Капитулира ли здравната система
Бавно, но сигурно здравната ни система се изправя през безпрецедентна криза, която няма аналог от близкото минало. Пандемията, която набира все по-голяма скорост, скоро ще сравняваме вероятно със здравеопазването по време на военно положение. Тогава, когато пациентите не намаляват, а желаещите да ги лекуват – липсват. И спасението се очертава само в капитулацията. Въпросът е на кого – здравната система или вирусът.
Доброволци, мобилизация и умерена дисциплина. Горе долу така изглеждат последните антикризисни мерки, с които здравните власти се опитват да противодействат на КОВИД-19. За съжаление към момента те не дават особени резултати, защото нито болните намаляват, нито лекарите се увеличават. Още по-лошото е, че няма много полезни ходове в битката. Или поне – не и в последния момент, както ни се налага да се правят.
Липсата на медицински специалисти
отдавна се очерта като най-големия проблем на здравната ни система по време на пандемията. Ако допреди няколко месеца обаче, той беше преди всичко в сферата на теорията, през последните седмици се оказа изключително в полето на практиката. Болниците в страната една след друга изнемогват и призовават за помощ. Доброволчеството и мобилизацията, с които властите отговарят на нуждите им са не особено работещи. И причините за това са различни.
Като начало, доброволците също
се оказаха дефицитни, точно като медиците, които искат да лекуват пациенти с КОВИД. Защото не е нужно да се лъжем – не всички лекари и сестри са съгласни да рискуват живота си ежедневно в битката с вируса. И тази констатация не е упрек, а регистрация на нормалната човешка реакция на страх и самосъхранение. В този смисъл и призивите на лечебните заведения за хора, които да работят в КОВИД-секторите имат различен резултат. От УМБАЛ-Бургас например набраха 20 души за няколко дни, в областната болница в Габрово обаче се сдобиха с един доброволец за няколко месеца. Тази поляризация ще продължава да съществува и занапред.
Другият проблем с доброволците е
ниската им квалификация. „Имам при мен млади хора - 4 година работят в спешно отделение, където и да ги пратя сега ще се справят. Със студентите какво да правя, освен да се заразят, друго няма да стане", казва д-р Петко Загорчев, един от известните български реаниматори и координатори по донорство, както и един от председателите на Етичната комисия на БЛС. Според него, за да се използват младите хора, те е трябвало да минат първо обучение. „Предложих преди три месеца студените да започнат да работят в спешните отделения за триаж, но не стана а сега те не са пипали слушалка, ще ходят при ковидно болните. Навън са наредени линейка след линейка моралът не ми позволява да ги пусна тези деца в болницата", категоричен е той.
Освен доброволците, властите
разчитат и на мобилизацията – както на медици, така и на болниците. Заради това в проекта на бюджет на здравната каса се предлага при нужда всяка клиника без оглед на разрешителното за дейност и възможностите за лечение да приема пациенти с КОВИД. Ако откаже, ще търпи санкции и няма да работи с касата. Междувременно вече има и заповед на МЗ, че болниците в „червените региони" ще трябва да пренасочат 10% от леглата си за КОВИД. Лечебните заведения обаче далече не са щастливи. Въпреки че директорите им не смеят да говорят с имената си, всъщност не желаят да „замърсяват" болниците с КОВИД. Защото това означава блокиране на останалата им дейност. Единици са тези, които разбират нуждата от солидарност в този момент.
Дори и те обаче си дават сметка за
нежеланието на медиците да дават дежурства в КОВИД-секторите.
Аналогично е положението с другата идея на МЗ – за мобилизация на специалистите и от извънболничната помощ. Там, където те все още не са болни, пак не изгарят от желание да се занимават с пациенти с КОВИД. Доказателство е искането на джипитата например да дават направления за тестове само по електронен път. И пак подчертавам - това не е упрек, а въпрос на инстинкт за самосъхранение, както и на безкрайна обида, натрупана в годините на обиди и побои към лекарското съсловие. Още един проблем в извънболничната помощ е трудният и неясен път за пациента, заради който болните стигат късно и понякога усложнение в болница. Това пък рефлектира, както в пълните отделения, така и в резултатите от лечението. Но фактите са такива – и всеки сам решава от коя страна на разделителната линия ще застане. Тази на вярата в дълга и саможертвата или тази на страха и колективната безотговорност.
Същото важи и за последната мярка
в борбата с КОВИД – дисциплината, която трябва да ограничи броя на заразените, засега напълно безрезулттано, съдейки по последните данни на новите случаи - само за днес те са над 2000. Тук обаче е от значение отношението на всеки един от нас, носенето на маски, ходенето в барове и по стадиони, миенето на ръцете, криенето на заразата и т.н. И да, никой не иска да вегетира, нито да загуби работата си, и да - животът не трябва да спира, но точно заради това е наложително да бъдем отговорни всички – и властите, които на този етап не искат да наложат по-строги мерки, макар че здравните експерти призоваха за тях, и всеки от нас – в спазването им. Защото е по-добре да капитулира вирусът, а не човекът. Но резултатът ще е сбор от персоналния избор на всеки от нас.
Туберкулозата се завръща
Нова мутация на КОВИД-19
70 стигнаха болните с морбили
Започваме проверки за фалшиви ваксинации
Случаите на морбили се увеличават
Легионелата е малко заради недобрата диагностика
Случай на легионерска болест у нас
Хората с ХИВ на терапия живеят пълноценен живот
Чикунгуня засяга ставите

