Ваксината пази не от инфектиране, а от боледуване

При новите видове на вируса се надяваме, че имунизирането ще предотврати поне тежките случаи, казва проф. Радостина Александрова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Ваксините и новите видове на вируса

За разлика от Британския, Южноафриканският, Бразилският и Нигерийският варианти притежават поне една мутация (Е484К), за която се предполага, че може да намали неутрализиращия ефект на антителата, създадени срещу традиционните варианти на вируса, а съответно и при прилагането на наличните ваксини. В допълнение към тази мутация, нигерийският вариант съдържа и други мутации, които биха могли да му помогнат да „бяга" от имунния отговор. Бразилският вариант пък предизвика сериозно огнище в области (Манаус) – една от най-горещите точки на COVID-19 в света, където до октомври 2020 г. почти три четвърти от населението вече се е срещало със SARS-CoV-2. И точно когато се очаква ситуацията да бъде „укротена", броят на новите случаи, включително на тези, които се нуждаят от болнично лечение, започва рязко да нараства, установени са случаи на реинфекция. Виновен за новото огнище се оказва Бразилският вариант Р1. Това, което ни дава глътка оптимизъм, е фактът, че неутрализиращи антитела се изграждат срещу различни участъци на т.нар. "шипче" – израстък върху обвивката на SARS-CoV2 (S-белтък), който е отговорен за навлизането на вируса в клетката и е основна мишена на образуваните неутрализиращи антитела. Неслучайно именно S-белтъкът (и особено участъкът от него, който директно взаимодейства с входната врата на вируса върху клетката – т.нар. рецептор) е основният играч в разработваните срещу COVID-19 ваксини. Антитела се образуват срещу различни участъци в него и дори в някой от тях да настъпи промяна и антителата да не го разпознават вече, антителата срещу останалите участъци би трябвало да продължат да работят. Да не забравяме и за клетъчния имунитет – другото рамо на имунния ни отговор, той също би трябвало да е активен. Надеждата е, че дори ваксината да не е в състояние да предотврати напълно настъпването на заболяване, силите й ще са достатъчни, за да предотврати тежките случаи. Във всички случаи обаче нямаме право на илюзии и грешки и заключенията ни трябва да се основават на сериозен доказателствен материал.

Клиничните проучвания

При някои от вече получилите разрешение за спешна употреба ваксини (напр. Pfizer/BioNTech, Moderna) изпитванията приключиха преди разпространението на новите варианти. Клиничните проучвания при други ваксини обаче започнаха по-късно и те успяха да влязат в директен сблъсък с новите варианти на SARS-CoV-2. От фирмата Novavax, чиято ваксина (т.нар. белтък базирана ваксина) е в трета фаза на клинични изпитвания и резултатите вече се обсъждат от Европейската агенция по лекарствата, съобщиха, че ефективността й във Великобритания е 89% - при това в среда, в която над 50% от случаите са причинени от Британския вариант на SARS-CoV-2. Резултатите от проучване в Южна Африка показват 60% ефективност. За сравнение, ефективността на тази ваксина срещу традиционните варианти надхвърля 95%. Ваксината на Johnson&Johnson, която наскоро получи разрешение за спешна употреба в САЩ и в момента е в процес на разглеждане от Европейската агенция по лекарствата, също представи данни за висока ефективност, при това и в райони, където е разпространен Южноафриканският вариант.

Една или две дози

Първата доза ваксина запознава имунната система с антигени на съответния вирус и й помага да подготви защитата си срещу него. Около две-три седмици са необходими за изграждането на имунния отговор. Втората доза опреснява паметта на имунната система и й дава възможност да увеличи качеството и количеството на антителата, използвани за борба с вируса, да активизира клетъчния имунитет. В случая на ваксините срещу COVID-19 на Pfizer-BioNTech и Moderna, втората доза (която се прилага съответно след 3 и 4 седмици) увеличава защитата от 60% на приблизително 95%. Преобладаващата част от ваксините срещу COVID-19 се прилагат в две дози, тази на Johnson & Johnson е в една. С повече от една доза се прилагат и голяма част от останалите познати ни ваксини. Тук е моментът дебело да подчертаем, че при поставянето на която и да е ваксина трябва строго да се спазва установената при клиничните проучвания и утвърдена от съответните регулаторни институции схема на приложение (брой дози, интервал между тях и т.н.).

Имунитет след инфекция

Имунният отговор срещу SARS-CoV-2 не е изцяло проучен. До момента данни от сериозни публикации показват, че имунитетът при преболедувалите се запазва поне в рамките на 6-8 месеца. Това не означава, че изчезва тогава. Просто информацията, с която разполагаме, по чисто технически причини е за такъв период. И непрекъснато се актуализира. Не са много вирусите обаче, които предизвикват доживотен имунитет (сред тях са причинителите на едрата шарка, която е ликвидирана през 1980 г., на морбили и паротит. Напълно е възможно е имунитетът срещу SARS-CoV-2 също да е временен. Във всеки случай имунитетът срещу други човешки коронавируси, които предизвикват обичайни настинки, е краткотраен и реинфекции се наблюдават след 6 -12 месеца. Не е ясно и дали тежестта на протичане на инфекцията със SARS-CoV-2 оказва влияние върху продължителността и ефективността на имунния отговор. Тук е моментът дебело да подчертаем, че при поставянето на която и да е ваксина трябва строго да се спазва установената при клиничните проучвания и утвърдена от съответните регулаторни институции схема на приложение (брой дози, интервал между тях и т.н.).

Ваксиниране при антитела

На този въпрос също няма категоричен отговор. Центърът за контрол на заболяванията в САЩ преди време препоръча ваксинирането на преболедувалите да става 3 месеца по-късно, тъй като през този период рискът от реинфекция е най-нисък. Немски лекари посочват 6 месеца. Пак на страницата на CDC съветват преболедувалите COVID-19, които са лекувани с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма срещу вируса, да бъдат ваксинирани най-рано три месеца по-късно. Провеждането на подобна терапия през последните 90 дни обаче не е контраиндикация за поставяне на ваксина срещу COVID-19. Идеята за необходимостта от посоченото забавяне е желанието да се минимизира вероятността (ако има такава) пасивната имунотерапия (чрез реконвалесцентна плазма или моноклонални антитела срещу SARS-CoV-2) да попречи в някаква степен на ваксината да изгради оптимален имунен отговор. Проучаванията в тази област продължават. Пак на страницата на CDC напомнят, че преболедувалите COVID-19, които са лекувани с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма срещу вируса, може да бъдат ваксинирани най-рано три месеца по-късно. Появиха се публикации, според които при преболедувалите COVID-19 е достатъчно прилагането само на една доза ваксина. Ваксинирането няма да навреди на хората, които вече са преболедували – при ваксиниране не се изисква тест за установяване наличието на инфекция в момента или присъствие на вече изградени антитела. Целта е да се намери оптималното решение при тях, за да се гарантира най-добрата им защита. В същото време е нужно спешно да се осигури достъп до ваксина на максимален брой хора, които все още не са се срещали с вируса. Ограничаването на разпространението на SARS-CoV-2 (посредством спазване на мерките и ваксинация) е и начин да намалим мутационната му изменчивост и възникването на нови варианти. Това е така, тай като мутациите във вируса възникват по време на размножаването му – тогава, когато се синтезират необходимите за следващото вирусно поколение РНК молекули. Не мисля, че някой е в състояние да определи минималното ниво на антитела, коeто би ни гарантирало защита срещу боледуване от COVID-19. Да не забравяме и това, че изградените срещу традиционните варианти на вируса неутрализиращи антитела свързват по-слабо новите варианти, например Южноафриканския. Нищо лошо няма да се случи, ако ваксината се постави в момент, в който човек има антитела. Смисълът на втората доза на ваксината, и въобще на следващата доза, е да опресни паметта на имунната ни система, да я активира допълнително. Подобно подсещане ще помогне и на изградения при преболедуване имунен отговор. Поставянето на двете дози на ваксината на определен интервал от време се прави с цел да се постигне най-оптимален ефект на защита. Публикувана на 19. 02. 2021 г. статия в списание "Lancet" показа, че при поставянето на втората доза на ваксината на Astra Zeneca 12 седмици след първата, ефективността е над 80%. Ако интервалът между двете дози е по-кратък от 6 седмици, ефективността е 55%.

Инфектиране след ваксина

Това не е нещо ново, наблюдава се и при други ваксини. Дължи се на различни причини, сред които особеностите на нашата имунна система, доколко „напрегнат", т.е. активен, е имунният ни отговор срещу съответния вирус при срещата с него. Ваксината ни предпазва не от инфекцията, а от боледуването. Казано с други думи, когато вирусът попадне в организма, предварително изградените срещу него антитела трябва да го „прихванат" и да му попречат да причини заболяване, клетките на паметта трябва да се активират и да произведат бързо нови и високоефективни неутрализиращи антитела. Това е и смисълът на повторната доза – да допринесе за добрата „бойна готовност" на армията от неутрализиращи антитела, както и на клетките на паметта, които ще осигурят защитата ни. Дори да не успее да възпрепятства напълно боледуването, ваксината предотвратява разгръщането на тежка клинична картина, настъпването на усложнения и смъртните случаи. Само за сравнение, ваксината срещу хепатит В вируса също не успява във всички случаи да предотврати острата инфекция, но при напълно имунизираните хора тя изцяло елиминира опасността от хронифициране на заболяването и настъпване на тежки и животозастрашаващи усложнения.
Какво да очакваме през третата вълна на КОВИД у нас според проф. Александрова, четете в четвъртък