Три случая на змийско ухапване

От шест отровни змии у нас вече са останали само две, пепелянката и усойницата. Преди години имаше отровен смок, вдлъбнаточел смок, който обаче изчезна от популацията на отровните влечуги, каза доц. Гешева. Коренно различно е поражението при ухапването на пепелянката и на усойницата. Също така е важен и периода на ухапването, дали е в началота но пролетта или пък в разгара на лятото. В края на месеците март и април, когато влечугите изпълзяват от леговищата си отровата е най-концентрирана, а през лятото тя не е толкова силна. Затова пролетното змийско ухапване има по-големи поражения за здравето, отколкото лятното.

 

Характерното за усойницата е,

че обитава места с над 1400-1500 метра надморска височина. Отровата на този вид змия притежава невротоксичност. Това означава, че при попаднето й в организма на човека, се получава падане на клепача на очите. Медиците наричат това проявление, птоза на клепачите. След прилагането обаче, на противозмииски серум, явление отшумява в рамките на няколко дни. Това каза токсикологът доц. Гешева.

Отровата на пепелянката

е с по- висока токсичност, защото притежава хемотоксичност. Това означава, че причинява промени в кръвосъсирването на човека. Нарушавайки процеса на съсирване на кръвта, се появяват кръвоизливи в различните тъкани. Освен това отровата има и свойството да променя пропускливостта на стените на кръвоносните съдовите. Така на практика също се получава кръвонасядане по меките тъкани, без обаче да е нарушено кръвосъсирването.

Остра болка в момента на ухапването

и появата на отток. Това е най-характерното, когато станете жертва на пепелянка. По кожата ясно се виждат две точковидни следи от зъбите на змията, като между тях има разстояние от половин, до максимум един сантиметър. Появяват се червеникави петна около място, където влечугото си е забило зъбите. В последствие тези петна стават синкави и се разпространяват по целия крайник, обяснява доц. Гешева. „ Смъртността при този вид ухапвания е почти нулева. В моята над 40 годишна практика сме имали само един смъртен случай", казва специалиста и добавя, че това е така защото токсичността на българските змии е относително по-слаба.

Въпреки това, на пострадал от змийско ухапване

се налага лечение в болница и то в отделение по токсикология. Първата реакция веднага след ухапването е много важна. Тя не бива да е погрешна, както често се среща в практиката, уточнява доц- Гешева. В никакъв случай не бива да се правят няколко неща. Като например да се пристяга над мястото на ухапването, с цел спиране на кръвотока към сърцето. Освен това не бива да се правят прорези на място на ухапването с идеята, че като изтече кръвта, с нея ще изтече и отровата. Не бива също така да се изсмуква отровата от мястото на ухапването.

Правилната реакция е

да се посети най-близкия спешен център, за да се инжектира противозмийска отрова и една ампула против тетанус. След това болният се насочва към лечебно заведение с токсикологична клиника. Ако пострадалият получи анафилактичен шок, макар че това е рядко усложнение, се прилага адреналин. Тази манипулация, обаче се извършва само от лекар, заяви е доц. Гешева.