р Георги Миндов е непримирим със случващото се в последните дни в парламента.
Огорчен е и се надява в следващото,
46-то Народно събрание депутатите да работят отговорно и с повече политическа култура. Самият той няма хоби. Казва, че свободното си време прекарва най-добре, когато пътува независимо дали в страната или в чужбина. И отсега мечтае за лятната отпуска и един отморяващ преход в Рила.
Оптогенетиката – заслужената Нобелова награда
Напуснаха ни две значими имена
Един българин в света на атомите
Чумата – между историческата памет и съвременната медицина
Мърквичка с първа картина на БМЧК
Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро
Муза облечена в болка
Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията
Завръщане с мисия
