100 нападнати екипи за последните 2 години

Влизаме в ромските махали, за да обясним каква е разликата между спешно и неотложно състояния, каза Милка Василева, председател на БАПЗГ

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

От МЗ имаше представител в лицето

на д-р Демишев, директор на Дирекция „Медицински дейности".Той обясни това, което министреството предвижда да направи по проекта за спешната помощ. Той даде и практически насоки на колегите, които реално работят в спешната помощ, по какъв начин биха могли да подобрят взаимовръзката между самият център по спешна медиина с директорите и с центровете на МВР. Конкретни обещания, като повишаване на заплатите или на подобряване на условията на труд не бяха дадени.Той подходи с разбиране към нашия проблем и обеща да представи пред ръководството на МЗ проблемите, които бяха разисквани на днешната дискусия.

Сред проблемите, които представиха

лекарите, са изправността на паник- бутоните и на видеонаблюдението. Би трябвало те да да работят навсякъде. Ако това не е така, трябва да ес търси отговорност за това. Ако пък има нужда от ремонти, това е в компетенцията на съответните директори на центровете. Известна част от колегите смятат, че дори да имат паник-бутон в джоба си, когато са на едно сериозно разстояние от Центъра, той не им помага, защото полицията пристига след като се е случил неприятния инцидент.

Представителите от СДВР убедиха колегите,

Че паник-бутона винаги е полезен, защото той регистрира сигнал, че нещо се случва. Дори при закъсняла реакция от страна на полицията има начин да се започне досъдебно производство. Също така той убеди аудиторията, че записите от камерите за видонаблюдениет в ЦСМП, макар да нямат доказателствена стойност в съда, помагат на полицията при порцедурата за бързо производство. Твърдо решени сме да ангажираме цялото

общество с проблема. Да подготвим информационни материали, които да бъдат буквално пръснати из цялата страна. Да се опитаме да влезем в ромските общности и да им разкажем какво е това спешна помощ. Какво енеотложе и какво е спешен случай. Да ги ограмотим, за да имат информирано съгласие, когато имат нужда от медицинска помощ. Това е много амбициозна и трудна задача. Знаем, че няма как да стане в рамките на един месец, но сме амбицирани да положим максимум усилия в цялата страна, защото насилието на работното място върху хора, които спасяват човешки живот е недопустимо.

Разговорите ни с Министерството на здравеопазването,

по темата за заплатите са регулярни. Проблемите със заплатите на сестрите в общинските болници раздуха страстите. С повишаването ан минималната работна заплата, колегите останаха със заплати почти на минималната, някъде има разлика 20 лева, някъде 40 лева. Това е недопустмо. В колективния договор, който беше подписан на националано ниво стартовата заплата е 900 лева. В общинските болници тази заплата няма как да бъде постигната, това означава,че няма как да задържим колегите там или да привлечем малади колеги, с такава заплата.

На пратика стъпката, която беше предприета

за отпускане на допълнителни средства за тези болници, ще подпомогне заплатите, но това не е решаваща крачка. Много, много още трябва да се работи, за да бъде променен статута на общенските болници, да има възможност държавата да преценява, съобразно регионалната демографска характеристика, какви болници трябва да има. И в по-големите областни и университетски болници не на всякъде са постигнати тези заплати от 900 лева. Ние продължаваме борабата за заплатите, независимо че това е в ресора на синдикатите. Заедно с тях настояваме заплатите да бъдат нормални за тази високо квалифицирана дейност, за да придобият младите хора увереност, че тази професия не е толкова низгверната от обществото.

Засега не се работи по нови медицински стандарти

Ние винаги даваме нашите предложения, когато има такива. Чакаме сигнал от МЗ, за да може да си дадем предложенията. За нас това е конгресна година. На 12 май ще имаме Конгрес, на който ще отчетем постиженията в рамките на 3 години от предишния конгрес. Ще наградим заслужилите колеги.