Mладите лекари не може да бъдат задържани по принуда

Мотивацията трябва да бъде под формата на допълнително стимулиране, а не чрез условия и санкции, казва Петя Кашукеева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Добре е, че ще има гласност по проблема. Но аз лично предпочитам диалога пред протеста, затова няма да участвам. Положително е, че МЗ има желание да направи промени в тази Наредба и това е похвално. За съжаление обаче тя има прекалено много пропуски. Най-драстичният проблем е условието специализант, който се обучава в държавна поръчка да остава да работи в лечебно заведение в България. Не смятам, че един лекар трябва да бъде принуждаван да работи 3 години на едно място, за да се разрешат кадровите проблеми. И ако съответно не го направи, трябва да върне средствата, които са му дадени за извършената от него работа по време на специализацията. По груби сметки това са над 50 хил. лв. Това не е адекватно. Срещу точно този конкретен механизъм, продължавам да бъда против, защото той е като заробване. Нямам как младите лекари да бъдат задържани по принуда. Иначе съм съгласна съм, че трябва да се намери начин, с който медиците да бъдат мотивирани да останат в България. Мои колеги вече посещават форуми за работа в чужбина, езикови курсове и т.н. И голяма част от тях искат да проведат специализацията си извън България, именно заради промените в Наредба 1. Те не виждат перспектива.

- Вие обаче настоявахте като компромисен вариант за възможността за сключване на предварителен договор с лечебните заведения, в които лекарите ще работят щом вземат специалност. И това се изпълни. Това обаче в крайна сметка не ви удовлетворява така ли?

- Не съм юрист, но лично според мен по темата с предварителните договори има много неизвестни. Този момент трябва да се развие по-детайлно в Наредба 1. Аз например съм решила да работя в родния си град Русе щом завърша и не желая да остана в София. Но, ако специалността, която аз съм избрала не попада в списъка на специалностите, за които в този регион има дефицит, да разбирам, че МЗ няма да обяви такова място за държавна поръчка и ако от болницата евентуално желаят, ще обявят място по сегашния ред.

- Какъв според вас е правилният подход, така че младите лекари да бъдат мотивирани да останат в България?

- Според мен е похвално, че МЗ иска да помогне на младия лекар, но може би това трябва да бъде под формата на допълнително стимулиране, а не чрез условия и санкции. Т.е. ако млад лекар избере да работи по специалността си в дадена болница, в която има дефицит, той да получи някакъв стимул за това, който може да бъде както финансов, така и свързан с възможност за придобиване на нови умения, обучения в чужбина и др. Не виждам как някой може да бъде стимулиран с две минимални работни заплати, които ще трябва да връща на държавата, ако не остане да работи тук. А, ако се наложи да прекъсне специализацията си или не си вземе държавния изпит или ако умре, неговите близки ли ще трябва да връщат тези пари. Недомислено е сякаш. Също така трябва да се регламентира конкретно каква е ролята на специализанта. Няма ясна формулировка в Наредбата, в един момент той е служител, в друг - обучаващ се. Според мен това трябва да се коригира, защото реално в момента на книга си никой, а на практика си равноправен лекар.

- БЛС настоява и за повече права за младите лекари, които да им позволяват да изпълняват определени дейности сами, а не задължително под ръководството на по-опитен медик. Какви са проблемите ви от гледна точка на свободата ви на работа в момента ?

- Това е необходима промяна, защото един специалист трябва да взима решения и съответно да подлежи на наказателна отговорност. Но, когато специализантът не разполага със свободата да взима решения, той няма изграден механизъм и усещането за тежестта на отговорността си. Преди време на специализантите бе дадено разрешение да дават самостоятелни дежурства. Тогава имаше вълна от недоволство от страна на пациентските организации, които твърдяха, че едва ли не ще настъпи някакъв „всеобщ мор" на пациентите, защото за тях се грижат специализанти. В съзнанието на обществото трябва да се формира разбирането, че специализантът не е студент, а лекар. Той е завършил целия си курс на обучение и вече желае да задълбочи познанията си в конкретна област

- Споменахте не само, че не искате да емигрирате, но и планирате да останете да работите като лекар в Русе? Какво ви мотивира?

- Решението е изцяло лично, а и няма как всички да останат да работят в София. Аз съм от лекарско семейство, съпругът ми също е лекар. Решили сме, че за нас и нашето дете ще бъде много по-добре, ако живеем и работим в малкия град, в който да пренесем всичко, което сме научили, докато сме живели в София.

- А защо според вас колегите ви избират да напуснат България и да практикуват лекарската си професия в чужбина? Само заради заплащането ли?

- Може би заплащането е основната причина, но сякаш по-водещо е отношението от страна на обществото и съсловието. Не искам да ги поставям под общ знаменател, но има някои по-възрастни лекари, които са учили и работили в едни други условия и сякаш се усеща по-негативно настроение към нас. Витае разбирането, че някога на тях им е било трудно, а ние искаме бързо да забогатеем. Но сега е друго, някои обстоятелства се променят според времето, в което живеем. Не смятам, че лекарят трябва да е гладен и да кара 20 годишен автомобил и едва ли не да свързва двата края. Трябва да се разбере, че когато лекарят е добре и е удовлетворен житейски и професионално, това ще е по-добре и за пациентите.