Монополите и държавата са основните проблеми в здравеопазването

Трябва да можем да избираме между различни фондове, така че демонополизацията е верният път, казва д-р Николай Болтаджиев

Снимка: Капитал

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Проблемите са не само на частните, а на всички болници. Всъщност, те са навсякъде и се коренят в политиката на здравеопазването, като причините са в монополите и в държавната свръхрегулация. Конкретно за болниците, най-големият проблем е оскъпяването на дейността чрез медицинските стандарти, които поставят изисквания за брой персонал, за излишна апаратура, за ненужни структури в лечебните заведения. И не само че не водят до качество, а напротив, влошават го. Мога да дам пример - до въвеждането им в касата оставаха по 800 млн. лв. на година, а след това парите започнаха да не стигат.

Така че от една страна е административно оскъпената здравна услуга чрез стандартите, а от друга страна имаме лимити, като нямам предвид само фиксираните бюджети на болниците. Имаме и втори лимит - здравната карта, която ограничава броя на леглата, и трети - въведеният преди няколко години задължителен болничен престой. Тази година той е значително удължен по различни клинични пътеки. Даже да се премахнат фиксираните бюджети на болниците, остават тези два лимита, които от една страна намаляват леглата, а от друга удължават престоя на пациентите и фактически болниците не могат да поемат пациенти на тези легла. Това също е един много тежък лимит, който за някои клиники може би е по-лош и от финансовите ограничения, защото по този начин съществува възможност да не се достигне определеният бюджет. Тоест основните проблеми са два – административно наложените огромни разходи на болниците и невъзможността чрез лимитирането да се финансира дейността.

- Очаквате ли новият министър да отмени стандартите?

- Новият министър е в течение на цялата система на здравеопазването, защото той започна реформата и му е ясно какви са проблемите. За съжаление се опасявам, че няма да може за това кратко време и без парламент да оправи всичко. Стандартите също са едно бреме, което много трудно може да промени, тъй като е нужно технологично време да се направят истински стандарти за качество. Тези в момента са само за количество. Необходимо е министерството да възложи на специалистите да ги подготвят, но няма как това да стане бързо. Министър Семерджиев може да даде посоката, да даде една пътна карта на следващия министър, но няма да има време за всичко.

- Какви са механизмите лимитите да бъдат смекчени чрез Националния рамков договор за 2017 г.?

- Лимитите са залегнали в бюджета на НЗОК, затова въпреки че министърът има желание, няма как да ги отмени. Той обяви, че ще търси начини да бъдат смекчени чрез НРД. Има различни механизми, примерно да са за тримесечие, да могат да се прехвърлят пари от един месец в другия. Може при излишък в една медицинска област, да се прехвърлят в друга и т. н. Има много напълно законови начини чрез рамковия договор да се облекчат бюджетите на болниците, но пак казвам, че съществуват и други лимити. Задължителният болничен престой не е изискване нито на закон, нито на наредби, така че може да отпадне. Той е в ущърб и на пациента, и на лечебното заведение. Мога да го обясня по-просто – при една операция на коляно пациентът може да се изпише още на другия ден, но той трябва да лежи една седмица в болницата. В същото време ако се наложи друг пациент да остане по-дълго по медицински причини, той вече тежи, защото не може да се приеме друг, тъй като всички останали легла са заети. Затова с новия рамков договор този престой може да отпадне, няма друг нормативен акт, който да го налага. Ако погледнем от друга страна, задължителният престой е принудително въдворяване. Знаем, че по конституция и по закон принудително въдворяване се прави по особен ред. Така че това е грубо нарушаване на човешките права. Всеки един от нас е задължително здравно осигурен, а срещу това получава принудително въдворяване в лечебно заведение.

- Има ли ясни правила, по които се разпределят бюджетите на болниците?

- Досега нямаше ясни правила. Предишният Надзорен съвет, защото сега съставът е променен, решаваше еднолично. Даже има едно определение на съда по наше дело, в което се казва, че Надзорът на касата е иззел функциите на парламента като преразпределя бюджета по друг начин, а не по този, по който депутатите са го направили. Ето това е прозрачност! Мога да дам и друг пример. На 28 декември трябваше да подпишем задължително анекси с 15% по-ниски бюджети за м. декември при условие, че ние вече сме ги изработили. Така изкуствено ни отрязаха 15% от вече извършената дейност. Завели сме дела, включително и нашата болница, но за мен това си е чисто своеволие на Надзора.
- Какви очаквания имате от политическите партии?

- Първо очакваме да ни разберат, защото в противен случай разговорите ще бъдат излишни. Да разберат диагнозата и да потърсят лечение за нея. Очакваме най-после да намерят правилната посока, в която да върви здравеопазването. Досега всички политически партии правиха грешки. Вървяха в невярната посока.

- Смятате ли, че е възможно да се постигне консенсус между различните визии за реформи и дали ще се спазва след изборите?

- Не знам дали е възможен консенсус, но предизборно поне ще бъде потърсен. Какво ще стане след изборите, ще видим. Обикновено не се случва това, което се обещава. Добре е да се стигне до единни позиции за децентрализация на системата, демонополизация изцяло на здравната каса, осигуряване на конкурентната среда и оттегляне на държавната диктатура от лечебното здравеопазване. Държавата да се погрижи за общественото здраве, където й е мястото. Само тогава може да има положителни резултати за системата. 

- След изборите очаквате ли сериозни промени в здравната система?

- Не знам какво да очаквам. Има една непредсказуемост в цялата система, но дай Боже след като бъде зададена правилната посока, следващият министър да я продължи. Тогава наистина може да има нещо положително. Но това, което се направи в продължение на години, за да се стигне до апогея „министър Москов", видяхме до какво води – до ниско качество, административен терор, оскъпяване на услугата. Води до недоволни пациенти и недоволни лекари. Надявам се сега, след като се върнахме в изходна точка и тръгваме в посоката, която беше зададена при създаването на модела, да продължим напред и резултатът да е добър.

- ГЕРБ обявиха, че вече са за демонополизация на здравната каса. Вие какво предпочитате – повече здравни фондове или надграждащ модел?

- Ние сме за демонополизация, но интересно е защо те сега се сетиха за това. Досега държаха на този монопол, дори одържавиха касата и го направиха и политически. Именно те, ако не се лъжа, въведоха избора на управителя на касата да става от парламента. Освен това ГЕРБ показаха, че предизборните обещания са си просто предизборни обещания. Но аз смятам, че е необходима спешна демонополизация, защото проблемите в системата ескалираха и много голяма част се дължат точно на монопола на НЗОК. Трябва да можем да избираме между различни фондове, да избираме този, който предлага най-добра услуга на най-ниска цена, който предлага качество. Така че това е верният път.

- Междувременно какво, според вас, трябва да направи спешно служебният министър?

- Най-важното е да смени посоката – от административна диктатура и еднолични решения към свободна конкуренция, разбира се регламинтирана. И да остави здравеопазването с по-малко административно налагани регулации. Само това може да подобри услугата и да повиши качеството. Освен конкуренция, друг механизъм за това не знам.