Здравната карта забрави спешната помощ

Проектът за Национална здравна карта предизвика много въпроси сред лекарите по спешна медицина. След като се запознахме с проекта, ние останахме с впечатление, че отново сме забравени съзнателно или не. Причините за това са, че независимо от новия медицински стандарт на здравно министерство, специалността ни не се признава. Вместо залегналите в стандарта понятия за филиали на спешна помощ и спешни отделения, научихме, че в националната здравна карта ще се разкрият още 13 "изнесени екипи", а спешните отделения всъщност са "структури без легла".

В Проекта за национална здравна карта има анализ на наличните и необходимите бройки специалисти по 48 специалности. За съжаление сред тях е пропусната спешната медицина. През 1995 г. България е една от първите 5 държави в Европа, които приемат за основна специалност спешната медицина. В продължение на 20 години стотици лекари от цялата страна придобиват тази специалност, за да научат сега, че спешната медицина нито е важна, нито има перспективи за нея. Проектът за национална здравна карта не отчита броя лекари по спешна медицина, нито предлага необходимия брой медици, необходими за развитието на тази сфера. За какви реформи в спешната помощ и за какви мерки за преодоляване на кадровия дефицит в нея говорим тогава?

Потвърждение на това са и разминаванията между стандарта по спешна медицина и проекта на здравна карта. В новия стандарт, който беше обнародван на 15 януари 2016 г. са дадени определения за видовете екипи в извънболничната спешна помощ. Две седмици по-късно в проекта за национална здравна карта откриваме, че в извънболничната помощ ще има "изнесени екипи" и то не като съществуващите до момента пет изнесени екипа в Шабла, Бенковски, Фотиново, Брацигово и Лъки, а още 13 в нови 11 центъра по спешна медицинска помощ (ЦСМП). Нормативно никъде не е регламентирано какво е "изнесен екип", поради което не е ясно какви специалисти ще включва, къде ще се намира - в линейката, в читалището или на кръстовището, трябва ли да има спешен кабинет за прегледи и т.н. За кадрово обезпечаване на тези 18 екипа са необходими около 250 лекари, медицински специалисти и шофьори, но никой не задава въпроса откъде ще дойдат тези хора при тежкия кадрови дефицит в системата. Никой не пита колегите ни как ще ходят на работа, дали искат да пътуват и да работят до стоянка, която дори не е филиал. Не е ясно и въз основа на какъв анализ се реши да се открият стоянки на изнесени екипи точно в тези населени места. Все още няма въведено категоризиране на повикванията и не е направена обективна оценка за местоположението на филиалите съгласно кодовете за спешност. Възниква въпросът дали местоположението на "изнесените екипи" не се определя от предизборните обещания от кметовете на Камено, Сърница, Хайредин и т.н.

В проекта за национална здравна карта в "структурите без легла по спешна медицина" откриваме 10 спешни легла за два милионна София. Съгласно медицинския стандарт по спешна медицина е предвидено в спешните болнични отделения да има легла в зали за ресусцитация, за наблюдение и за консултации. Стандартът предполага само в едно спешно отделение да има минимум 10 спешни легла, а в София спешните отделения са 7, което предполага спешните легла за столицата да са в пъти повече от цитираните в проекта за национална здравна карта. Всички тези констатации ни карат да смятаме, че отново сме превърнати в удобен буфер за системата.