Интервю

Медицината е бизнес, но трябва да се упражнява с морал

20-10-2016 05:02
Недостатъкът на българското здравеопазване не е финансов, а духовен, казва проф. Никола ВладовМедицината е бизнес, но трябва да се упражнява с морал
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
На 19 октомври – Денят на медиците, БЛС по традиция посочи лекарят на годината. Този път това е доайенът на коремната хирургия и на чернодоробните трансплантации проф. Никола Владов от ВМА. Трудно ли е да си лекар в България, остана ли морал в професията, кои са недъзите на системата, разказа той, часове, след като получи едно от най-големите признания – това на колегите си.
- Проф. Владов, какво е за Вас признание, дошло от гилдията?

- Според мен признанието, дошло от гилдията, е най-голямото, защото лекарят обикновено е харесван от пациентите си, но когато колегите го признаят, го правят заради професионалните му качества и заради отношението му към тях.

- Любопитно е колко операции сте извършили през годините?

-Не мога да кажа точно, но са някъде над 10 000 в областта на коремната хирургия – чернодробни операции, на панкреас, хирургия на дебелото черво и 55 чернодробни трансплантации.

- Имахте идея да трансплантирате панкреас.

- Да, имахме такава идея, но това е нещо, което се развива доста динамично и в момента се наблюдава отлив от този вид трансплантация, защото медицината напредна доста и дава други алтернативи, които са далеч по-безопасни за пациентите. Така че на този етап това не стои на дневен ред. Смятам, че за да започнем да правим трансплантация на панкреас, трябва да развием другите три вида, които са много по-важни – на сърце, черен дроб и бъбреци. Мисля, че с това темпо на донорството, скоро няма да имаме трансплантация на панкреас.

- Здравеопазването у нас буксува от години. Какви, според Вас, са най-сериозните проблеми в сектора?

- Здравеопазването в България има доста сериозни проблеми и те се наслагват във времето. Един от основните е специализацията на младите лекари – изключително важен момент. Друг важен проблем е финансирането, но аз не мога да говоря за това, защото каквото и да кажа, колкото и пари да има, те никога няма да стигнат за здравеопазване, но е факт, че има болници, които въпреки малкото средства, се справят и то по приличен начин, което означава, че понякога въпросът не е само до пари. Въпросът е до дух, до желание за работа, до желание за развитие. Тези проблеми, наслагвайки се един върху друг, оформят един много голям недостатък на българското здравеопазване и той не е толкова финансов, колкото духовен. Който трябва да бъде преодолян по някакъв начин. Смятам, че първата стъпка за преодоляването на тази духовна недостатъчност, е подкрепата на младите лекари, даването на възможност да се развиват в България, а не да ходят в чужбина. Мисля, че оттам произлизат много големите проблеми на българското здравеопазване, защото развитието и духът винаги трябва да бъде в младите.

 ВИЗИТКА

Проф. д-р Никола Владов е роден през 1960 г. През 1987 г. завършва медицина в Медицински университет – София. През 1993 г. придобива специалност хирургия, като по същото време работи в І-ва хирургична клиника на МБАЛСМ „Пирогов" и специализира в Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на болницата в град Бежа, Тунис. След завръщането си в България работи в болниците в Пангюрище и Пазарджик.

През 2002 г. защитава дисертация на тема „Хирургично лечение на ехинококови кисти отворени в жлъчните пътища" и става „Доктор по медицина".

В периода 2003-2009 е началник на Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА – София, като през 2005 вече е доцент. През 2006 г. специализира „Чернодробна трансплантация" и „Лапароскопска колопроктология" в Париж.

От 2007 г. е ръководител на програмата за чернодробни трансплантации на ВМА.
През 2009 защитава дисертация на тема "Рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход и възможности за хирургично лечение" за придобиване на научната степен "Доктор на медицинските науки".

Проф. Владов извършва първата лапароскопска резекция на черен дроб и първата лапароскопска резекция на панкреас в България през 2006 г., през 2009 г. – първата трансплантация на черен дроб от жив донор от възрастен на възрастен, а през 2013 г. и първата ретрансплантация. Национален консултант е по трансплантология (2011-2014) и републикански консултант по хирургия.

През 2013 г. проф Владов е избран за почетен член на Френската академия по хирургия. Член е на редица издателски бордове на чуждестранна специализирана периодика, заместник-главен редактор на сп. „Хирургия", председател на Българското дружество по трансплантология.

- Какво им пречи да останат в страната си?

- Много неща. Пречи им начина, по който могат да специализират, пречат им ниските заплати, това, че на много места не са приети добре в смисъла, в който трябва – да бъдат обучавани, да им се показва професията така, както трябва да бъде. Това е много съществен елемент от развитието на българското здравеопазване, защото ако има много млади колеги, нещата ще тръгнат и ще се развият в добра посока. Сигурен съм в това?

- Защо не го правят това лекарите, които вече имат авторитет и достатъчно опит, за да го предадат на по-младите си колеги?

- Не мога да отговоря. Това е въпрос на собствен морал. Младите трябва да се подкрепят и трябва да се учат.

- Вие успявате ли да привлечете млади хора?

- Мисля, че успявам. Когато започнах работа през 20103 г.,дойдох тук и събрах екип, както се казва от ученическата скамейка. Имаше двама-трима, които бяха по-стари хирурзи и полека-полека, тези млади лекари, вече са второто поколение хирурзи, които излизат от клиниката, и те са вече доктори на науките, бъдещи кандидат-доценти и бъдещето е пред тях и имат много широк хоризонт за развитие. И това се е случило в тези 13-14 години, откакто е създадена клиниката.

- Как оценявате реформите в сектора? Смятате ли, че има цялостна визия за промените илисе работи на парче?

- Ще си позволя да дам един пример. И друг път съм го казвал, че когато има много трансплантации, това означава, че реформата в здравеопазването върви. Когато няма трансплантации, означава, че има някакви сериозни проблеми. За жалост нивото на трансплантации в България през последните 3-4 години е една константна величина, която не мога да кажа, че е много добре. Не е и много зле и ще ви кажа защо. При нас идват доста българи, които живеят и работят в чужбина и имаме няколко случая, които са много фрапантни – недовършена работа, недоогледани пациенти. Така че нивото на българските лекари не е лошо, но има какво още да се желае.

- Изпълни ли ролята си Националната здравна карта?

- Не мога да отговоря на този въпрос еднозначно. В определени моменти – да, в определени моменти – не, но е факт, че болниците в България са много. В Унгария, която е с 10 млн. население, има 100 държавни болници. В България сме около 7.5 млн. души, имаме близо 400 болници, което е един много показателен факт как трябва да функционира една здравна система.

- И едва ли не всяка втора болница е университетска?

- Не смятам за нормално да има толкова много университетски болници. Смятам, че унивеситетски болници са тези, в които има хабилитирани лица, т.е. доценти, професори, доктори на науките и т. н. Знам за някои болници, които имат големи амбиции да станат университетски центрове, но нямат хабилитирани лица или ако ги имат, те са на непостоянни договори. Така че мисля, че университетските болници са в университетските градове. Другите са си болници и не мога да приема, че нивото на обучение може да бъде такова, каквото е в университетските структури, където има библиотека, където има хора, които по призвание са учители и обучават студенти, специализанти, докторанти. Една окръжна болница, може да обучава студенти, да ходят на стаж, но не би могла да се нарече университетска болница. Университетската болница предполага университетско ниво на обучение, иначе за практически курсове, всяка болница може да го предложи.

- Непрекъснато се говори за злоупотреби в болниците. Какви са причините?

- Това е един много щекотлив въпрос, но какво означава злоупотреби - със здравето на хората, с финансови средства. Да ви кажа честно, ВМА е различна структура и не мога да коментирам какво става в останалите болници, но щом се говори, може да има някакви злоупотреби. Това не е хубаво нещо, но не мога да го коментирам.

- Не се ли превърнаха парите в основната двигателна сила днес в медицината. Остана ли място за етика, за морал?

- За жалост – да, парите са основната движеста сила в медицината. В края на краищата медицината е бизнес, но трябва да се упражнява с морал.

- Успяват ли лекарите да запазят морала в най-хуманната професия?

- Не винаги. В повечето случаи да, но има и фрапантни случаи, които нямат нищо общо с морала.

- Бихте ли казали какво конкретно имате предвид?

- Въпросът не е еднозначен. Проблемът е, че в много от случаите, самите лекари са принудени да правят недобри неща. В годините, като се връщаме назад, лекарското съсловие винаги е било поставяно на долното стъпало и в обществото е изградено мисленето, че лекарите не са морални хора. Това е насадено още много преди 10 ноември, когато медиците бяха сравнявани с шофьор в градския транспорт. Бяха смятани за обслужващ персонал. Тази инерция си остана и никой от управляващите не излезе и не подкрепи лекарите, да каже че това е едно съсловие, което е цвета на интелигенцията. Лекарите са хора с много познания, много опит. За изграждането на един лекар са необходими много години и това трябва да бъде признато от обществото. Самото общество трябва да признае лекарското съсловие като едно от водещите съсловия в изграждането на морала в страната. Разбира се, всяко стадо си има и черни овце, но като цяло лекарското съсловие е интелигентно и има своето място в обществото.

- Влошиха ли се отношенията лекар-пациент през последните години?

- Тези финансови взаимоотношения, които се наложиха, общо взето влошиха взаимоотношенията между лекар и пациент. Но искам да кажа и друго нещо, че българските лекари са изключително достъпни и то във всяко едно отношение до най-високото. Имах един случай с млад мъж, който в Англия е диагностициран с тумор на ректума, който започва да се лекува по техните правила и докато го облъчват получава метастази в черния дроб. Ето пример до къде се стига, когато се чака да се добере човек до специалист. Това го няма в България и българските пациенти, чрез интернет, чрез близки и познати, имат абсолютен достъп до най-добрите лекари в страната и никой не ги бави. Разбира се, не винаги машината е смазана, може да се получи някакво закъснение, но мога да кажа, че в това отношение българските лекари са абсолютно изрядни. И това трябва да бъде оценено от пациентите, защото достъпът до специалист в западните страни е много по-труден, отколкото у нас.

- Отложиха за пореден път въвеждането на Диагностично-свързаните групи. Те панацея ли са? Ще решат ли проблемите?

- Въвеждането на ДСГ е въпрос на средства. Когато един пациен се лекува по ДСГ, парите, доколкото знам, са с около 40% повече от тези, които са предвидени към настоящия момент. Така че когато държавата може да си позволи повече средства за здравеопазване, може да се въведат ДСГ. По принцип начинът на заплащане по клинични пътеки е интересен и абсолютно капиталистически по дух – колкото повече работиш, толкова повече пари получаваш. Само че, стремежът да се получават повече пари, се отразява на качеството. Защото не е еднозначно днес да направиш 4 операции, шест или осем. Има клинични пътеки, които могат да бъдат с тези цени, но има други, които са за една много сложна хирургия и които се извършват само в няколко болници в страната и те трябва да бъдат заплатени много по-високо. Защото една панкреатична резекция, извършена примерно във ВМА, като качество е много по-високо, отколкото извършена в една окръжна болница. И то не за друго, а заради това, че тук се извършват 60-70 такива интервенции, докато в другата се правят 2-3. Строгата централизация – това е модерната медицина. Да има центрове, където да се правят най-тежките интервенции. Централизирането на тези тежки и сложни болести, води до подобряване на качеството. Болни има за всички, въпросът е какво качество могат да получат. Навсякъде по света има такава строга централизация и на това трябва да се набляга. Не всички във всяка болница да могат да правят всичко. Това не е модерен подход. Мина времето на ярките индивидуалности. Сега е времето на силните тимове, на силните екипи.

- Коя е днес движещата сила за Вас като професионалист?

- Движи ме желанието да науча повече хора на тази хирургия, която аз мога. Движи ме желанието да правя модерна медицина, такава, каквато се прави в света и такава, каквато България заслужава да има.

- Смята се, че операциите на черен дроб и панкреас са едни от най-сложните. Какви умения трябва да има хирургът?

- Чернодробните и панкреатичните операции наистина са едни от най-сложните и човек трябва да получи добра основа в областта на общата хирургия, след това започва втората стъпка – да надгражда знанията и уменията си в областта на панкреаса и чернодробната хирургия. Като трета и най-важна стъпка, това вече е чернодробната трансплантация – най-високото ниво. Всичко това е свързано с много труд, много лишения и много отдаденост на тази професия.

- Баща Ви е известен лекар, той ли Ви насочи към професията?

- Да, категорично. Аз исках да стана кинооператор. По това време се занимавах много с фотография, влечеше ме изкуството, но той категорично настоя да кандидатствам медицина, за което не съжалявам. Аз съм щастлив, защото правя това, което искам и което мога и освен това имам прекрасен екип от лекари-хирурзи на много високо ниво. Работя с удоволствие.

- Накрая да попитам – виждате ли светлина в тунела? Ще достигнем ли скоро нивото на Европа?

- България в много отношения е достигнала европейското ниво. В някои болници се прави сериозна медицина, европейска медицина, но те са малко. В голяма част от болниците не се прави модерна медицина и когато ние постигнем това да няма значение в коя болница се оперира примерно дебело черво, да бъде направено всичко по един и същи начин, тогава можем да кажем, че сме излезли от стария начин на мислене и сме направили реформата.


МС одобри отчетите на НЗОК

МС одобри отчетите на НЗОК

Единият е за изпълнението на бюджета, а другият за дейността на фонда за 2023 г.
И „Св. Наум

И „Св. Наум" остава със стария си шеф

Акад. Иван Миланов остава директор на лечебното заведение за още един мандат, показват резултатите от конкурса на МЗ
Лекар открива 50-тото НС

Лекар открива 50-тото НС

От партиите в него зависи дали най-накрая ще се сложи ред в сектора или властта ще продължи да толерира неоправданото изграждане на нови лечебни заведения и дейности

40% от българите с ИТМ над норма

40% от българите с ИТМ над норма

Близо 500 милиона лева здравни разходи генерират на бюджета заболяванията, свързани със затлъстяването
Още средства за кръвни центрове и психиатрии

Още средства за кръвни центрове и психиатрии

Те ще са за заплати, уверение за това са получили от синдикат „Защита" по време на срещата си със здравния министър д-р Галя Кондева, съобщи Красимир Митов
Занимават депутатите с бюджета на НЗОК

Занимават депутатите с бюджета на НЗОК

Проф. Момчил Мавров предлага две решения – механизъм за контрол на разходите, ако се налага и чрез намаляване на цените на КП, или актуализация на бюджета на фонда

Все повече легла в болниците

Все повече легла в болниците

През миналата година те са се увеличили с 1017, спрямо 2022 г., а сестрите у нас са намалели с 257 души до 28 570, показват данните на НСИ
Няма да се огънем за детската болница

Няма да се огънем за детската болница

ДАНС започна проверка на Обществения съвет на Националната детска болница по сигнал на "Търговска лига", а от частната "Мама и аз" призоваха властите той да бъде разпуснат. Има ли атака срещу детската болница, попитахме доц. Боряна Аврамова.
Здравната комисия остава без знакови имена от ПП

Здравната комисия остава без знакови имена от ПП

Заради изборните резултати в новия парламент не влизат доц. Васил Пандов, Росица Пандова и доц. Антон Тонев
Над 70 организации в подкрепа на детската болница

Над 70 организации в подкрепа на детската болница

Сплашването на Обществения съвет е недопустимо, казват те, успоредно с това продължават и словесните престрелки от страна на „Търговска лига"

1 2 3 4 5 ... 509 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ