Мигрантите смятат, че като са крастави, по-бързо ще ги вземе Западна Европа

- От началото на годината имаме регистрирани 15 души с малария. Това е нормално, защото идват от области, където има разпространение на тази инфекция. Това не трябва да плаши хората, защото всяка година имаме 30 до 50 българи, които се връщат с малария от пътувания в чужбина - най-вече в африканските държави. Затова е важно при появата на температура винаги да се казва, че си бил в чужбина, в област, където може да си се заразил с малария. Последните случаи на болестта в лагера в Харманли са такива, че не представляват голяма опасност. Това е малария „Терцияна", която сравнително лесно се лекува.
Но всички мигранти още с влизането си в страната имат среща с българските здравни власти, паразитолози, епидемиолози, за да се изключат внос на някои инфекции. Имаме специална наредба, която е точно, за да се предотвратява вноса на паразитни заболявания. Много се говори за кожната форма на лайшманиоза. Паразитът, който причинява това заболяване, се среща и у нас. Досега е описан един случай на човек, заразен в България с кожната форма на болестта. В южните части на Бълграия обаче се среща лаишманиоза, която засяга вътрешните органи на хората. Тогава положението е по-опасно, защото по-трудно се диагностицира болестта. Първо се мисли за туберкулоза, за някакво онкологично заболяване или нещо друго. Но тези състояния се лекуват.
- Как се предава лайшманиозата?
- Предава се само от папатаци. Лошият превод на думата от английски е „пясъчни мухи", но на практика това са си нашите папатаци - едни дребни мушички, които пренасят заболяването, като хапят по кожата. Обикновено те кръвосмучат от кучета, които трябва да са заразени с Лаишмания и се намират в непосредствена близост – на около стотина метра, до човек.
- Колко са случаите на лайшманиоза у нас досега?
- Имаме по 1-2 случая на лайшманиоза на вътрешните органи, на година. Досега, за последните 40 години, сме имали само една кожна форма. Хората, които идват от области, където го има това заболяване, може да имат кожната форма. В момента, през студените месеци, тя не е опасна за хората, защото не можеш да се заразиш, колкото и зле да изглеждат раните. Специалисти от ВМА прегледаха над 120 души с кожни проблеми, най-чести при тях бяха бактериалните инфекции по кожата. Тези рани и язви са от разчесване, от нелекуване и занемаряване. Изглеждаха ужасно на снимките на нощния блок на една телевизия, но нямаха нища обща с медицинската диагноза и предизвикаха неоснователен страх у гражданите довел до ескалация на напрежението около и вътре в бежанския лагер.
- Раните, причинени от бактериални инфекции, могат ли да се предават от човек на човек?
- Тези рани обикновено се причиняват от бактерии, които ние имаме нормално по кожата си и голяма част от хората - 10-15%, ги имат в носа си. Те се лекуват с локални средства или с мази, съдържащи антибиотици. На второ място по честота при мигрантите е крастата. Тя е заболяване, което се предава от човек на човек, причинява се от микроскопични кърлежчета, които могат да се видят в кожата с лупа. Те нападат там, където кожата е най-тънка - между пръстите, по нежните места на тялото. А заразяването става при непосредствен контакт - ако ползваш бельото или дрехите на човек, заразен с краста или спиш в завивките му.
- А при ръкостискане?
- Ако спазваш хигиената и от време на време да си миеш ръцете, вероятността да се заразиш е много малка. Просто, ако имаш раничка на ръката, трябва с много крастави хора да се здрависваш, за да се заразиш. Най-често става при ползване на общо бельо, при ползване на кърпи за лице и тяло. Ако да речем ти ползваш обща баня и кърпа, с която се е бърсал човек с краста преди теб. Това е начинът на заразяване. Проблемът, че има толкова краста в лагерите е, че, след като бъдат намазани с лекарството, мигрантите три дена не трябва да се къпят. Те обаче не го правят - като ги намажат, отидат и се изкъпят нарочно. Може би са дълбоко убедени, че колкото са по-крастави, толкова по-бързо ще ги вземе Западна Европа. Но не е така и това трябва да им се обясни.
Третата инфекция при мигрантите е варицела. Тя е най-вече сред децата и при непреболедувалите възрастни. Варицела в нашата страна имаме по няколко десетки хиляди случаи на година. Особено много са през миналата и тази година. Пиковете на заболяването се появяват на 5-6 години, когато се натрупа достатъчно население, което не е боледувало. Нас в училище ни питаха боледували ли сме, за да знае лекарят, че, ако се изприщиш, може да е от варицела. Това е заболяване, което се предава чрез въздуха и много лесно се заразяваш, ако не си го прекарал. Когато не се лекуват пъпките, те са едни малки мехурчета, много лесно се инфектират. Затова обикновено лекарите дават някаква пудра, съдържаща антибиотик, с която хем не те сърби, хем не се допускат бактериални инфекции.
- Болните от варицела ограничават ли се в лагера?
- Ограничават се, но, когато в един колектив има варицела, тя много трудно се контролира. Ако се контролираше лесно с ограничаване, нямаше да имаме 30-40 хил. случая в последната година и половина.
- А хората с краста защо не ги изолират?
- Сега поради необходимостта да бъдат прегледани 3 хил. души, всички са с ограничено излизане и ще бъдат лекувани. Просто крастата не е заболяване, за което е необходима карантина, защото от краста не можеш да заразиш хората в магазина, на улицата. С краста може да заразиш спалния вагон във влака. Може и в тоалетната, ако не спазваш правилата да почистваш с дизенфикциозна кърпичка дъската преди ползване. Но краста си има в нашата страна и тя никога не е изчезвала. Мъжете на моите години, които са служили редовна наборна военна служба във въоръжените сили, са чували за случаи на краста. Заразяването обикновено става в караулните помещения, където на едно легло се спи по 2 часа по време на дежурства.
- Има ли повод за притеснени или хората могат да бъдат спокойни?
- Инфекциозните заболявания при мигрантите са в такива бройки, каквото е нормалното им разпространение и сред нашето население. Ако 3 хил. души, българи, ги прегледаме, особено ако работят и живеят на едно и също място, може да се открият такива кожни заболявания. Важен е контролът, за да няма порблеми. България от 50 години е ликвидирала маларията и то благодарение създаването на мрежа от държавни институции, които сега се наричат РЗИ (преди бяха Сан-епид. станции, ХЕИ, РИОКОЗ, "големи реформи"). Отпадне ли обаче тази функция - да се прави профилактика на вносни инфекции, държавата ще има много големи проблеми след години.
- Ние нали сега го правим?
- Ние в момента ги правим, но е направено така, че нито лекарите, работещи в тази система могат да специализират, нито системата е привлекателна и авторитетна както беше преди години. По този начин се стига до там, че сами рискуваме здравето на нашето население, което е един въпрос, по мое мнение, свързан с националната сигурност. Защото ако правиш добър контрол на инфекциите, държавата ти ще е по-силна. Ако допуснеш вносни инфекции, няма да е силна. Когато преди две години и половина избухна епидемия от детски паралич в Сирия, беше най-опасно. Слава богу турската държава даде много средства за контрол на инфекциите. Всички деца - мигранти, които влизаха на територията на България от там, бяха ваксинирани с жива ваксина срищу детски паралич и не се допусна в Европа разпространение на болестта. За съжаление сега разпространение на детски паралич има в Пакистан и в Афганистан, затова трябва да поддържаме винаги една голяма готовност и висок експертен капацитет. В Ирак миналата година имаше няколко хиляди случаи от холера.
- С вътреболничните инфекции какво се случва у нас?
- Вътреболничните инфекции са едни от опасностите за здравето на гражданите в развитите държави. Колкото е по-развита медицината, колкото по-сложни медицински манипулации се правят, колкото повече се лекуват хора, които преди години биха умирали от основното си заболяване, било то кръвно или раково, сега вече са склонни да развият вътреболнични инфекции. Това е така, защото имунната им система е в дефицит. Вътреболничните инфекции в нормалните държави са около 10% от лежащо болните. В интензивните отделения, в хематологичните отделения, в раковите, процентът стига до 30-40. За съжаление в нашата страна все още по традиции се крие броят им. Това е така, защото се мисли, че те винаги са предмет на някаква лекарска или болнична грешка. Не, когато възникне при един човек с имунен дефицит, било то и кръвно, раково болен, след тежки операции, на апаратно дишане, колективът на болницата трябва да е наясно: тя от кой микроб е причинена. Затова тежко болните хора трябва да бъдат мониторирани микробиологично, за да се знае какви микроби имат по черевата, по кожата си и кой може да предизвика инфекция, за да се лекуват веднага. Задължително е във всички наши болници пациентите, които планово влизат за операция, предварително да бъдат изследвани да нямат опасни микроби по себе си или в себе си, които не причиняват в момента заболяване. Те може да са в носа, както стафилококите, или по червата, както клебсиелите и колите, и в пикочната система. Защото, ако вкараш един човек с някакъв микроб в пикочната система, който е много резистентен, лекувайки този човек 1 седмица или 10 дена, разпространението на бактериите сред персонала и другите пациенти е много опасно. Затова трябва да се изследва.
- Колко болници го правят?
- Умните болници го правят, но те са колкото пръстите на ръката ми.
- Няма ли санкциониращ механизъм?
- Философията е да се разбере, че това трябва да го иска самият колектив на болницата. В нашата страна до такава степен не се спазват законите и разпоредбите, че да правиш закон, заповеди и наредби, които предварително знаеш, че няма да се спазват, не е най-умното.
- Колко вътреболнични инфекции се отчитат?
- В нашата страна се отчитат няколко процента - между 0,8 и 1,5%. Обикновено при вътреболничните инфекции, резистентността на микроорганизмите, които ги причиняват, нараства и то по години с настъпването на икономическа криза. Тя се отразява веднага на болницата, защото се започва пестене от марли, дезинфектанти, антибиотици. Купуват се неефективни лекарства - за масово приложение. В резултат на това веднага резистентността на микробите към лекарствата скача. Респективно скачат и случаите на вътреболничните инфекции, а от там страданията на пациентите.
- В тази връзка 2015-2016 с въвеждането на лимитите какво показва?
- Последните години има покачване на резсистентността и ВБИ благодарение употребата на цефалоспорини трета генерация за венозно приложение, защото, парадоксално у нас, те са много по-евтини от другите. Ние сме на първо място в Европа по консумация на цефалоспорини трета генерация. Съотношението трета-първа генерация е седем към едно, а трета към втора е четири към едно. Съотношенията трябва да са обратни и в нормалните в медицинско отношение държави то е обратно. Там цефалоскорини първа генерация и втора се използват масово за периоперативна профилактика в болниците и това води до по-нисък процент на вътреболнични инфекции и на по-нисък процент на опасна резистентност и от там по-ефективно и евтино лечение.
- Пациентите имат ли право да поискат от екипа, който ще ги оперира, да се направи изследване на микробите, които имат?
- Имат право. Умният и образован пациент може да каже: чакайте, дайте да видим, имам ли в пикочните пътища нещо, защото ме лекуваха от цистит или простатит. Или: дайте да видим дали имам носителство в носа на микроби. Защото оперирайки го, вероятността тези микроби да предизвикат много тежка инфекция е голяма, а може да зарази и останалите в болницата. По начало човек, който е с вътреболнични инфекции и опасни, резистентни микроби, трябва да е сам в стая. Задължително лекарите, влизайки при него, трябва да сменят престилките и да си мият ръцете.

Имаме дълг да посрещнем всяко човешко същество

Назад към смъртта или напред към живота

Войната „ражда“ бежанци през 3 секунди

ВМА не откри зараза сред бежанците в Харманли

Затварят лагера в Харманли за прегледи
