Трябват ясни правила за работа извън болниците

Сега няма алгоритъм, не знаем как да процедираме, когато в региона няма достатъчно места за хоспитализация, казва д-р Николай Колев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Колев, приехте награда от името на МБАЛ-Хасково за борбата с пандемията, как се справя болницата?

- Лечебното заведение беше наградено за това, че се справя много добре с пандемията, за начина на работа на персонала, за добрата комуникация с пациентите, между лекарите, както и затова, че болницата разкрива вече трето отделение за хора с коронавирус.

- Каква е обстановката в региона?

- Хасково доскоро беше в така наречената „зелена зона" на регионите без голямо разпространение на КОВИД, но през последните дни то се увеличи и се наложи да се разкрие още едно отделение за пациенти. Освен в МБАЛ-Хасково, отделения има и в общинските болници, но те към момента не приемат пациенти с коронавирус с изключение на една – тази в Димитровград, така че МБАЛ-Хасково е основното място за лечение.

- Ще се включат ли и нови болници за лечение, тъй като вече имаше случай на пациент, който беше върнат в региона?

- Да, имаше такъв проблем, но той не засяга МБАЛ-Хасково. Става дума за координацията между екипите на Спешна помощ и болницата в Димитровград. Всички общински болници имат предписания за разкриване на такива сектори, проблемът е с персонала, който трябва да обслужва пациенти, има огромен недостиг на лекари и медицински сестри. Докато Инфекциозното отделение в Хасково разполага с шестима специалисти и е едно от най-обезпечените в страната. Тези лекари помагат и на другите отделения за КОВИД в болницата.

- Къде се къса връзката при приема и лечението на пациентите с КОВИД?

- Слабото място не е само за Хасково, а за цялата страна. Ние отдавна настояваме за прием на алгоритъм за пътя на пациента в извънболничната помощ, където да се опише какви са възможностите за контакт с лекар, за диагностика, която в момента е само през РЗИ. Имаме уверение, че от 1 ноември и ОПЛ ще имат възможност да назначават изследвания затова изчакваме да видим как ще се развият нещата, но проблемът като цяло е в извънболничната помощ и центровете за Спешна помощ.

- Тоест, те нямат ясни правила за менажиране на пациентите, така ли?

- Да, в момента няма съвсем ясни правила. Например при пациент със симптоми, които са суспектни за коронавирус, личният лекар няма възможност да назначи изследване, да получи своевременно резултат, а трябва да ползва РЗИ.

- Има ли лимити за тези изследвания в региона?

- Към момента няма информация да има проблеми с лимити за изследванията, проблемът е тромавият механизъм, по който се извършват.

- Трябва ли всяка болница да приема пациенти с КОВИД?

- Почти всички общински болници при нас имат готовност за прием на такива пациенти, проблемът е свързан с недостига на лекари.

- Какво е решението за недостига на кадри?

- Няма как да има много бързо решение. Бързото решение е намаляването на хоспитализациите, а това е свързано с отвързването на ръцете ни в доболничната помощ а диагностика и лечение. Намаляването на карантинния срок от 14 на 10 дни е добро решение, което помага за по-бързото наблюдение и излекуване на пациентите. По-големият срок доста затрудняваше нещата.

- Какви трябва да са алгоритмите за назначаване на тест от ОПЛ?

- Те трябва да се изработят от МЗ с БЛС и НСОПЛБ. Все пак министерство на здравеопазването знае ресурса, с който разполага, зависи и от това дали ще се използват сегашните лаборатории или ще се направят и други центрове за пробонабиране. Всичко зависи от това каква ще е ситуацията и колко ще са пациентите с коронавирус - една е реакцията при 200 новозаразени на ден, друга при 2000.

- Каква очаквате да е ситуацията през следващите месеци в това отношение?

- Отдавна предупредихме, че очакваме през есенно-зимния сезон да има раздвижване на броя пациенти с коронавирусна инфекция, затова настояваме и за алгоритъма, който да отбремени хоспиталзизациите и да улесни пътя на пациентите в извънболничната помощ за диагностика. Предполагаме, че този ръст на пациентите ще продължи и занапред.

- Какво е положението сред медицинските специалисти в региона, колко са заразени?

- Стават все повече. Не можем да кажем, че сме стигнали критичната точка, но в съчетание с хроничния недостиг на медицински специалисти това е проблем, който седи на дневен ред. Сграден фонд ще се намери, но кадрови потенциал ще бъде много трудно да се създаде.

- Здравният министър каза, че специалисти от извънболничната помощ ще се включат в лечението на пандемията в болниците, това решение ли е на проблема?

- И сега специалистите от извънболничната помощ (ИМП) участват в лечението на пациентите, които са извън болниците, а те са 70% от всички. Може да има участие на лекарите от ИМП и в болниците, но това трябва да бъде обсъдено как да се направи, така че те наистина да са в помощ, а не да се затрудни тяхната работа. Защото те и сега участват в лечебния процес на пациентите с КОВИД, но липсата на диагностика прави така, че в последствие разбират, че пациентът има коронавирусна инфекция.

- Какви мерки още могат да се вземат, за да се подпомогне работата на медицинските специалисти?

- За мен мерките са свързани с алгоритъма на поведение в ИМП и не говоря само за диагностика, а за широко информационна кампания как пациентът трябва да постъпи, откъде да потърси помощ, за да може по-малко хора да стигат до хоспитализации. Това е основното, както и широкото информиране на населението за носене на предпазни средства и спазване на дистанция.

- Как седи въпроса с материалното стимулиране на медицинските специалисти, има ли недоволство сред тях?

- Има доста коментари по темата, защото финансирането не включва всички, които са на първа линия. През последните месеци се видя, че всеки болен с оплаквания за респираторна инфекция е суспектен за КОВИД и в последствие, след като е бил прегледан в ИМП, се оказва, че е с коронавирус. Така че системата за стимулиране се нуждае от преработка.

- Как трябва да се промени, кои специалисти трябва да се добавят?

- Всички, които е доказано, че са работили с пациенти с КОВИД, тоест това са общопрактикуващи лекари, специалисти от ИМП, които лекуват този тип инфекции и имат доказан контакт с пациенти с КОВИД. В ИМП това е тясно свързано с този алгоритъм на поведение и не може да се каже, че трябва да се раздадат по 1000 лв. на всички.

- Има ли опасност медицинските специалисти да откажат да лекуват хора с КОВИД?

- Тази опасност зависи от това дали има ясни критерии, по които да лекуват и да работят както и ако нямат възможност за лична защита. Защото и медицинските специалисти са хора, които би следвало да се чувстват защитени от пандемията, която притеснява цялото общество

- Получихте ли предпазни облекла и средства?

- Предпазните облекла, които получихме бяха основно през кампания на БЛС. Това, което бе раздадено като маски, през системата на РЗИ бяха символичен брой и трябва да се знае, че лечебните заведения в ИМП си купуват сами предпазните средства и дезинфектанти.

- Очаквате ли промени в това отношение през следващата година?

- Нормално е да има промени и в това отношение. Всичко зависи от това какъв ще е броят на новзаболелите и как ще се работи. ИМП основно се тормози от липсата на ясни правила и бърз и лесен начин на обработка на пациента, а това включва назначаването на тест, виждането на резултата, преценката за хоспитализация, както и когато в региона няма достатъчно места за хоспитализация, как да се процедира. Това са въпроси, на които няма отговор и те трябва да са част от така наречения алгоритъм, за който настояваме.

- Възможно ли е на регионално ниво да се направят тези алгоритми?

Би следвало този алгоритъм да е национален. На регионално ниво може да се подобри комуникацията между лечебните заведения и центровете за спешна помощ, но алгоритъмът трябва да е унифициран. Начинът за намаляване на броя хоспитализации е добрата работа на ИМП, а тя ще се случи с ясни правила и финансиране.