Заложници на няколко милиона

Въпреки обещанията си да отпушат системата и джипитата да издават талони за тестове за КОВИД, здравните власти се бавят, защото са нужни пари

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Единственият начин българските пациенти в условията на разрастваща се пандемия да получат безплатната диагностика, която им се полага, е, когато джипитата имат право да издават направления за тест - антигенен или PCR е друг въпрос. Но всяка друга цедка е прекалено тясна и няма как да поеме пациентите. Вече почти месец здравните власти твърдят, че търсят начин да дадат възможност на джипитата да издават направленията, резултат обаче няма. И ако през лятото това нямаше особено значение, защото хората си правеха тестове с цел туризъм, то сега картината е коренно различна. Вместо да се отпуши системата обаче, се откриват пунктове пред болници и в ДКЦ-та, където се извиват опашки от притеснени хора, които се надяват да получат безплатна диагностика, а клиниките отново се занимават с несвойствена дейност.

Защо джипитата не издават направления

Има една приказка, каквото и да говорят, винаги става дума за пари или за много пари. Случаят е точно такъв. Три сценария е остойностила преди време здравната каса, ако даде възможност на джипитата да издават направления. При първия, който е и съвсем близо до реалността, се очаква всеки от 4 062 общопрактикуващите лекари с договор с НЗОК да има нужда от по 10 направления за тест. Броят вероятно е изчислен на база факта, че 30% от тестваните се оказват положителни в момента, а средно на ден при едно джипи минават 30 пациенти. Тоест десет души е реалистичната нужда от направления за тест на лекар. Това означава, обаче, че на ден касата ще трябва да плаща 40 620 теста по 60 лв. или разходът й за 20 работни дни на месец ще е 73 млн. лв. И точно тук се появява проблема – целият бюджет на фонда за следващата година за всички видове изследвания е малко над 100 млн. лв. Дори вместо PCR да се въведе антигенен тест, както се иска, и разходът за касата да падне на една трета за месец, той пак се оказва непосилно висок при сегашния й бюджет.

Затова от НЗОК правят друг сценарий, при който допускат лимит на направленията от 20 за месец на джипи и залагат цена от 15 лв. за антигенен тест. При този вариант от фонда ще имат 14 млн. лв. разход за цялата година, което могат да си позволят. Ако се прави PCR за 60 лв. при същия лимит пък, разходите на година стават 58 млн. лв., което ще изяде 50% от годишния бюджет за изследвания и касата едва ли ще може да си позволи. И при двата варианта с лимит от 20 направления на месец обаче, проблемът е, че пациентите отново няма да имат безплатна диагностика.

Защо смята НЗОК, а не държавата

В цялата абсурдност на положението има още един важен въпрос - защо изобщо касата трябва да прави разчети и да финансира диагностика на заразно заболяване по време на пандемия. Защо тези пари не се дадат от републиканския бюджет чрез здравното министерство. Основания за това има, както в законите, които определят кой носи отговорността и на кого е работа справянето с една пандемия, а там ясно е записано, че това не е здравната каса, а ресорното министерство. Освен това - тестването е нужно и за хора без осигуровки, как тогава да го финансира НЗОК.

Колко сме платили сами

И докато здравните власти разсъждават наум дали ще намерят пари за тестове, какви и колко, хората си плащат сами. Защото не са много желаещите да се редят по опашки в болнични пунктове и ДКЦ. От началото на пандемията до 13 ноември в страната са направени над 835 хил. PCR-a. До началото на септември касата е поела близо 20 000 от тях. Дори да предположим, че за оставащите два месеца и половина е платила още 3-4 пъти по толкова, то 700 000 PCR-а са финансирали хората сами. Умножено средно по 100 лв., защото на свободен пазар цената им не е 60 лв., а два пъти повече, това прави 70 млн. лв. досега. Колко са антигенните и другите бързи тестове е съвсем отделен въпрос.

Какво ни очаква

За съжаление прогнозите не са оптимистични. Докато хората се чудят как да се справят с КОВИД, здравните властите и медиците продължават да спорят кой, как и какви тестове трябва да прави. Първоначално идеята беше след РЗИ и джипитата да назначават PCR-и, след това се реши, че трябва да са антигенни тестове. Предложи се първо човек да има 5 симптома, за да получи направление, после се оказа, че трябва да са два. PCR-ите отново се върнаха на дневен ред, като единствена възможност, но след няколко дни стана ясно, че ще чакаме 18 ноември, з ада видим какво ще реши ЕС за антигенните. А междувременно хората се пратиха да се редят на опашки за безплатни тестове в болниците и поликлиниките, не само в РЗИ. И всъщност решение скоро няма да има, защото медицинските алгоритми не решават финансовите дефицити.

Вместо заключение

Или защо е важно джипитата да дават направления. Общопрактикуващите лекари са единствената широка мрежа от специалисти, до която имат пряк достъп пациентите и която може да прецени дали хората имат нужда от тест с минимални затруднения. Едно е да разхвърляш пациентите на 4000 джипита, друго на двайсетина ДКЦ-та и пунктове пред болници. Отпушването на извънболничната помощ, за което настояват всички специалисти, най-накрая ще разтовари болниците от несвойствената им дейност и ще ги остави при този кадрови дефицит да лекуват само тежките случаи, както трябва да бъде. Това обаче се оказа въпрос за няколко милиона. Но понеже говорим за пари, трябва да се има предвид и другата гледна точка - с навременния триаж и диагностика системата ще спести разходи от ненужни хоспитализации и лечение на усложнени пациенти. А извън парите, нещата са съвсем прости - навременната и достъпна диагностика означава спасени човешки животи. Но в България явно всички сме заложници - на милионите.