Болниците с повишен риск за кибер-атаки

Наблюдава се ръст на измамите при сивата онлайн търговия и зловредни домейни свързани с думата "corona", показва анализ на БАН за заплахите в мрежата в контекста на КОВИД

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

В анализа си те посочват основните видове заплахи и дават насоки за защита. Данните са обобщени от на доц. Златогор Минчев и ас. Иван Гайдарски от секция „Информационни технологии в сигурността" на ИИКТ-БАН. Те представят десетте най-актуални рискове и заплахи от техно-социален тип, свързани с COVID-19 за 2020 година. Едни от тях са именно кибер атаките върху ключови онлайн услуги свързани със здравеопазването. Актуална цел са болниците, медицински и изследователки центрове, обществени институции и др. Разчита се, че информационните и защитни системи претоварени и това увеличава шанса за успешна атака, става ясно от анализа на БАН. Заплаха предствавляват и т.н. крипто-вирусните атаки, на които

мишена отново могат да станат и лечебните заведения.

„Обществени институции с критична важност (административни центрове за услуги, болници, банки и др.) са към момента актуалния обект за този тип атаки от страна на кибер престъпниците. Поради факта, че по време на пандемията те не могат да си позволят нефункциониращи информационни системи, вероятността да платят откупа е значителна", пише в анализа на учените от края на април тази година.

Те обръщат внимание и на т.н. фишинг атака, които се възползват от голямото внимание, което се обръща на всяка информация, свързана с COVID-19. С тази ключова дума жертвите се примамват да отворят прикачени файлове или да активират линк, водещ до злонамерен сайт. „Обикновено тези атаки могат да бъдат част от криптовирусните или дори елемент на по сложни атаки за социален инженеринг. Това не е единична атака или кампания, а повсеместно използване на темите свързани с пандемията", обясняват експертите.

Следващата заплаха са „сивите" онлайн търговци.

Техните измами бележат увеличение, поради трудностите в закупуване на надеждни лични предпазни средства, лекарства, дезинфекционни материали и др., става ясно още от анализа на БАН. Това води до предлагане на всевъзможни стоки свързани с епидемията на много завишени цени и със съмнително качество. Освен това рядко има опция за връщане на продукта, който формално отговаря на предварителната заяка и често е предварително платен. Наблюдават се и зловредни домейни, прикрити зад термини,свързани с пандемията.

Наблюдават се и зловредни домейни скрити зад думи, свързани със заразата. Тяхната актуалност води до процъфтяването на регистрация на всевъзможни зловредни уеб-сайтове, свързани с думите: "corona", "coronavirus", "corona-virus", "covid19" и "covid-19". Те могат да въдат електронни магазини, сайтове обещаващи актуална информация. За последните няколко седмици са регистрирани над 100 000 такива домейна, сочат данните на БАН към края на април.

Шестата заплаха използва интерактивни географски

карти или сайтове, свързани с развитието на пандемията, в които е скрит вреден код. Те се наричат малуеър атаки. Картите обикновено „зарибяват" с това, че показват актуални данни за епидемията като брой заразени, починали и оздравели по региони. Когато се отворят, със зловредния си код, те „инфектират"браузърите, а оттам и системите, на които се разглеждат.

Фалшиви новини и апликации за смартфони също са канал за злоупотреби. Наблюдава се и лавинообразно увеличаване на броя на източници на подвеждаща информация, най-често в социалните мрежи, както и приложения за мобилни телефони. Обикновено се информацията се представя като ранна или скрита, а на практика е фалшива. „По отношение на апликациите, най-често се използват реплики на официалните решения, предоставени „усложливо" за подпомагане на гражданите от правителствата или загрижени организации с неизвестен характер", става ясно от анализа на БАН.

Особено опасни са някои популярни комуникационни

приложения за видеоконферентна връзка, онлайн срещи и обучения, които по време на карантина бяха широко. използвани. „Претоварването на сървърите, поддържащи тези приложения улесняват успеха на атаките, а драстичното нарастване на потребителите им увеличава и потенциалните жертви, чиито акаунти дори се продават в Dark Web, при тотално нарушаване на идеята за лично пространство в дигиталния свят", обясняват експертите.

Мерките за защита предвид тези рискове са комплексни. Най-напред много внимателно трябва да се подбират източниците на информация, както и електронните магазини и да се избягват всякакви съмнителни сайтове. Необходими са и надеждни и актуализирани антивирусни ипрограми, включително и за мобилни устройства. Също така добри анти-спам системи срещунепоискани съобщения, анти-фишинг филтър, системи за архивиране и др. Важно е и периодичното обновяване на базовия и системния софтуер след предварително инадеждно архивиране на данните. Целият анализ на учените от БАН и препоръките им за защита вижте ТУК.