Законно и етично ли е медик да откаже да лекува КОВИД

Работодателят може да възложи работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага, казва адв. Стефка Цанкова

Адв. Стефка
Цанкова
tsankova.lawyer@gmail.com

Лечението на КОВИД-19 в България се извършва съгласно медицински стандарт "Инфекциозни болести" (приет с Наредба № 21/2010 г., издадена от министъра на здравеопазването, посл. изм. ДВ. бр. 106/2014 г.). Изискванията към лечебните заведения за болнична помощ за наличие на задължителни звена, апаратура и медицински специалисти, са в съответствие с този медицински стандарт. Лечението се финансира от НЗОК, чрез клинична пътека № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения".

Всяко лечебно заведение за болнична помощ има вътрешна организация на работа, която е описана в неговия правилник за устройството, дейността и вътрешния ред.

Същевременно, в правомощията на всеки

ръководител на лечебно заведение е да издава заповеди, чрез които да ръководи дейността му така, че тя да е адекватна на ситуацията и на разпорежданията на държавата, в лицето на Министерски съвет и министъра на здравеопазването, а за общинските лечебни заведения – и на съответната общинска власт.

Медицинските специалисти (лекари и сестри) се назначават на трудови договори и заемат съответните длъжности, задълженията, за които са описани в длъжностните им характеристики.

Всеки отказ от изпълнение на трудово

задължение, включително и законно разпореждане на работодателя им (по правно основание и в съответната правна форма) може да се приеме като дисциплинарно нарушение, респ. да доведе до дисциплинарно наказание. Следва да се припомни, че Кодексът на труда дава правната възможност на работодателя, при необходимост, да възлага на служителя и без негово съгласие, да извършва временно друга работа (в същото или в друго предприятие, но в същото населено място) за срок до 45 календарни дни в рамките на една календарна година. Работодателят може да възложи на служителя и работа от друг характер, макар и тя да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Подобно разпореждане няма да се смята за едностранно изменение на трудовото правоотношение (по аргумент чл. 118, ал. 2 от КТ).

От друга страна, отговор на въпроса може

да бъде открит в правните норми, регулиращи медицинската етика. Съгласно Кодексът за професионална етика на лекарите в България, приет от Български лекарски съюз и утвърден от министъра на здравеопазването (Обн. ДВ. бр.79/2000 г., посл. изм. ДВ. бр.85/2013 г.), независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва медицинска помощ при спешни случаи (спешна помощ) на всеки болен, чието здраве и живот се намират в непосредствена опасност. Същевременно, пак там, е дадено правото на всеки лекар да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за неговото здраве и живот. Разбира се, това не бива да се тълкува твърде разширително, а като изключение от правилото. Още повече, че при адекватно взети защитни мерки, грижата за болен от Ковид-19 пациент не трябва да се приема за такава пряка заплаха за здравето и живота на медицинския специалист.

Изпълнението на нормите на Кодекса

се контролира от БЛС.

Подобно е правното положение и на медицинските сестри – съгласно чл. 7 от Кодекса за професионална етика на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, приет от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, утвърден от министъра на здравеопазването (Обн. ДВ. бр. 45/2015 г. – в неофициалният раздел на ДВ), те имат право да откажат изпълнение на професионалните си задължения в случаи на пряка заплаха за тяхното здраве и живот. Забележката относно това изключение от правилото, посочена по-горе за лекарите, важи и за медицинските сестри.

Всеки конкретен случай следва да се

разглежда индивидуално, защото може към него да има приложими други (извън горепосочените) правни норми, разпореждащи дължимо поведение или забраняващи такова. Например, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 27 Октомври 2020 г.), наред с дадените нови трудови права, беше отменено ограничението за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност за служители, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ (виж чл. 8, ал. 1 от този Закон).

При промяна в епидемичната обстановка,

Народното събрание или орган на изпълнителната власт, в рамките на своите законни правомощия, може да приеме нови или да измени вече действащите нормативни актове (законови или подзаконови), с което да определи други императивни правила за поведение, задължителни за определен период от време, за всеки гражданин на страната, в т.ч. за лекарите и медицинските сестри.

Вместо заключение: Нека не забравяме основополагащият правен принцип, съдържащ се и в Хипократовата клетва - Primum non nocere ("Преди всичко не вреди"). Днес всички сме изправени пред въпроса да спазим ли неписания етичен принцип „Ако можеш, помогни". Отговорът на който, в крайна сметка, е личен човешки избор, без оглед на професия или дейност.