Празната торба със здравни обещания

Ако искат да реализират програмите си, партиите ще трябва да се откажат от приходите си

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Амбициозни бяха предизборните програми в сферата на здравеопазването на всички политически партии, които ни управляваха през годините. Голяма част от техните обещания - като по-добър достъп до качествено лечение, въвеждане на електронно здравеопазване, по-добра спешна помощ и по-малко доплашане, са общи за повечето. Интересното е, че въпреки това, нищо от това не стана факт и до днес.

Двете основни партии, които ни управляваха през последните години – ГЕРБ и РБ, обърнаха сериозно внимание на здравеопазването в платформите си. Частта, която бе реализирана на практика обаче е малка, въпреки хиперактивността на ексздравния министър Петър Москов.

В сферата на профилкатиката в предизборната програма на ГЕРБ за 2014 г. бяха заложени доста точки –

въвеждане на нов модел социално-здравни грижи в извънболничната помощ, програми за борба с хроничните заболявания и рисковите фактори, които водят до тях. Също така ранното приучване на хората към здравословен начин на живот и разширяването на профилактичните прегледи и скрининговите програми. Всички тези мерки са изключително важни и хубави, но за съжаление останаха само на хартия. Едва в края на предсрочно приключилия мандат се заговори за реимбурсиране на ваксина за ротавирусни инфекции и включване на цитомазка в пакета на НЗОК. Това е доста далече от реализирането на програми за профилактика. За двете години обаче бяха осъществени някои от обещанията, като осигуряването на достатъчно средства за репродуктивно здраве, развитие на мрежата от здравни медиатори в страната и на деинституционализацията на домовете за деца с увреждания.

В сферата на извънболничната помощ, според програмата на партията, трябваше да се въведат мерки, които да намалят броя на незаетите практики на джипитата, да се прехвърли тежестта на финансирането от капитацията към дейността, както и да се развият дежурни практики за осигуряване на непрекъснат достъп до медицинска помощ. За съжаление и тези неща останаха в сферата на обещанията, но за първи път от бюджета на касата бяха насочени повече средства за извънболничната помощ.

Нереализирани се оказаха и доста от обещанията за развитие на болничната помощ.

Макар че след бурни дебати се въведе задължителна здравна карта, тя не послужи, за да се планират финансовите ресурси на касата. Такава роля не изигра и селективното договаряне на НЗОК, което също остана само проформа. Други от намеренията - като напредване по въвеждането на ДСГ и единни стандарти за управление на лечебните заведения, останаха без реализация, дори на теория.

За сметка на това обаче, обещанията в лекарствената политика се оказаха изпълнени почти на 100%.

През изминалите две години се въведоха както оценка на здравните технологии, така и отстъпки при лекарствата, които плаща касата. Ако приемем, че опитите за генерично заместване при изписването на лекарствата е прогенерична мярка, то действия имаше и в тази посока.

Известни успехи се отбелязаха и в обещаното кадрово и материално обезпечаване на спешната помощ. Там се повишиха заплатите и се осигуриха 150 млн. лв. за купуване на линейки и ремонтиране на филиали и спешни отделения с евросредства. Въвеждането на парамедиците в системата обаче отново остана за следващите преизборни програми.

Опитите за създаване на е-система катастрофираха в пръстовия отпечатък на Петър Москов.

Въпреки че беше част от Реформаторския блок, ексздравният министър не успя да реализира и повечето от обещанията на собствената си политическа сила. Без резултат останаха идеите на съпартийците му за премахване на системата с направления и въвеждане на индивидуален пакет за доболнична помощ. Помен няма и от формирането на регионални здравни консорциуми, а преструктурирането на лечебните заведения и приватизацията се трансформираха в задължителни лимити на всяка болница, чиито размери се нарушаваха само за малцина избраници.

Промяна в статута на НЗОК и превръщането й в инструмент за осигуряване на базов пакет от медицински услуги на гражданите също претърпя крах. Без последици остана и „въвеждането на втори доброволен стълб от конкуриращи се частни фондове, който да покрива сегашните дефицити на НЗОК". И тук системата остана в досегашния си вид със система от застрахователни фондове, които не знаят какво покриват. За формиране на фонд, съфинансиращ лекарствата на пенсионерите, пък дори не се заговори. Едно от обещанията на РБ обаче все пак бе изпълнено – направиха се първите крачки за заплащане на еднакви здравни вноски от държавата и реалния сектор.

Провалът в изпълнението на предизборните обещания не е запазен патент на „дясното",

то важи със същата сила и в пространството – център-ляво. Доказателство за това е разликата в предизборните програми на БСП и ДПС, и изпълнението им през последното им управление през 2013 г.

Предизборната платформа на левицата за тогавашния период също беше впечатляваща. Партията предлагаше да направи „здравеопазване с грижа за хората", което трябва да включва възстановяване на диспансерната форма за наблюдение на социално значимите заболявания и на поликлиничното обслужване, да премахне лимитите за направления и делегираните бюджети за болниците. Също така да улесни специализацията на младите лекари, да въведе единна методика за оценка на труда на лекарите в болниците, да създаде фонд за социално слабите, а публичните средства да се разпределят на принципа на равнопоставеност и лоялна конкуренция, което означава, че „договорните партньори на НЗОК не бива да получават допълнително заплащане от пациентите". Друго от обещанията на БСП бе по-голямата част от цената на предписаните лекарства за хронично болни да се плащат от здравната каса. Въпреки че всички тези идеи звучат добре и част от тях вече стана ясно, че изповядва и „дясното", нито една не бе осъществена.

И БСП обаче успя да реализира някои от обещанията си. Левицита оправда заявките си да обърне специално внимание на майчиното и детското здравеопазване, както и да реновира на спешната помощ. По това време се възстановиха финансовите стимули за общинските болници в труднодостъпните региони и такса "джипи" за пенсионерите стана 1 лев.

Кошницата с обещания на ДПС традиционно е по-малка,

а централно място в нея заема демонополизацията на НЗОК. Също така там залагаха много на въвеждането на електронното здравеопазване с електронни досие, карта, рецепта и направление и на развитието на спешната помощ. Равносметката и тук е ясна. Остава ни само надеждата, че след следващите парламентарни избори партиите ще намерят начин да стигнат до общата рецепта за подобряване на здравната система и най-накрая да я реализират. Ако не знаят накъде да тръгнат, може просто да направят контрола в системата истински, така правилата ще важат за всички еднакво. Само че това означава да редуцират и собствените си приходи. Интересно дали ще посмеят.