Сертификатът за ваксинация не е дискриминация

Създаденият имунитет е повече от 9 месеца, възможно е да продължава и години, казва доц. Нина Янчева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Препоръките за одобрените до момента ваксини, е да се правят две дози през определен интервал от време. С втората доза се постига по-напрегнат имунитет. В момента основен проблем е обхващането на по-голям процент от населението от ваксинационния процес, същевременно производствата и доставките на ваксини все още не са достатъчни. Затова се правят проучвания доколко само с една доза на ваксина може да се постигне добър имунитет. Ваксината на „Johnson & Johnson", която се очаква да бъде одобрена, е с еднократно поставяне. Данните до момента показват ефективност между 66 и 72 % за предпазване от леко или средно тежко заболяване и 85% ефективност за превенция от тежко заболяване, хоспитализация и летален изход. И трите ваксини, които се прилагат у нас за момента предпазват от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и смърт. При ваксините с механизъм на действие, основан на информационна РНК, каквито са на Phizer/Biontech и Moderna, ефективността за превенция от симптоматично заболяване след втората доза на ваксината е съответно около 95 и 94,1 на сто. Има данни, че още след първата доза на ваксините, превенцията от симптоматично заболяване е над 50 процента. Натрупващите се данни за ваксината на Oxford/AstraZeneca показват, че ако поставянето на втората доза се забави след три месеца, тоест след дванадесетата седмица, общата ефективност се повищава на около 82,4 на сто. Докато при по-къс интервал, например в рамките на шест седмици е около 60 -70 процента. Имаше опасения дали тази ваксина е подходяща за хората над 65-годишна възраст. Даже в някои страни, например Швейцария, все още се отлага одобрението й.

- Да си я поставят ли?

- В първоначалните проучвания за одобрение на тази ваксина не е имало достатъчно хора от тази възрастова група. Сега във Великобритания голяма част от населението е ваксинирано с нея и има данни и от САЩ, където в момента се провеждат по-мащабни проучвания. Резултатите до момента показват, че ефективността й при хората на възраст над 65 години е сравнима с тези на другите проучвани възрастови групи.

- Много дискутиран е въпросът колко време продължава създадения след ваксинация имунитет. Какво показват последните данни?

- Не е изминал достатъчен период, за да се направят такива категорични заключения. Засега се смята, че създаденият имунитет продължава повече от девет месеца. Колко точно трае той, ще може да се каже когато има повече данни от по-продължителен период. Възможно е да продължава и с години.

- Дали шест месеца, когато създаденият имунитет вече започне да намалява, човек може да се ваксинира само с една доза или трябва да му бъдат приложени отново две?

- Възможно е тази коронавирусна инфекция да стане сезонно заболяване, подобно на грипа. В такъв случай може да е необходима ежегодна еднократна ваксина. За момента обаче няма достатъчно данни. Това са само хипотези. Практиката занапред ще каже дали те са верни или не.

- Ясно е, че преболедувалите КОВИД-19 със създаден имунитет, няма нужда да бъдат ваксинирани. Ако обаче някои от тях, който с високи нива на антителата го направи, какво може да се случи? Опасно ли е?

- За момента се препоръчва, ако се прилага ваксина на преболедували, тя да се приложи най-малко след 3 месеца от боледуването. Особено важно е този период да се спази при проведено лечение с плазма или моноклонални антитела. Има данни, че за поддържане на напрегнат имунитет ще е достатъчна само една „бустерна" доза. Това не е нещо ново в инфектологията. Такива „бустерни" дози ваксини се прилагат през различен период от време – 5-10 години за позддържане на напрегнат имунитет и срещу други инфекциозни заболявания – например хепатит В.

- Бяха изнесени данни, макар и за единични случаи, в които ваксинирани се заразяват. На какво се дължи това?

- Както показват данните до момента, ваксините не са със 100-процентна ефективност. Имунната система на всеки човек е индивидуална. Има хора, при които въпреки ваксината не се изработва достатъчен хуморален или клетъчен имунитет срещу вируса. Особено такива с имуносупресивни залобявания или на имуносупресивна терапия. Затова е възможно да се случи инфектиране, въпреки ваксината. Във всички случаи обаче анализите показват, че всички ваксини препазват в голям процент от тежко боледуване и от летален изход. Тоест дори да има инфектиране при ваксинирани хора, смята се че заболяването ще протече значително по-леко.

- След английския вариант, който е заразен много за младите хора, беше изолиран и нюйоркски, засягащ предимно по-възрастните. На какво се дължат тези възрастови предпочитания при SARS-CoV-2?

- Това не са нови щамове, а варианти на вируса. Дължи се на факта, че коронавирусите са вируси с висока изменчивост. Склонноста да мутират е характерна особеност на всички РНК-вируси. Производителите на ваксините, особено тези, чиито механизъм на действие е с информационна РНК, твърдят, че могат да реагират бързо на тези промени, в рамките на няколко месеца, поради технологията на ваксините. Така, те могат да бъдат адаптирани към новите варианти и съответно да са ефективни и срещу тях. Казано накратко, да бъдат разработвани ежегодно, подобно на противогрипните ваксини.

- С какво се обяснява резаразяването в кратък период? Вече има такъв случай и в България.

- Реинфекциите са сравнително редки в световен мащаб. Трябва да се направят по-подробни генетични анализи, за да се докаже, че това е реинфекция. Възможни са и фалшиво положителни резултати на PCR тестовете, тоест първоначално положителния резултат да не е бил верен и пациентът реално да не е бил инфектиран, особено случаи в които не е имало симптоми на заболяването. Категорично потвърдените случаи на реинфекции се дължат на неадекватен имунен отговор при първоначалното инфектиране на човека или реинфекция с нов вариант, който съществено се различава генетично от предишния вариант, с който е бил инфектиран пациента. И в тази насока тепърва ще се натрупва информация. Данните сочат, че 95% от хората произвеждат антитела две седмици след началото на КОВИД-19, като е възможно обаче антителата срещу коронавируса да намалеят с времето и хората да станат отново податливи на заболяването. Според други учени имунитетът се запазва в продължение на години или десетилетия, а по-вероятната причина за реинфекция е, че тези хора не са развили надежден антителен отговор при първата инфекция. Антителата обаче не са единствената съставка на имунния отговор на човека Проучванията показват, че както В-клетките, така и Т-клетките (участващи в т.нар. клетъчен имунитет), образувани при хора с КОВИД-19, също вероятно ще останат в дългосрочен план. Установено беше, че хора които са преболедували тежкия остър респираторен синдром, причиняван от прехвърлилия се през 2002-2003 г. от животни към човека SARS-CoV все още имат клетъчен имунитет. За SARS-CoV-2 все още няма достатъчно натрупана информация, за да бъде категоричен който и да било анализ по отношение на имунитета. Това тепърва ще се изяснява. Хората не бива да се безпокоят, науката напредва и пандемията ще бъде овладяна. Ваксините предпазват от тежко протичане на заболяването и от смъртен изход. Те не могат да предпазят в 100 % от инфектиране, но дори това да се случи, то ще протече безсимптомно или много по-леко. Все още обаче никой не може да каже колко точно ще се задържи създаденият имунитет. Към момента учените изследват и анализират и доколко един ваксиниран човек може да бъде източник на заболяването и кога.

- Какво показват първоначалните изследвания?

- Показват, че близо 90% от ваксинираните с ваксината на Phizer /Biontech не могат да бъдат безсимптомни носители на вируса, респективно източници на заболяването, което е оптимистична новина. Тези данни са на базата на големия процент васинирани в Израел (близо 40 % от населението и над 90 % от хората в рисковите групи). За останалите ваксини също се правят такива анализи, но все още няма достатъчно информация. Първоначалните данни сочат, че и при ваксиниране с Moderna, или с Oxford/Astra Zeneca възможността за безимптомно носителство на вируса намалява значително.

- Мнозина смятат, че след като вече са ваксинирани, скоро и с втората доза, маските ще станат излишни. Кога можем да забравим за тях?

- Все още не може да се каже кога ще можем да ги махнем, защото не е достигнато добро ваксинационно покритие на населението в целия свят. Препоръките за момента са дори и ваксинираните да спазва правилата за дистанция и носене на маска в затворени помещения при наличието на повече хора.

- Какъв процент от населението трябва да бъде имунизирано, за да постигнем колективен имунитет?

- Хипотезите са за над 70 % от населението да е преболедувало или ваксинирано, но и това не е категорично. Вероятно процентът ще варира в зависимост от населението, което е обхванато от ваксините, от вида на ваксините, от социални и други фактори. При други респираторни инфекции, като например морбили, колективният имунитет трябва да е над 95 % ваксинирани, за да бъдат предпазени от заразяване неваксинираните.

- При темпа на ваксинациите и инфектираността у нас, създаващи имунитет, след колко време виждате да постигнем колективен имунитет?

- Историята ни показва, че пандемиите в миналото, включително и тази от испанския грип, продължават между две и три години, с няколко вълни. Не мога да се ангажирам с конкретен период. Това зависи и от темповете на ваксинациите, от това какъв процент от населението е преболедувало и има имунитет. Относно ваксините притесненията бяха, че тези 16% от страните в света, които са с висок социално-икономически статус могат да си позволят да закупят по-голямото количество ваксини, за да ваксинират масово населението си. Така осталите 84% страни, които са с ниски и средни доходи няма да успеят да постигнат оптимално ваксинално покритие на населението. Затова се създаде програма – COVAX , за да има по-равномерно разпределение на доставките на ваксини в целия свят, да се ускори процесът на васиниране и съответно овладяването на пандемията. COVAX има за цел глобално сътрудничество за ускоряване на разработването, производството и справедлив достъп до тестове, лечения и ваксини за КОВИД-19. Ръководи се от Gavi, Коалицията за иновации за готовност за епидемия (CEPI) и СЗО. Целта е да се ускори разработването и производството на ваксини КОВИД-19 и да се гарантира справедлив достъп за всяка държава в света.

- Според Вас по-силна ли е сегашната пандемична вълна от очакваното?

- Надявам се, че в България няма да има толкова хоспитализирани и починали, както през м. ноември и декември 2020 г. Факт е, че ваксинирането започна и една част от хората вече са ваксинирани с една или две дози, както и не малка част са преболедували, което предполага че ръстът на заболели занапред ще намалява.

- Този сезон грипът ли ни отмина или КОВИД-19 фокусира цялото внимание върху себе си?

- В Южното полукълбо беше установено, че поради преобладаващите случаи на КОВИД-19, тези на грип са значително по-малко. Не мисля, че се дължи на това, че се взимат по-малко проби за грип. Има вероятност, когато доминира един респираторен вирус, другите да се срещат по-рядко. Освен това, никога толкова масово не са носени маски и не са спазвани такива стриктни правила за дистанция и изолация. Това също оказва влияние за ограничаване на въздушно-капковите инфекции. Този сезон не виждаме масово не само грип, но и други рестираторни инфекции.

- Има хора, които се страхуват, че коронавируса и грипа ще се кръстосат. Възможно ли е това?

- Това няма как да се случи, защото са различни вируси. Теоретично е възможно човек по едно и също време да се зарази и с двата вируса. Няма доказателства, че инфекцията с единия вирус може да доведе до невъзможност за инфектиране и с другия, още повече, че по време на едната или другата инфекция, човешкото тяло е в състояние на имунна супресия. Затова има предпоставки за допълнителни инфекции – не само вирусни, но и бактериални.

- От 1 март се отварят заведенията. Притеснява ли Ви това, като лекар?

- Ако човек няма индивидуалната отговорност да пази себе си и своите близки, каквито и мерки да бъдат наложени, ефектът ще е един и същ. Видяхме, че и в периода на стриктни карантинни мерки в много от ситуациите те не се спазваха. Носенето на маски и дистанцията най-малко от 1,5 м редуцира възможността за предаване на инфекцията с поне 50 процента. Даже според някои проучвания и до 65на сто. Препоръчват се т.нар. медицински или хирургични маски, които са за еднократна употреба и т.нар N95 маски, тип респиратори, които също са за еднократна употреба, но има възможност да се дезинфекцират и използват неколкократно. Последните не се препоръчват за масова употреба, а само за медицински специалисти в рискова среда. Медицинските маски са достатъчно ефективни. Те са еднократни и не подлежат на манипулации, като гладене и пране. Позитивната страна на пандемията е, че все пак хората се научиха да спазват мерките на дезинфекция. Така се предпазваме не само от коронавируса, но и от други инфекции.

- Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че до три месеца се очаква ЕС да бъде технически готов за въвеждане на единен номер за хората, които са ваксинирани срещу КОВИД-19, преболедували са или са дали отрицателна проба при изследване. Как ще коментирате въвеждането на този единен номер?

- Смятам, че това ще улесни пътуването и е част от мерките за контрол на пандемията. И до момента съществуват практики за някои страни да се изисква документ за определени ваксинации. По този начин все пак ще се поддържа някакъв контрол върху разпространението на заболяването. Видяхме, че именно поради закъснелите ранни мерки на локализиране и ограничаване на инфекцията в Китай, това доведе до глобално разпространение на COVID-19.

- България се появиха мнения, че сертификатът за ваксиниране, който вече се издава у нас е вид дискриминационна практика. Как ще отговорите на тези мнения?

- Ще отговоря, че никой не се оплаква от дискриминация, когато се изискват такива сертификати за други задължителни ваксинации за влизане в САЩ например, или за ваксина за жълта треска, необходим при посещения на някои страни в Африка и Южна Америка. Смятам, че такъв сертификат поетапно ще бъде въведен като необходим за пътуване в редица страни. И ако искаме да сме част от света, трябва да се съобразяваме с необходимите правила. Все пак в случая става въпрос не само за индивидуален риск от инфектиране, но и за контрол на инфекцията в глобален план.