Временен мораториум е добра мярка

Сътрудничеството между учебните заведения, в частност медицинските, е бъдещето на висшето образование, казва проф. Валентина Петкова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Въвеждането на временен мораториум е добра мярка за оптимизиране на висшето образование в страната. При положение, че в момента има недостиг на студенти поради ниската раждаемост през последните години за страната, откриването на нови висши учебни заведения е необосновано и това е стъпка към набелязване на приоритетни сфери на обучение. Мораториумът трябва да засегне и откриването на частни висши училища, както и разкриването на нови поделения, изнесени обучения и т.н.

-Непосредствено преди предложените ограничителни поправки за разкриване на нови структури отвори врати Медицински факултет в Бургас. Има ли потребност от това звено според Вас?

- Това е въпрос от компетенцията на регулаторния орган –НАОА. Щом те са дали положителна оценка на тази институционална акредитация, няма основание да се съмняваме в потребността.

-Много ли са ни университетите според Вас?

- И много, и малко, зависи от базата за сравнение. Например в Италия във всеки по-голям град има университет. Това отново е въпрос на национална политика.

-Поправките предвиждат и край на т.н. „летящи професори" чрез въвеждане на изискването един преподавател на трудов договор да може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Каква е ситуацията в момента, често срещана ли е тази практика и защо?

- Тази ситуация е често срещана, за съжаление, поради недостига на квалифицирани преподаватели за всички тези новооткрити училища. Така че тази мярка ще повиши регулацията в сектора и надявам се, ще доведе до повишаване на качеството на обучение.

-Мислите ли, че е необходимо определянето от МС на минимална преподавателска заплата. Защо?

-Предвид различните нива на средните заплати в отделните ВУЗ-ове определянето на минимален размер на възнаграждението на преподавателите би се отразило негативно от гледна точка на намаляването на разликата между преподавателите на минимално възнаграждение и останалите с по-голям опит и стаж.

-Има и по-строги изисквания за акредитация, като критериите за медицина всъщност са възможно най-завишените? До какво ще доведат тези промени?

- Завишаването на критериите би трябвало да гарантират по-високо качество на обучение.

-Какви са резултатите от тазгодишната кампания, каква е равносметката в сравнение с други години?

-Кампанията още не е приключила. Утре е вторият изпит за чужденците, така че не мога да дам окончателни цифри. Мога да кажа, че в тазгодишната кампания се явиха общо 4406 души.

-Какво ново в МУ- София, какви са плановете ви за развитие на университета ?

-Най-новото е създаване на докторантско училище при МУ – София. То ще осигурява подпомагане на общообразователната подготовка в хода на обучението за придобиване на образователната и научна степен „Доктор", административна, информационна и консултантска помощ по отношение на цялостното обучение на докторантите и младите учени в МУ-София. В него ще се обучават само докторанти на МУ-София. В Докторантското училище, след разрешение от ръководителя му, могат да участват и лица, които не са докторанти, но са на трудов договор и са членове на академичния състав на МУ-София и им предстои разработването на научни публикации (млади учени). Обучението в Докторантското училище е насочено към придобиване на знания и компетенции, осигуряващи успешната защита на дисертационния труд на докторантите и младите учени на МУ-София. От тази година, за първи път в България започваме обучението по новата академична специалност - парамедик за образователно-квалификационна степен професионален бакълавар, за която са записани – 20 студенти. Обсъжда се необходимостта от изготвяне на проект за създаване на институт, който да обединява академичния състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Очакваме влизането в сила на подзаконовия нормативен акт, който ще регулира условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища. Изпратили сме нашите предложения към проекта за този акт. Освен това въведохме, първи от медицинските университети в страната, допълнителни изисквания свързани с приема на чуждестранни студенти, за да се гарантира законосъобразност, максимална прозрачност и недопускане на проблеми, рискови за националната сигурност.

-По какви научни проекти финансирани от Фонд „Научни изследвания" работите?

- Към настоящия момент научни колективи в МУ-София подготвят административните документи за участия в конкурсни проекти, финансирани от ФНИ. Те са програми за двустранно сътрудничество 2018 г. България – Русия; Национална научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука" /ВИХРЕН/; Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа" /Петър Берон и НИЕ/, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019 год., Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти – 2019 год.

-Зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева обяви, че предстои изграждането на национална научна мрежа на медицинските университети у нас. Какви хоризонти би отворила тя?

- Нека да бъде изградена научната мрежа и тогава ще се обсъди възможното участие. Във всички случаи обаче, сътрудничеството между висшите учебни заведения, в частност медицинските, е бъдещето на висшето образование с цел постигането на по-високи научни резултати, интердисциплинарност на научните изследвания, повишаване качеството на преподаване.