Ситуацията отново налага да стиснем зъби и да работим

Четирима колеги загинаха, една трета са с в пенсионна възраст, пари може би ще се намерят, но те не винаги решават проблема, казва Милка Василева

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-жо Василева, как се отразява пандемията на медицинските сестри?

- Много труден въпрос, колегите, които в момента са на работа са безкрайно уморени, изтощени, обезверени, въпреки обещанията за повече пари, които чуваме. На практика тези средства вече са закъснели. Ако бяха направени разчетите преди 10 години, сега нямаше да водим този разговор. Колегите, които работят в детските градини и училища, в извънболничната помощ се чувстват несигурни, защото виждаме, че въпреки маските и ръкавиците случаите на КОВИД се увеличават, а националната система ежедневно отчита нови. Дано успеем да издържим в тази тежка пандемия.

- Знаете ли колко сестри са загинали от началото на пандемията досега?

- Четири сестри са загинали, за които имаме информация и на чиито семейства сме подпомогнали. Това като цифра на някои може би ще им прозвучи малко, но за нас всяка бройка е голяма. По данни на Международния съвет на медицинските сестри 1500 колеги са загинали за три месеца в 44 държави, включително и България. Но това не е пълната информация.

- На кои сестри е най-трудно – в болниците, в извънболничната помощ, в училищата и градините?

- На всички е трудно, но изключително затруднени са колегите, които работят в болниците, защото се налага да се местят в КОВИД-клиники, за да се грижат за пациентите. Много трудно е и в извънболничната помощ, да не говорим пък за Спешната помощ, където никога не знаеш какъв е пациентът пред теб.

- Има ли нежелание, съпротива в част от медицинските специалисти да се занимават с пациенти с КОВИД?

- Съпротива не бих казала, проблемите са от по-различен характер. Ако говорим за морални норми, хората отдавна нямаше да са в тази система, която не ги уважава и не ги цени достатъчно. Но една трета от колегите ни са в пенсионна възраст и са с поне едно хронично заболяване. Рискът за тяхното здраве е голям, съвсем нормално е да помислят за себе си. Затова казваме на обществото – погрижете се за себе си, за да се погрижите и за нас. Явно обществото не разбира това сложно послание и не спазва ограничителните мерки. Съпротива няма, но и желание за доброволчество също няма. Има болници, които предлагат работни места за доброволци, но без заплащане, а това няма как да го приемем за нормално, защото в днешния свят без пари не може да се живее. Колегите, които са командировани от работодателите си по законния ред, обикновено изпълняват задълженията си. Правят всичко възможно да се учат в крачка, за да бъдат полезни.

- Ако специалистите се стимулират по-добре финансово , ще има ли желание да отиват в КОВИД-структури или иначе казано – парите решават ли проблема?

- Не мога да бъда сигурна. Пари може би ще се намерят, както изведнъж се оказа, че има, въпреки че ние от 10 години обясняваме какво ще се случи, но никой не ни обърна внимание. Парите не винаги решават всичко. Ако в системата имаше достатъчно медицински сестри, тогава даването на пари щеше да е мотивиращ фактор. Сега пак е мотивиращ фактор, но медицинските специалисти ги няма.

- Тези 360 лв., които се обещават догодина за медицинските сестри на месец, ще бъдат ли достатъчно стимулиращи?

- Това, казано по странен начин, означава „Благодаря, че все още сте тук". Но тези средства ще се дадат само на колегите, които работят в болници, а в системата заплатите са ниски навсякъде, съществуват и диспропорции. Хората, които работят в извънболничната помощ също са на първа линия. Ние отдавна спорим с министерството за това. На първата линия са и специалистите, които ежедневно оказват помощ на болни хора, както и в училище, където всеки ден имат контакт с децата и техните родители. Затова на 17 октомври тази година Националният съвет на БАПЗГ излезе с декларация, в която настоя за справедливо разпределение на финансовите средства за заплащане на труда на медицинските специалисти, както и за преосмисляне на критериите за работещите на „първа линия". Тогава ние за пореден път заявихме: „Инвестициите в здравни грижи спасяват човешки живот!"

Допълнителните средства са добре дошли, но няма да са толкова мотивиращ фактор, че медицинските сестри от извънболничната помощ да се влеят в болниците, защото това е целта - да могат да бъдат привлечени повече специалисти по здравни грижи в болниците. Но отново казвам – тях просто ги няма, защото в извънболничната помощ има основно пенсионери.

- Министър Кирил Ананиев обеща, че догодина най-накрая ще се постигнат минималните прагове от 950 лв. за сестрите, достатъчно ли е?

- Тези заплати бяха залегнали в КТД за 2018 г. и те отдавна трябваше да са факт. За съжаление сега ни убеждават отново, аз не вярвам, че това ще се случи навсякъде, защото отново говорим за търговски дружества с различна собственост. Сигурно ще се намерят и какви ли не други измислени причини само и само специалистите по здравни грижи да нямат нормални заплати. Но независимо от утежнената ситуация в целия свят, колегите продължават да заминават на Запад, тъй като там има уважение към тях, точни протоколи, с които се работи, законът ги пази, а заплащането е далече над това у нас.

- Ще се борите ли за добавки за медицинските сестри и в извънболничната помощ, докато се гласува бюджета?

- Тези специалисти обикновено работят в училищата и детските градини, там заплатите се определят по различен начин - чрез единните разходи стандарти, на общинско подчинение са, така че каквито и разговори да водим всяка община сама решава как да направи тези заплати. По отношение на ДКЦ-ове, МЦ-ове, практиките на ОПЛ – там има договори с лекарите и ние няма как да оказваме влияние на заплатите. В болниците все пак има синдикална структура, която е овластена да води преговори, докато в един Медицински център подобен разговор няма как да се води.

- Няма ли как да се измисли механизъм тези 360 лв. да се дават, както 1000-та лв. за работещите на първа линия?

- Това е въпрос на правителствено решение. Ние сме водили отдавна подобни разговори с г-н Ананиев и проф. Ангелов. Смятаме, че здравноосигурителния модел е изчерпан и трябва да се реорганизира системата, заплатите, продължаващото обучение и специализациите, но в условията на КОВИД това няма как да стане.

- Има ли яснота вече кои дейности ще финансира Националната здравноосигурителна каса догодина за медицинските сестри?

- Водили сме разговори и с министъра и със Здравната каса, подготвяме пакет от здравни грижи, които медицински сестри, акушерки, фелдшери и рeхабилитатори могат да изпълняват сами или под лекарско наблюдение. Идеята беше да се даде шанс на инициативни колеги, които искат да организират индивидуални или колективни практики в извънболничната помощ да изпълняват дейности, които са остойностени и финансирани. За момента няма отделена конкретна сума, която да гарантира заплащането им. Има една малка вратичка в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Ще продължим работата с НЗОК, но ще трябва да мине доста време за разкриване на практиките, остойностяването на дейностите, подготовката на медицинската документация за сигурността на пациента. Надявам се все пак, че догодина ще има поне няколко дейности, които ще бъдат финансирани.

- Кои ще бъдат те?

- Основните дейности са поставяне на инжекции, смяна на превръзка, сваляне на конци, грижа и наблюдение на общото състояние на пациента, подпомагане на храненето, тоалета, контакт с личния лекар. Всички тези дейности, които един пациент в тежко състояние, дори с помощта на близките си, трудно може да направи в домашни условия. Смятаме, че и акушерските практики трябва да намерят своето място. Женската консултация е основно задължение на акушерката при нормална бременност, както и самото раждане. Пациентите имат огромна нужда и от услугите на рехабилитатор, особено след инсулт и инфаркт - някой трябва да ги подпомогне да влязат в нормалния си живот и това са рехабилитатори. Идеята е добра, надявам се да договорим добри цени и правила.

- Ако се сформират болници за КОВИД, това ще помогне ли за сформирането на екипи?

- Екипите са важни за медицината. Последните години имаше проблеми, тъй като колегите работят на повече от едно място и медицинският екип не беше това, което трябва да е. Вероятно, ако има КОВИД-болници и там се сформират екипи, те ще бъдат с дежурства и предпазни средства и това би трябвало да облекчи работата на хората в тях - те трябва да работят само на едно място срещу добро заплащане, в противен случай отново ще говорим за липса на екип и огромна преумора.

- Опасявате ли се, че натискът върху медицинските специалисти може да се окаже толкова голям, че някои от тях да се откажат да работят?

- Колегите, които са останали да работят в България са с огромни морални качества и любов към професията. Много се надявам, че няма да има сериозен отлив и че ще се оттеглят само хора със сериозни хронични заболявания. Да, може би сме недоволни, може би реагираме по-остро, отколкото някой очаква, но така или иначе оставаме и работим. Благодарение на тази всеотдайност, системата съществува през последните 10 години. Ситуацията налага отново да стиснем зъби, отново да работим, да се надяваме, че няма да се отнасят към нас с подаяния. Години наред не искаха да оценят нашата професия, няма да се учудя, ако след няколко месеца се намерят нови средства, които ще се раздадат, ако една трета от колегите сега напуснат. Но както се казва - всяко зло за добро. Може би КОВИД ситуацията ще накара хората, от които зависи здравеопазването, все пак да се замислят и да се сетят, че без специалисти по здравни грижи не може. Това са специалисти с висше образование, които са учили 4 години в университетски структури и трябва да работят срещу съответното заплащане. От години казваме, че стартовата заплата трябва да е равна поне на три минимални заплати в страната. Ако това се осъзнае, през следващите 10 години може би ще има млади хора , които да изучават професията на медицинската сестра и да остават да работят в България.