Пандемията промени значението на думата щастие

Призовавам колегите си да влязат в КОВИД-отделенията, това ще има огромна полза и за самите тях, казва Мария Кожухарова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Благодаря. Много се изненадах от връчването на тази награда. В Медицински универистет-София учат изключителни студенти и изборът на само един от нас е много трудна и отговорна задача. Щастлива съм, че журито избра мен, защото това отличие значи много!

- Как се става „Студент на годината" в годината на пандемия?

- Както и по всяко друго време. Медицината е специалност, за която почивни дни няма. Клиничната и научната дейност не могат да бъдат спряни от пандемия, даже напротив само биха се развивали в нови насоки. Откакто работя и в ковид отделение, видях колко уникален е този вирус и как за дълго време ще остане в полезрението на медицинските специалисти.

- Журито присъжда тази награда за академични успехи, афинитет към научни разработки и открития и други постижения. Разкажете за
вашите?

- Имам три статии, които са предимно с гинекологична тематика, участвала съм в няколко конгреса, за жалост всички те бяха онлайн и това малко попречи на истинската среща между колеги и обмяната на опит и информация. Също така спечелих първа награда за постер за Световния ден на биоетиката. Но това, с което смятам, че трябва да дам пример е работата ми в Ковид отделение. Надявам се повече млади колеги да проявявят интерес и да „ударят по едно рамо", защото освен ползата за пациентите ще има огромна полза и за тях самите, тъй като работата е интензивна и много интересна.

- На кого бихте дала вие награда тази година и за какво?

- Не мога да посоча само един човек. Бих я връчила на всеки млад колега, който е мотивиран, който иска да се развива и който усеща медицината като призвание, а знам, че в Медицински университет – София има много такива хора!

- Как се учи медицина по време на пандемия?

- Трудно. Доста е трудно да учиш медицина дистанционно, за мен, това е едно огромно препятствие. Въпреки старанието от страна на преподаватели и студенти, за жалост, не мога да кажа, че нещата вървят съвсем успешно. Надявам се в най-скоро време да се върнем в присъствена форма на обучение. Над 80% от колегите ми или работят, или доброволстват в болници така че ние сме изложени на риск, не виждам защо да не сме присъствено и на упражнения, като се спазват всички мерки, разбира се.

- Оттук накъде – каква специалност сте избрала?

- Мечтата ми е да специализирам акушерство и гинекология. Това е една прекрасна специалност, която включва много подспециалности в себе си и дава голямо разнообразие.

- Ще останате ли в България? Защо?

- Искам да остана в България, защото тук ми харесва. Тук съм видяла чудесни преподаватели, които могат да носят спокойно званието будители, могат да те убедят във висшия идеал на медицината като наука. Те са хора, които са готови да дадат опита си, които искат техните студенти да се развиват и които вярват в нас – младото поколение на България. Не знам дали ще има друго място, на което ще мога да изпитвам същата гордост, че съм студент на такива хора.

- Каква е оценката ви за здравната ни система, по принцип и сега по време на пандемия?

- Трудно ми е да кажа, че здравната ни система е добра. Липсва подредба по отношение на голяма част от нещата. Пандемията само ни го доказа. Предизвикателствата са навсякъде и те не идват от самите специалисти, а от това, че не се обръща достатъчно внимание на съществуващите проблеми.

- Какво според вас трябва да се промени?

- Нещата, които трябва да се променят са много и не възнамерявам и не съм компетентна да правя анализ на всички пречки в медицината. Но най-общото е че българският лекар не е достатъчно ценен, не е достатъчно ценен от държавата, не е достатъчно ценен и от пациентите. Не визирам само финансово, а и също емоционално. Много лекари ежедневно са жертви на психологически тормоз от страна на своите пациенти именно, защото липсва нужното уважение. Защото много хора упрекват „българския лекар", а никой не поглежда „българския пациент"

- Студентите многократно бяха призовавани да станат доброволци в болниците. Вие бяхте ли? Какво преживяхте, с какво се сблъскахте в клиниките?

- Аз с малко закъснение се включих в тази битка, но не съжалявам, че го направих, даже призовавам колегите си да се включват. Работата е интензивна, разнообразна и най-вече смятам, че можем да помогнем на много хора. В първите моменти бях малко уплашена, сбъскваме се с тежки случаи. Освен това екипировката, с която се работи с ковид пациенти, е много нестандартна и изисква трeнинг. Битката с вируса е тежък и емоционален път както за лекарите, така и за пациентите. Kогато виждаш, че някой се бори за въздуха, който диша, разбираш, че ти трябва да си много повече ОТ някой, който изписва лекарства – ти трябва да си неговата опора.

- На какво ви научи пандемията?

- Научи ме на това да ценя простотата на ежедневието, да виждам неща, които преди съм приемала за даденост и на това че ползването на маска и дезинфектант може да спаси живот.

- Промени ли тя вашия живот и как?

- За мен пандемията промени значението на думата щастие, помогна ми да изляза от материалния свят и да бъда много по-отдадена на близките за мен хора. Също така ми помогна да развия компютърните си умения, защото съм сигурна, че преди пандемията и малките ми братовчеди разбираха повече от мен.

- С какво ще запомните изминалата година?
- Ще я запомня с наградата, която получих. Ще я запомня с всички дистанционно прекарани упражнения, всеки работен ден в Ковид отделението и с любовта, която получавам от семейството и приятелите ми.

- А какво ще си пожелавате за новата?

- Ще си пожелая здраве, но и щастие – защото то е това което зарежда дните ни.